Пръстен разкри внука на Добротица
Един луксозен златен пръстен подвигна още малко завесата над историята на една от българските столици - Калиакра. Разкошното украшение с надпис, изображение на гълъб и монограми от двете страни на Палеолозите, бе намерено в царския некропол в града на диктатор Добротица. То е от известния „ Калоянов вид “, само че с доста по–детайлна и изящна декорация по халката.
Доц. доктор Бони Петрунова, шеф на НИМ, която от години изследва крепостта на носа попадна на гроб от ХІV в. на млад мъж. Той е бил положен в земята с доста богати блага. Върху тялото му бил подложен лакримарий - съд за събиране на сълзите на оплаквачките. Но огромната находка - пръстенът с монограмите на императорската фамилия в Константинопол, изскача от торбичка, поставена отляво на скелета. " Разкошна направа. В средата е изобразена птица, най-вероятно гълъб ", споделя доцент Петрунова. Най-хубавото е, че на пръстена е изписано името на неговия собственик - Господин Георги Палеолог. Подобно скъпо украшение и то с надпис и монограми приказва, че става въпрос за изтъкнат благородник от Калиакра.
Това е вторият златен пръстен, открит в крепостта, само че единственият с надпис и име.
Тепърва доцент Петрунова ще потвърждава кой е знатният Георги. Досега той е чужд на историците, името му не се среща в писмените монументи. Затова топ археоложката би трябвало да открие кой е. Доц. Петрунова обаче към този момент има хепотеза, по която работи. Малко сантиментално, както тя самата споделя, само че има вяра, че това е внукът на диктатор Добротица - от щерка му, която се дами за престолонаследника на Палеолозите - Михаил Палеолог. Причината да ми хрумне тази догадка е, че от двете страни на пръстена се вижда монограмът на Палеолозите. Тоест индивидът, който сме намерили е бил правоприемник по едно и също време на трона на Калиакра и на Палеолозите във Византийската империя, изяснява шефът на НИМ. Тя изследва средновековната морска столица на България от 2004 година Финансирането на разкопките това лято е от Министерство на Културата и Община Каварна.
Тази година изследвания не престават в същия бранш, в който предишното лято екипът на доцент Петрунова откри глиненото гърне със златно богатство, което стана известно като " татарската плячка ". То бе открито под подовото покритие на опожарено в края на ХІV век помещение. Гърнето е пренесло през вековете най-голямото богатство по земите ни от този интервал. Цели 957 предмета: 873 сребърни и 28 златни монети, 11 златни обеци, 2 пръстена - златен и сребърен, единият с камък, четири мъниста от скъпоценни камъни и злато, приложения и катарами. Според доцент Петрунова, прекомерно евентуално е скъпоценностите да са заграбени от разнообразни хора по време на някое от огромните набези над столицата на Добруджанското деспотство през ХІV в. В опита си да скрие плячката, крадецът ги е закопал под пода на къщата си, само че не е могъл да опази заграбеното, тъй като и неговият дом е бил опожарен. В края на предходната година съкровището заблестя в Кръглата зала на НИМ като част от специфичната галерия за златното археологическо лято на археолозите от музея.
До края на годината Националният исторически музей ще разгласява е азбучник на " Татарската плячка ".
Директорът на НИМ се надява да попадне на още доста забавни находки, тъй като некрополът е доста огромен и е с доста богати блага. По тях може да се съди, че това е некрополът на аристократичната каста към двора на диктатор Добротица и неговият наследник Иванко Тертер.
Още в първата година, когато стартират изследванията тя намира две златни монети, сложени на очите на мъртвец. Сега, преди пръстена, пък попада на две луксозни златни обеци.
В гроба на Георги Палеолог археологическият екип разкри богати блага, които дават опция да се възвърне ритуала по изпращането на младия мъртвец. Погребението е осъществено през втората половина на XIV век, като ямата е завършена върху скалата с ограждане от камъни. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има добре непокътнати следи. Лицето му е било покрито с първокласна материя, върху тялото му са сложени даровете и стъкленият лакримарий.
