Какви варианти могат да разплетат следизборния възел? Татяна Буруджиева пред Dir.bg
Единствено " ИТН " желаят бързи избори. Това разяснява в изявление пред Dir.bg политоложката Татяна Буруджиева. Тя уточни три вероятни разновидността за излаз от патовата обстановка за сформиране на нов кабинет. Според нея Корнелия Нинова се пробва да нарежда партията измежду подкрепящите протестния избор, само че те не я желаят. Буруджиева е скептична за сполучливото развиване на договарянията ни с Европейски Съюз за разпределение на общоевропейския бюджет.
- Политиците сякаш се намират в улица тупик и мъчно би се образувало едно държавно управление. Очертават се два полюса - партиите на статуквото и тези, които са нововлезли. Какви са разновидностите, съгласно Вас, оттук насетне?
- Вариантите стартират с съвещания, евентуално партиите към този момент се насочват към такива. Но разновидностите ще бъдат свързани и с мандатите, които се раздават. Така или другояче, и първата и втората партия получават мандат. Според мен ГЕРБ ще се опита да предложи държавно управление, към този момент споделиха някакъв формат в нощта на изборите. Вероятно ще търсят поддръжка за подобен формат в партии, които са близки като партийни фамилии. Логично е да се търси еднакъв формат с този в Европа. Знаете, че там ЕНП не съумя да получи болшинство. Фактически образува такова с близки партии в дясното и в центъра. Така че може би ще се търси такава поддръжка и в България на правилото на европейските общи полезности и ориентировка. Дали Демократична България ще отговори на тези съвещания и какво ще се случи, не е доста ясно. Макар че има някакви шансове за подобен вид държавно управление, тъй като Христо Иванов заявяваше, че няма нищо срещу ГЕРБ, само че държи да не е министър-председател Бойко Борисов. Има някаква отворена малка врата. Или пък може да бъде образувано някакво държавно управление на малцинството, само че по този начин или другояче ГЕРБ с тази огромна разлика и с първото си място е длъжен да предложи подобен вид държавно управление, приказваме като политическа логичност.
Вероятно ГЕРБ ще предложи и на Движение за права и свободи - член на Либералния съюз в Европа, център-дясно вид експертно държавно управление.
Що се отнася до втория мандат, който би трябвало да бъде даден на " ИТН ", там по-скоро поръчките са за една доста по-радикална смяна на системата. И в този смисъл те са, по-скоро аз доколкото запознат съм тези поръчки, за бързи последващи избори. Вероятно чакат едно по-добро време, различен тип акция, концерти, които да ги изкарат преди всичко. Тук желая да слага едно огромно само че, тъй като това, като претенции, което се е обрисувало, въпреки и не в самата предизборна акция от позиции на водачите на тази партия, изисква смяна и в Конституцията. Изисква конституционно болшинство. Дълбоко се колебая, че последващи избори може да понижат разпръсването в Народното събрание. Но надали ще дадат опция една партия да има конституционно болшинство. Струва ми се, че " ИТН ", откакто влезе към този момент в политиката, откакто не можа да влезе по метода, по който други нови субекти са влизали, както е да речем Национална движение „Симеон Втори" или самият ГЕРБ, т.е. не можаха да вземат първото място, коства ми се, че би трябвало да се замислят за метода, по който ще вършат политика оттук насетне. Защото не си представям, че останалите партии, даже и българските гласоподаватели, ще са съгласни да вършим избори до тогава, до момента в който не се получи болшинство за тези, които желаят този углавен избор и радикална смяна през Конституцията, въвеждане през този избор на директна народна власт, вместо пропорционална. Така че към този момент по-вероятно наподобява те да върнат мандат и да не създадат държавно управление.
