Една чиста любов, едно търсене на безценно лекарство и една

Една чиста обич, едно търсене на скъпо лекарство и една инцидентна среща с Джон Кенеди могат да преобърнат светове. А какво става, когато това се случи в живота на един единствен човек. Още повече, когато той е не просто млад и идеалист, само че е „ друг, талантлив, целенасочен, правилен, благословен “. С тези думи артистът Александър Тонев дефинира своя воин Боби в новия български филм „ Блаженият “.

Новата лента на Станимир Трифонов е мъчителен взор към предишното, забелязано през оракулски тъжните очи на една персона. Нейната история се разтваря в парадоксите на времето, в невъзможността да надживее уродливостта на това същото време и да се запази.

Блажен съгласно „ Уикипедия “, е особена категория светец, което в този случай може и да звучи прекомерно мощно. Но е в цялостен синхрон с младежа, чиито вътрешен мир постепенно, само че несъмнено, е трансфорат във вътрешен пъкъл. За да го води от привидната нормалност на живеене до ръба на оцеляването и тоталното омерзяване.

Режисьорът дефинира „ Блаженият “ като психическа любовна драма. Филмът е доста повече от това, тъй като фрагментите не просто щрихират, а дават ясна картина за историята, за народопсихологията, за философията на живеене и метаморфозите, през които те минават в границите на няколко генерации.

За 26-годишния Александър Тонев това е първа нетеатрална роля и първа среща с всеки един от актьорите във кино лентата. Младият гений демонстрира превъплъщения, почтени за артист с много по-голям опит. В „ Блаженият “ той прави вълнуващи подиуми с любовта на живота си (Лорина Камбурова) и с тези, които желаят да я имат (Пламен Димов, Цветан Алексиев). Има трогателни разговори с майката (Параскева Джукелова), с неговия настойник (Стефан Денолюбов), както и с героите на огромния Любен Чаталов и неповторимия Николай Урумов.

Всеки един от тези артисти трансформира „ Блаженият “ в кино премеждие – поради въодушевената игра и положителния сюжет, майсторската камера и съответно звучащата класическа музика на Георги Стрезов. Сценаристи са Боряна Милушева-Дукова и Емил Андреев, с който режисьорът Станимир Трифонов работи и по „ Стъклената река “ (2010), основан по едноименната книга. Новият филм е по сюжета на друга творба на Андреев – „ Боби Блажения и Другия американец “ (сборник с роман и повести). Оператор е Кирил Проданов.

Блиц с Александър Тонев:

Защо би трябвало да гледаме „ Блаженият “?

- Защото е филм, който се е опитал да пресъздаде човешки и постоянно настоящи тематики през призмата на към този момент отминали столетия от историята на нашето общество.

Има ли подиуми, които не би трябвало да се гледат от подрастващи?

- Не зная... По принцип, има комисия, която дефинира тези неща, и поставя целесъобразен наставнически надзор. В нашия случай не знам по какъв начин е.

Този филм може ли да промени метода ни на мислене към избрани интервали от историята на България?

- Филмът наблюдава живота на един човек, който минава през последните три огромни столетия от българската история – от края на 30-те години на предишния век, през идването на комунизма, до наши дни.

Ние виждаме тези интервали през призмата на основния воин. Има известна носталгия към времето преди 9 септември, само че не мисля че може да промени нечия позиция към даден интервал.

Промени ли Вашето отношение към новата история на България?

- Не. Погледнах на този интервал по-задълбочено, тъй като, въпреки всичко, аз единствено съм слушал за него от по-възрастните от мен.

Кои са петте епитети, които може да сложите пред името на Вашия воин Боби?

- Различен, талантлив, целенасочен, правилен, благословен.

Коя е най-силната имитация на Вашия воин?

- Има една къса сцена, в която Боби чете част от посланието на деятел Павел до Коритяните – „ Ако нямам обич, нищо не съм “.

Представяте ли си, че живеете в епохата на Боби?

- Заради подготовката за кино лентата съм си представял. Това е извънредно забавна ера от българската история,с доста динамичен културен живот. Изпълнена е с изключителни персони и създатели. Интересно е по какъв начин процесите и концепциите, превзели тогава Европа, намират своето отражение в нашата страна. И не приказвам единствено за комунизма.

Коя е най-силната сцена с Ваше присъединяване?

- Аз одобрявам сцената в аптеката, когато Боби припознава аптекаря като татко си.

Коя беше сцената, за която се наложи да извършите най-вече повторения?

- Това е първият ми филм и към момента не мога да съпоставям. Снимахме с малко повторения, в множеството случаи два или три, и на мен ми се струваше ужасно бързо. В театъра методът е напълно различен, там няма повторения...

По време на фотосите видяхте ли в нова светлина някой от сътрудниците си артисти?

- За първи път играя с всеки един от актьорите в този филм. Много се веселя и съм признателен, че имах опцията да съм в този екип.

Това беше моят дебют в киното, опитвал съм се да се изучавам от сътрудниците си. Наблюдавал съм по какъв начин стоят пред камерата. Винаги има нещо ново, което да откриеш в отсрещния.

Част от рисунките във кино лентата са направени от Вас. Чия беше концепцията?

- Мисля, че аз загатнах, че мога да се опитам да направя някои от скиците, които рисува Боби.

Каква е ориста на тези рисунки?

- Предполагам, че са останали в неговия бележник.

Работата в театъра оказа помощ ли за тази първа роля в киното?

- Разбира се, както и допускам, че в някои моменти е пречело. Аз имах доста дребен опит пред камера и това, несъмнено, ме притесняваше. Защото играта пред камера е напълно друго умеене, изисква по-различна рефлективност и метод. Опитвал съм се да се изучавам в придвижване.

След първата кино роля – за кино или спектакъл се работи с по-голяма лекост?

- Не зная. Ролите в театъра към този момент са ме променяли по-дълбинно. Наистина съм се чувствал като че ли откривам нещо за себе си, а и освен. Лекотата, мисля, че идва от друго. Може би е в това да вярваш.

Каква желаете да бъде последваща Ви роля в киното?

- Надявам се да имам късмет за още функции и това да е единствено началото на моя път в киното. Мисля, че мога да покажа още от себе си. Искам идната роля да е колоритна...