За последните 16 сезона са откривани голям брой богати погребения на калиакренската аристокрация. Сред скъпите находки са богослужебни книги със сребърен обков, които са били поставяни са били върху лицето на висши духовници при погребението им. Една от най-знаковите находки в Калиакра остава пръстенът-убиец. Бижуто с тайник за отрова е само по нашите земи от това време.
Доц. доктор Бони Петрунова, шеф на НИМ, която от години изследва крепостта на носа попадна на гроб от ХІV в. на млад мъж. Той е бил положен в земята с доста богати блага. Върху тялото му бил подложен лакримарий - съд за събиране на сълзите на оплаквачките. Но огромната находка - пръстенът с монограмите на императорската фамилия в Константинопол, изскача от торбичка, поставена отляво на скелета. " Разкошна направа. В средата е изобразена птица, най-вероятно гълъб ", споделя доцент Петрунова. Най-хубавото е, че на пръстена е изписано името на неговия собственик - Господин Георги Палеолог. Подобно скъпо украшение и то с надпис и монограми приказва, че става въпрос за изтъкнат благородник от Калиакра.
Това е вторият златен пръстен, открит в крепостта, само че единственият с надпис и име.
Тепърва доцент Петрунова ще потвърждава кой е знатният Георги. Досега той е чужд на историците, името му не се среща в писмените монументи. Затова топ археоложката би трябвало да открие кой е. Доц. Петрунова обаче към този момент има хепотеза, по която работи. Малко сантиментално, както тя самата споделя, само че има вяра, че това е внукът на диктатор Добротица - от щерка му, която се дами за престолонаследника на Палеолозите - Михаил Палеолог. Причината да ми хрумне тази догадка е, че от двете страни на пръстена се вижда монограмът на Палеолозите. Тоест индивидът, който сме намерили е бил правоприемник по едно и също време на трона на Калиакра и на Палеолозите във Византийската империя, изяснява шефът на НИМ. Тя изследва средновековната морска столица на България от 2004 година Финансирането на разкопките това лято е от Министерство на Културата и Община Каварна.
Тази година изследвания не престават в същия бранш, в който предишното лято екипът на доцент Петрунова откри глиненото гърне със златно богатство, което стана известно като " татарската плячка ". То бе открито под подовото покритие на опожарено в края на ХІV век помещение. Гърнето е пренесло през вековете най-голямото богатство по земите ни от този интервал. Цели 957 предмета: 873 сребърни и 28 златни монети, 11 златни обеци, 2 пръстена - златен и сребърен, единият с камък, четири мъниста от скъпоценни камъни и злато, приложения и катарами. Според доцент Петрунова, прекомерно евентуално е скъпоценностите да са заграбени от разнообразни хора по време на някое от огромните набези над столицата на Добруджанското деспотство през ХІV в. В опита си да скрие плячката, крадецът ги е закопал под пода на къщата си, само че не е могъл да опази заграбеното, тъй като и неговият дом е бил опожарен. В края на предходната година съкровището заблестя в Кръглата зала на НИМ като част от специфичната галерия за златното археологическо лято на археолозите от музея.
До края на годината Националният исторически музей ще разгласява е азбучник на " Татарската плячка ".
Директорът на НИМ се надява да попадне на още доста забавни находки, тъй като некрополът е доста огромен и е с доста богати блага. По тях може да се съди, че това е некрополът на аристократичната каста към двора на диктатор Добротица и неговият наследник Иванко Тертер.
Още в първата година, когато стартират изследванията тя намира две златни монети, сложени на очите на мъртвец. Сега, преди пръстена, пък попада на две луксозни златни обеци.
В гроба на Георги Палеолог археологическият екип разкри богати блага, които дават опция да се възвърне ритуала по изпращането на младия мъртвец. Погребението е осъществено през втората половина на XIV век, като ямата е завършена върху скалата с ограждане от камъни. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има добре непокътнати следи. Лицето му е било покрито с първокласна материя, върху тялото му са сложени даровете и стъкленият лакримарий.
За последните 16 сезона са откривани голям брой богати погребения на калиакренската аристокрация. Сред скъпите находки са богослужебни книги със сребърен обков, които са били поставяни са били върху лицето на висши духовници при погребението им. Една от най-знаковите находки в Калиакра остава пръстенът-убиец. Бижуто с тайник за отрова е само по нашите земи от това време.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