И третият мандат тук е въпрос при кой ще отиде. На мен ми се коства, че може би, откакто първият е бил някакъв вид от статукво, разумно е той да отиде при партии, които показват тъкмо митинга и протестния избор. Изглежда сякаш най-близко до това е Демократична България. И тук към този момент имаме две хипотези - допустимо е държавно управление на Демократична България, което да бъде подкрепено от другите партии. Сега, до каква степен то ще бъде коренно, ще зависи тъкмо по какъв начин ще образува това болшинство. Но то е невероятно без " ИТН ", в случай че е единствено партии от вота анти. А въпреки това е допустимо да се направи формат, който да е върху десни демократични полезности с някакъв вид европейска стратегия, която да отразява това, което България има да направи като сътрудник в Европейски Съюз. Тъй като няма доста политическа логичност в това, което се случи на изборите, хората в действителност дадоха своя глас. Имаше една доста добра интензивност за обстановката, в която се намираме, само че в това време дали подведени от самата акция или от обстановката в последните месеци в България, сякаш за гласоподавателите по-важната мотивация беше кой да не бъде, а не кой да бъде. В този смисъл ние като гласоподаватели не зададохме вероятни формати за ръководство. Може би и тъй като гласоподавателите нямаха никаква визия в България кой тъкмо желаят да ги ръководи. И тук към този момент е мъчно да се предвижда.
- Служебено, експертно или различен тип държавно управление ще имаме?
- Единствено от " ИТН " демонстрираха увереност, че идващите избори ще бъдат по-добрият вид за тях. Всички останали партии, съгласно мен, нямат такава безапелационна позиция. Така че коства ми се, че по-скоро ще се създадат опити за държавно управление. И за това прогнозата е 50 на 50. Ще има опити за сформиране на държавно управление. Дали въобще ще съумеят, е доста мъчно да се гадае. Тогава ще се осъществя другата догадка със служебно държавно управление и бързи избори.
- Днес водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова прикани за обединяване на опозицонните партии против концесията на Летище-София. Какъв знак е това послание?
- Това послание аз го одобрявам като политически ситуитивен ход, не като ход, който преследва избрана политика. С това изказване госпожа Нинова се опита да сложи Българска социалистическа партия в центъра на общия углавен и протестен избор или на партиите, които са влезнали с него. Така че това беше един опит на водача на Българска социалистическа партия да ситуира партията там, където всички останали субекти настояват, че няма да работят с нея, т.е. поръчките са, че по-скоро няма да вършат държавно управление с нея. Това е като продължение малко на утринните изяви на членовете на Изпълнителното бюро, които споделиха, че Българска социалистическа партия няма по какъв начин да се самопокани, само че чака да я поканят. В този смисъл й коства активизация на една такава покана и ситуиране на Българска социалистическа партия в лагера на партиите, които ще се опитат да сменят властта. Концесията за Летище-София е доста остарял космат спрямо изборите проблем. Като работеше Народното събрание, можеше да се желае подобен мораториум, тъй като Народното събрание е институцията, която може да извърши това.
- Отказът на Нинова да подаде оставка ще задълбочи ли споровете в партията?
- Аргументът да не се подаде тази оставка е тъкмо директният избор, т.е. основанието е, че Българска социалистическа партия е към този момент различен вид партия. При това състояние, в случай че приказваме за лидерска партия, където контактът на водача е безусловно пряк с членовете на партията, би трябвало да си зададем въпроса каква отговорност носи Изпълнителното бюро, че да си подава оставката. Продължават в този смисъл вътрешните проблеми в Българска социалистическа партия. И в случай че те не бъдат решени по един или различен метод и в идващите избори, без значение дали те ще са бързи или по-късно повече месеци, по този начин или другояче се чака една неустойчивост на този парламент и упованието е той да не изкара мандата си, в случай че не се вземат ограничения в Българска социалистическа партия за консолидация към политики, хрумвания и тогава към персони, доста евентуално е Българска социалистическа партия да влезе не в изключително добра кондиция на идващите избори, тъй като няма да са изчистени тези вътрешни напрежения. И когато има такива в една партия, нормално нейното твърдо ядро се занимава по-скоро с тях, в сравнение с с акция на открито за привличане на повече симпатизанти. Така че има какво да взема решение и прави Българска социалистическа партия в това малко време, което следва, в случай че желае да обърне трендовете.
