Царят и соколът ~ Лев ТОЛСТОЙ
Един цар по време на лов пуснал своя обичан сокол след един заек и препуснал.
Соколът хванал заека. Царят лишил заека и почнал да търси вода, с цел да се напие. Под една могилка той намерил вода. Само че тя шапка капка по капка. Царят извадил от седлото чаша и я сложил под водата. Водата текла капка по капка и когато чашата се напълнила, царят я вдигнал към устата си и протегнал ръка да пие. Изведнъж соколът трепнал върху ръката на царя, почнал да маха с криле и изплискал водата. Царят отново сложил чашата. Дълго чакал, додето чашата се изпълни догоре и когато протегнал ръка да я сервира към устата си, соколът отново почнал да удря с криле и разлял водата.
Когато за трети път царят напълнил чашата и протегнал ръка да я сервира към устните си, соколът отново я разлял. Царят се разсърдил и като замахнал с всичката си мощ, блъснал сокола върху един камък и го умъртвил. В това време пристигнали царските прислужници и един от тях се затекъл нагоре към извора, с цел да откри повече вода и бързо да изпълни чашата. Но и прислужникът не донесъл вода; той се върнал с празна чашка и рекъл:
– Тази вода не е за пиене; в извора има една змия и тя е пуснала отровата си във водата. Добре, че соколът е разлял водата. Ако беше изпил тази вода, ти щеше да умреш.
Царят споделил:
– Зле се отплатих на сокола: той ми избави живота, а аз го убих.
„ Царь и сокол ”, 1875, превод Ангел Каралийчев
Картина ~ Илья Ефимович Репин, Лев Николаевич Толстой в кабинете под сводами, 1891
