Отворени за бизнес
Един от знаците на Сливен - Стария бряст, умира.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Намери си бъдеще
Сливен и Ямбол търсят развиване като част от новата икономическа зона на линията " Тракия "
31 авг 2018
Едоардо Миролио купи марката за облекла DiKa
Италианският бизнесмен възнамерява да отвори пет фирмени магазина във Франция
19 юли 2018 Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Сливен, Ямбол ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
" Наведеш се камъни, вдигнеш глава - вятър " Така ямболии приказват за прилежащия Сливен. Ако разговаряте с тях, ще чуете и още нещо - че не желаят да са квартал на Сливен. Чувството е в двете посоки. От другата страна на автомагистралата сливналии пък ревнуват, в случай че да вземем за пример в Ямбол има концерт на някоя известна група. Защо не в Сливен?
" Опитвам се да им кажа, че би трябвало да са удовлетворени от това, тъй като Ямбол е единствено на 27 км и могат умерено да отидат. То е все едно те да живеят на единия завършек на Сливен и да има концерт в другия завършек на града ", споделя кметът на града Стефан Радев.
Това са двата най-близки регионални центъра и съперничеството сред тях е от дълги години. Икономическата логичност обаче е по-силна от предразсъдъците. " Ако застанете на входа и на изхода на Ямбол, ще видите един огромен поток от движещи се коли и рейсове с хора, които отиват на работа от единия град в другия ", споделя кметът на Ямбол Георги Славов. Според него общото икономическо бъдеще на двата града е " натурален развой ", който няма по какъв начин да бъде спрян.
Този комплекс към този момент е преодолян от вложителите. Те от дълго време гледат на двата града като единна икономическа зона. Италианският предприемач Едоардо Миролио, който е един от най-големите в района, да вземем за пример с изключение на в Сливен има произвеждане и в Ямбол. Същата е обстановката и с японския производител на автомобилни кабелни съоръжения " Язаки ".
Два града - едно бъдеще
За концепцията за общо икономическо бъдеще са узрели и кметовете. " Много ми се ще да преглеждаме Сливен и Ямбол като единна зона за вложения, културен живот и обучение. Това е регион с население от близо 200 000 души ", споделя Радев. Кметът на Ямбол е уверен, че ситуирани сред двата огромни центъра - Стара Загора и Бургас, за Сливен и Ямбол няма различен късмет, с изключение на да обединят напъните си, в случай че желаят да просперират стопански.
Идеята за основаване на обща индустриална зона сред двата града съществува от доста години, само че не е срещнала схващане от предходните кметове на Сливен, показва Славов. " Сега с господин Радев обсъждаме по какъв начин да предизвикваме страната ", споделя той. Новият дух на съдействие обаче още се спъва от остарели проблеми. Например неналичието на огромен терен, който да е еднообразно близо и до двата града и до главния актив на региона - автомагистрала " Тракия ". Сливен има свободна земя към остарялото летище на пътя сред двата града с повърхност към 2500 дка и съгласно Стефан Радев мястото е положително за построяването на промишлен парк. Кметът на Ямбол обаче счита, че мястото е много отдалечено от града и в случай че там се направи индустриална зона, тя ще обслужва единствено Сливен.
Друга взаимна концепция на кметовете на Сливен и Ямбол също е запънала - за строителството на четирилентов път сред двата града. " Това е един доста логичен план. Пътят е доста претрупан, още повече че имаме общо бунище и отпадъците от двата града се карат по този път. Разширяването на пътя би съдействало двата града да проработят като обединен стопански организъм, което също би било забавно за вложителите ", счита Радев. Колегата му от Ямбол изяснява, че двамата са изпратили писмо до районния министър с искане да стартира планиране на четирилентовия път, само че все още не срещат схващане и явно за министерството това не е приоритет.
Така постепенно, със пречки, с съмнение, само че въпреки всичко интеграцията на Сливен и Ямбол върви. Побутнати от триумфа на Пловдив, съживяването на Стара Загора и интензивността на Бургас, двата града търсят мястото си на икономическата карта на страната по линията " Тракия ". Потенциал има премного. Наследени проблеми - също.
Ямбол: финансова непоклатимост и европари
Еврофондовете оказват помощ и на двата града, само че Сливен има много да наваксва поради отговорности.
Фотограф: Надежда Чипева Комплексът на Ямбол, че е по-малкият град, е роден по времето на социализма. През последните единадесет години обаче жителите на града нямат учредения да съжаляват от сравнението със Сливен. За това време общината не е изпадала във финансови разтърсвания. Даже в противен случай - в края на предходната година се подреди измежду първите 10 на финансово постоянните общини съгласно класацията на Министерството на финансите и даже генерира остатък. Въпреки че не е огромен град (населението му е към 70 хиляди души), съумява да притегля вложения. Два строителни хипермаркета отвориха порти предходната година - " Практикер " и АВС, а в развой на строителство е новата фабрика за строителни смеси на австрийската компания " Баумит ". Кметът на Сливен Стефан Радев признава, че като обща продукция Сливен е по-развит стопански, само че в случай че се гледат приходите на хората, в Ямбол, те са по-високи. Към второ тримесечие съгласно Национален статистически институт междинната работна заплата е 905 лева при 859 в Сливен.