- Смятате ли, че Движение за права и свободи ще продължи да бъде балансьор и в 45-ото Народно заседание? Те дават доста ясна поръчка за присъединяване във властта...
- Не можеш да изпълняваш ролята на балансьор, в случай че няма най-малко две задоволително мощни партии. В момента има единствено една с над 20%, съвсем 1/4 от вота на българите при тази огромна интензивност, без значение от това какъв брой са изгубили електорат и така нататък в случай, че те са изгубили доста по-малко, в сравнение с опозиционни партии и са на власт и то четири години, това са естествени трендове да губят част от гласовете. Не е обикновено да няма друга мощна партия и тук са прави сътрудниците, които споделят, че казусът е отваряне на празни полета, овакантяване на терени от Българска социалистическа партия. Как да бъдеш балансьор и на кое да си балансьор - на 4-6 партии? Балансьорът има функционалност в политиката тогава, когато има две задоволително мощни партии, които не могат и по никакъв метод не желаят да работят дружно. И с цел да се извършват друг вид политики, е належащо най-малко една партия, която да има ролята на уравновесяващ тези две крайности.
- Мислите ли, че при служебно държавно управление и избори след три месеца " ИТН " ще бъде първа политическа мощ?
- При такава мощна поява и поръчка на една доста друга партия процесът нормално е или заемаш първото място, или по-късно минаваш по каналния ред, т.е. нужна е работа на терен, работа с хората, с цел да можеш да засилиш своя резултат, да покажеш политическите качества, политиките, дейностите, които създаваш. След като не съумяха от първия път да завоюват, имат над 17%, което никога не прави болшинството от българите. Обикновено партиите, които идват със размах и хората ги припознават като партии, които носят новото, особеното, имат цялостно болшинство или най-малко близо до него. Фактът, че това не е по този начин, значи, че би трябвало да се извърви пътят, с цел да стигнеш до първа политическа мощ. Няма по какъв начин единствено с страст и нажежаване на антивот и углавен избор да стане това нещо. Ако " ИТН " не си промени позиционирането и не сътвори контакт с гласоподавателите отвън основания към този момент подобен от 15 години, мисля че ще им бъде доста мъчно да стигнат до първото място. Зависи от тях.
- Оказа ли пандемията въздействие върху изборите или партиите не се постараха в предизборната си акция?
- Според мен партиите не можаха добре да употребяват формите на предизборна акция. Това е реалност. Но самата пандемия не изигра най-малко ролята, която й приписваха - че ще има страхове, че ще има ниска изборна интензивност. В това отношение българинът не бе повлиян от рецесията. Но съгласно мен тази една година затваряне, смяна на метода на живот, проблеми в работата, неустановеност за бъдещето, всичко това изостри, съгласно мен, успеваемостта на изборите. Т.е. ускори и направи вота най-вече прочувствен. Това в никакъв случай не е изключително потребно в политиката. Не че българите 30 години не гласуваме най-вече прочувствено, вместо рационално. Искаме нещо друго, само че нямаме визия какво да е, тъй като и политиците не са ни основали тази визия. Нямаше го описа каква България си показва всяка една партия и към каква България ще ни води. Имаше роман за това какво е сбъркано и какво не ни харесва. Този тип прочувствен избор не може да докара до особена рационалност и виждаме резултата. Тук към този момент корона рецесията изигра своята роля за много поляризиране на страстите и тяхната по-голяма активност.
- Времето до края на декември е прекомерно значимо, защото водим договаряния за финансирането от Европейски Съюз през идващите 7 години. Какво очаквате да направи новият кабинет и парламент?
- Да, тъкмо това е казусът. Единият проблем е Изборното законодателство. Част от нещата, които желае да има " ИТН ", са свързани и с промени в Конституцията. Те са по-радикални и се опират на нещата, за които гласувахме в референдума. Докато другите партии желаят по-обран вид на смяна на изборното законодателство. Ако изобщо Народното събрание действа и имаме държавно управление, най-вероятно ще се върви към смяна на изборното законодателство, само че аз не знам дали ще стигнат до такива решения от вида да има обособени мандати, които да се заемат с гласовете на хората от чужбина. Дали ще се промени пропорционалната изборна система с безусловно мажоритарна такава. По-скоро може да се изчитат като че въпросите за технологията на гласуването, за предоставяне на повече опция да се гласоподава от чужбина. Онова, което желае " ИТН ", на процедура трансформира системата ни в двупартийна и би могло да бъде подкрепено единствено от ГЕРБ. Другите партии не би трябвало да имат интерес да поддържат толкоз радикални решения. Защото при една такава смяна в системата изобщо няма да може да виждаме подобен парламент. Да, актуалната система дава опция на такова разтрошаване и детайлизиране на Народното събрание и обрича по-скоро страните на съдружни ръководства, само че пък другото е една система, която познаваме още от времето на Тодор Живков.
Що се отнася до договарянията с Европейски Съюз, аз там съм доста скептична. Ако нямаме устойчиво държавно управление, а не просто държавно управление с небосвод до декември месец, какви тъкмо договаряния и с какъв триумф ще водим, в случай, че на европейските сътрудници ще им е ясно, а пък и те имат задоволително опит с България, че всяко последващо държавно управление може да се пробва да промени контрактуваните неща. Смятам, че всички политически партии, в Народното събрание са " за " консенсус, само че българската политика престана да бъде политика на партиите, тя се трансформира в политика на обособени хора. И тези личностни нетърпимости и поносимости стартират да се отразяват на това дали може да се прави обща политика. Докато има партии, обща политика е допустима. Но до момента в който има личностни спорове, нещата стават по-сложни. Така че има защо да се стремим към едно по-стабилно държавно управление. Проблемът е, че няма по какъв начин да го предвиждаме.
- Политиците сякаш се намират в улица тупик и мъчно би се образувало едно държавно управление. Очертават се два полюса - партиите на статуквото и тези, които са нововлезли. Какви са разновидностите, съгласно Вас, оттук насетне?
- Вариантите стартират с съвещания, евентуално партиите към този момент се насочват към такива. Но разновидностите ще бъдат свързани и с мандатите, които се раздават. Така или другояче, и първата и втората партия получават мандат. Според мен ГЕРБ ще се опита да предложи държавно управление, към този момент споделиха някакъв формат в нощта на изборите. Вероятно ще търсят поддръжка за подобен формат в партии, които са близки като партийни фамилии. Логично е да се търси еднакъв формат с този в Европа. Знаете, че там ЕНП не съумя да получи болшинство. Фактически образува такова с близки партии в дясното и в центъра. Така че може би ще се търси такава поддръжка и в България на правилото на европейските общи полезности и ориентировка. Дали Демократична България ще отговори на тези съвещания и какво ще се случи, не е доста ясно. Макар че има някакви шансове за подобен вид държавно управление, тъй като Христо Иванов заявяваше, че няма нищо срещу ГЕРБ, само че държи да не е министър-председател Бойко Борисов. Има някаква отворена малка врата. Или пък може да бъде образувано някакво държавно управление на малцинството, само че по този начин или другояче ГЕРБ с тази огромна разлика и с първото си място е длъжен да предложи подобен вид държавно управление, приказваме като политическа логичност.
Вероятно ГЕРБ ще предложи и на Движение за права и свободи - член на Либералния съюз в Европа, център-дясно вид експертно държавно управление.
Що се отнася до втория мандат, който би трябвало да бъде даден на " ИТН ", там по-скоро поръчките са за една доста по-радикална смяна на системата. И в този смисъл те са, по-скоро аз доколкото запознат съм тези поръчки, за бързи последващи избори. Вероятно чакат едно по-добро време, различен тип акция, концерти, които да ги изкарат преди всичко. Тук желая да слага едно огромно само че, тъй като това, като претенции, което се е обрисувало, въпреки и не в самата предизборна акция от позиции на водачите на тази партия, изисква смяна и в Конституцията. Изисква конституционно болшинство. Дълбоко се колебая, че последващи избори може да понижат разпръсването в Народното събрание. Но надали ще дадат опция една партия да има конституционно болшинство. Струва ми се, че " ИТН ", откакто влезе към този момент в политиката, откакто не можа да влезе по метода, по който други нови субекти са влизали, както е да речем Национална движение „Симеон Втори" или самият ГЕРБ, т.е. не можаха да вземат първото място, коства ми се, че би трябвало да се замислят за метода, по който ще вършат политика оттук насетне. Защото не си представям, че останалите партии, даже и българските гласоподаватели, ще са съгласни да вършим избори до тогава, до момента в който не се получи болшинство за тези, които желаят този углавен избор и радикална смяна през Конституцията, въвеждане през този избор на директна народна власт, вместо пропорционална. Така че към този момент по-вероятно наподобява те да върнат мандат и да не създадат държавно управление.
И третият мандат тук е въпрос при кой ще отиде. На мен ми се коства, че може би, откакто първият е бил някакъв вид от статукво, разумно е той да отиде при партии, които показват тъкмо митинга и протестния избор. Изглежда сякаш най-близко до това е Демократична България. И тук към този момент имаме две хипотези - допустимо е държавно управление на Демократична България, което да бъде подкрепено от другите партии. Сега, до каква степен то ще бъде коренно, ще зависи тъкмо по какъв начин ще образува това болшинство. Но то е невероятно без " ИТН ", в случай че е единствено партии от вота анти. А въпреки това е допустимо да се направи формат, който да е върху десни демократични полезности с някакъв вид европейска стратегия, която да отразява това, което България има да направи като сътрудник в Европейски Съюз. Тъй като няма доста политическа логичност в това, което се случи на изборите, хората в действителност дадоха своя глас. Имаше една доста добра интензивност за обстановката, в която се намираме, само че в това време дали подведени от самата акция или от обстановката в последните месеци в България, сякаш за гласоподавателите по-важната мотивация беше кой да не бъде, а не кой да бъде. В този смисъл ние като гласоподаватели не зададохме вероятни формати за ръководство. Може би и тъй като гласоподавателите нямаха никаква визия в България кой тъкмо желаят да ги ръководи. И тук към този момент е мъчно да се предвижда.
- Служебено, експертно или различен тип държавно управление ще имаме?
- Единствено от " ИТН " демонстрираха увереност, че идващите избори ще бъдат по-добрият вид за тях. Всички останали партии, съгласно мен, нямат такава безапелационна позиция. Така че коства ми се, че по-скоро ще се създадат опити за държавно управление. И за това прогнозата е 50 на 50. Ще има опити за сформиране на държавно управление. Дали въобще ще съумеят, е доста мъчно да се гадае. Тогава ще се осъществя другата догадка със служебно държавно управление и бързи избори.
- Днес водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова прикани за обединяване на опозицонните партии против концесията на Летище-София. Какъв знак е това послание?
- Това послание аз го одобрявам като политически ситуитивен ход, не като ход, който преследва избрана политика. С това изказване госпожа Нинова се опита да сложи Българска социалистическа партия в центъра на общия углавен и протестен избор или на партиите, които са влезнали с него. Така че това беше един опит на водача на Българска социалистическа партия да ситуира партията там, където всички останали субекти настояват, че няма да работят с нея, т.е. поръчките са, че по-скоро няма да вършат държавно управление с нея. Това е като продължение малко на утринните изяви на членовете на Изпълнителното бюро, които споделиха, че Българска социалистическа партия няма по какъв начин да се самопокани, само че чака да я поканят. В този смисъл й коства активизация на една такава покана и ситуиране на Българска социалистическа партия в лагера на партиите, които ще се опитат да сменят властта. Концесията за Летище-София е доста остарял космат спрямо изборите проблем. Като работеше Народното събрание, можеше да се желае подобен мораториум, тъй като Народното събрание е институцията, която може да извърши това.
- Отказът на Нинова да подаде оставка ще задълбочи ли споровете в партията?
- Аргументът да не се подаде тази оставка е тъкмо директният избор, т.е. основанието е, че Българска социалистическа партия е към този момент различен вид партия. При това състояние, в случай че приказваме за лидерска партия, където контактът на водача е безусловно пряк с членовете на партията, би трябвало да си зададем въпроса каква отговорност носи Изпълнителното бюро, че да си подава оставката. Продължават в този смисъл вътрешните проблеми в Българска социалистическа партия. И в случай че те не бъдат решени по един или различен метод и в идващите избори, без значение дали те ще са бързи или по-късно повече месеци, по този начин или другояче се чака една неустойчивост на този парламент и упованието е той да не изкара мандата си, в случай че не се вземат ограничения в Българска социалистическа партия за консолидация към политики, хрумвания и тогава към персони, доста евентуално е Българска социалистическа партия да влезе не в изключително добра кондиция на идващите избори, тъй като няма да са изчистени тези вътрешни напрежения. И когато има такива в една партия, нормално нейното твърдо ядро се занимава по-скоро с тях, в сравнение с с акция на открито за привличане на повече симпатизанти. Така че има какво да взема решение и прави Българска социалистическа партия в това малко време, което следва, в случай че желае да обърне трендовете.
- Смятате ли, че Движение за права и свободи ще продължи да бъде балансьор и в 45-ото Народно заседание? Те дават доста ясна поръчка за присъединяване във властта...
- Не можеш да изпълняваш ролята на балансьор, в случай че няма най-малко две задоволително мощни партии. В момента има единствено една с над 20%, съвсем 1/4 от вота на българите при тази огромна интензивност, без значение от това какъв брой са изгубили електорат и така нататък в случай, че те са изгубили доста по-малко, в сравнение с опозиционни партии и са на власт и то четири години, това са естествени трендове да губят част от гласовете. Не е обикновено да няма друга мощна партия и тук са прави сътрудниците, които споделят, че казусът е отваряне на празни полета, овакантяване на терени от Българска социалистическа партия. Как да бъдеш балансьор и на кое да си балансьор - на 4-6 партии? Балансьорът има функционалност в политиката тогава, когато има две задоволително мощни партии, които не могат и по никакъв метод не желаят да работят дружно. И с цел да се извършват друг вид политики, е належащо най-малко една партия, която да има ролята на уравновесяващ тези две крайности.
- Мислите ли, че при служебно държавно управление и избори след три месеца " ИТН " ще бъде първа политическа мощ?
- При такава мощна поява и поръчка на една доста друга партия процесът нормално е или заемаш първото място, или по-късно минаваш по каналния ред, т.е. нужна е работа на терен, работа с хората, с цел да можеш да засилиш своя резултат, да покажеш политическите качества, политиките, дейностите, които създаваш. След като не съумяха от първия път да завоюват, имат над 17%, което никога не прави болшинството от българите. Обикновено партиите, които идват със размах и хората ги припознават като партии, които носят новото, особеното, имат цялостно болшинство или най-малко близо до него. Фактът, че това не е по този начин, значи, че би трябвало да се извърви пътят, с цел да стигнеш до първа политическа мощ. Няма по какъв начин единствено с страст и нажежаване на антивот и углавен избор да стане това нещо. Ако " ИТН " не си промени позиционирането и не сътвори контакт с гласоподавателите отвън основания към този момент подобен от 15 години, мисля че ще им бъде доста мъчно да стигнат до първото място. Зависи от тях.
- Оказа ли пандемията въздействие върху изборите или партиите не се постараха в предизборната си акция?
- Според мен партиите не можаха добре да употребяват формите на предизборна акция. Това е реалност. Но самата пандемия не изигра най-малко ролята, която й приписваха - че ще има страхове, че ще има ниска изборна интензивност. В това отношение българинът не бе повлиян от рецесията. Но съгласно мен тази една година затваряне, смяна на метода на живот, проблеми в работата, неустановеност за бъдещето, всичко това изостри, съгласно мен, успеваемостта на изборите. Т.е. ускори и направи вота най-вече прочувствен. Това в никакъв случай не е изключително потребно в политиката. Не че българите 30 години не гласуваме най-вече прочувствено, вместо рационално. Искаме нещо друго, само че нямаме визия какво да е, тъй като и политиците не са ни основали тази визия. Нямаше го описа каква България си показва всяка една партия и към каква България ще ни води. Имаше роман за това какво е сбъркано и какво не ни харесва. Този тип прочувствен избор не може да докара до особена рационалност и виждаме резултата. Тук към този момент корона рецесията изигра своята роля за много поляризиране на страстите и тяхната по-голяма активност.
- Времето до края на декември е прекомерно значимо, защото водим договаряния за финансирането от Европейски Съюз през идващите 7 години. Какво очаквате да направи новият кабинет и парламент?
- Да, тъкмо това е казусът. Единият проблем е Изборното законодателство. Част от нещата, които желае да има " ИТН ", са свързани и с промени в Конституцията. Те са по-радикални и се опират на нещата, за които гласувахме в референдума. Докато другите партии желаят по-обран вид на смяна на изборното законодателство. Ако изобщо Народното събрание действа и имаме държавно управление, най-вероятно ще се върви към смяна на изборното законодателство, само че аз не знам дали ще стигнат до такива решения от вида да има обособени мандати, които да се заемат с гласовете на хората от чужбина. Дали ще се промени пропорционалната изборна система с безусловно мажоритарна такава. По-скоро може да се изчитат като че въпросите за технологията на гласуването, за предоставяне на повече опция да се гласоподава от чужбина. Онова, което желае " ИТН ", на процедура трансформира системата ни в двупартийна и би могло да бъде подкрепено единствено от ГЕРБ. Другите партии не би трябвало да имат интерес да поддържат толкоз радикални решения. Защото при една такава смяна в системата изобщо няма да може да виждаме подобен парламент. Да, актуалната система дава опция на такова разтрошаване и детайлизиране на Народното събрание и обрича по-скоро страните на съдружни ръководства, само че пък другото е една система, която познаваме още от времето на Тодор Живков.
Що се отнася до договарянията с Европейски Съюз, аз там съм доста скептична. Ако нямаме устойчиво държавно управление, а не просто държавно управление с небосвод до декември месец, какви тъкмо договаряния и с какъв триумф ще водим, в случай, че на европейските сътрудници ще им е ясно, а пък и те имат задоволително опит с България, че всяко последващо държавно управление може да се пробва да промени контрактуваните неща. Смятам, че всички политически партии, в Народното събрание са " за " консенсус, само че българската политика престана да бъде политика на партиите, тя се трансформира в политика на обособени хора. И тези личностни нетърпимости и поносимости стартират да се отразяват на това дали може да се прави обща политика. Докато има партии, обща политика е допустима. Но до момента в който има личностни спорове, нещата стават по-сложни. Така че има защо да се стремим към едно по-стабилно държавно управление. Проблемът е, че няма по какъв начин да го предвиждаме.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