Заедно с това общината извършва разнообразни европейски планове. В този програмен интервал на Ямбол бяха отпуснати по оперативна стратегия " Региони в напредък " 25.5 млн. лева " Ние сме ги разпределили в просветителна инфраструктура, благоустрояване на града, културна и туристическа инфраструктура. Сега завършваме просветителната инфраструктура. Имаме ремонтирани три детски градини и едно от най-големите общински учебни заведения. Размерът на тези вложения е 6.5 млн.лв. ", споделя кметът Славов. Приключи и ремонтът на моста, който свързва пешеходната централна градска улица с парка. " Ако се мери дистанцията от парка до края на централната улица " Раковска ", несъмнено ще се окаже, че това е най-дългата пешеходна зона в България ", твърди Славов.
Кметът счита, че Ямбол е решил и ромския проблем. Сагата отпреди осем години към събарянето на " блок 20 ", в който живееха 600 роми, е от дълго време забравено минало. " В годините успяхме да намерим съвместен почит и почитание ", твърди Славов. Вече трети месец тече акция по събарянето на противозаконните постройки в ромската махала и тя минава без напрежение, като притежателите сами си ги събарят. Вече са отстранени 200 такива постройки. " Радващо за мен е и че значително хора към този момент си купуват терени, строят си къщи законно и това е всеобща наклонност. Вероятно и поради хората, които работят в чужбина и се връщат с благоприятни условия, което пък е първата стъпка към нормализирането на връзките на града като цяло и тази му част ", споделя Славов.
Отвъд розовото, малко кафяво
Не всички в Ямбол обаче носят розовите очила на кмета, който ръководи града към този момент четвърти мандат. " Работи се по много европроекти, само че казусът е, че средствата не се усвояват дейно ", споделя общинският консултант от Българска социалистическа партия Мариета Сивкова, която беше конкурент на Славов на последните локални избори. Според нея администрацията на общината е раздута, като в нея работят към 300 души, дружно с тези, които ръководят общинските сдружения.
" Ако отворите уеб страницата на общината, ще видите, че съвсем няма решение на общинския съвет, по което да няма и решение на Върховния административен съд ", споделя тя. Последният спор е бил за таксите за детските градини, поради събирането на 10 лева повече от децата, които не посещават постоянно заведенията.
Кметът Славов си има и гражданска съпротива - нещо, което всеки уважаващ себе си град в последно време има. Неефективното консумиране на средствата е една от аргументите за основаването на изпълнителния комитет " Да освободим Ямбол от кмета ". Част от създателите му - Иван Кърцъков, някогашен зам.-кмет от първия мандат на кмета Славов, някогашните общински съветници Каньо Канев и Александър Петров и фотографът Красимир Стойчев, описват, че първо се пробвали да записват сдружението в съда, само че им отказали, тъй като не можело неправителствена организация да се споделя по този начин.
Независимо че част от тях са минали през разнообразни политически сили - Българска социалистическа партия, АБВ, Национална движение „Симеон Втори" и " Атака ", те настояват, че нямат политически упоритости, а задачата им е да сигнализират, в случай че открият, че нещо със строителните действия и поправки на общината не е наред. Досега са изпратили десетки сигнали. " Правиш нещо, харчиш 5-6 милиона и най-после вместо да има резултат, имаш един огромен недостатък ", споделя Каньо Канев.
Пример съгласно него и останалите членове на комитета за това е новото бунище в землището на с. Хаджидимитрово, което обслужва още няколко общини - Сливен, Ямбол, Стралджа, Нова Загора и " Тунджа ". " Рекултивацията на остарялото бунище за 7 млн. лева е направена некачествено, а инфилтратът от него се излива в новото бунище, оттова се стича към дерето в басейна на Тунджа, което е вододайната зона на Ямбол ", споделят от комитета.
Всеки ден 2-3 хиляди кубика инфилтрат (водата от отпадъците) се транспортира до пречиствателната станция за отпадни води в Сливен, за което петте общини заплащат годишно половин милион лв.. За Ямбол сумата е 200 000 лева Според комитета това е поради некачественото осъществяване и за замърсяването на подпочвените води има отчети на Басейновата дирекция, а с цел да се компенсира това, питейната вода на Ямбол се хлорира.
Твърдят и че разполагат с фрагменти, направени с дрон, на които ясно се вижда огромна локва.
Кметът Славов твърди, че това не е правилно и сметището и депото работят по условията на всички нормативни документи. Обяснява, че повода за нарасналите равнища на инфилтрат са преваляванията през тази година. " Това е природа и против нея не можеш да се бориш ", споделя той.
Срещу комитета обаче може. По мотив членовете му той твърди, че това са не повече от 10 души, които в този момент се употребяват за " политически цели ". " Срещу мен имаше 6 ефикасни каузи. 7-години правосъдни саги и всичко завърши. Но тези хора не желаят да одобряват действителността и не престават да пускат сигнали. Станахме любимци на Сметната палата, на АДФИ, на профилираната прокуратура, на който се сетите. Нас всяка седмица някой ни ревизира ", споделя Славов.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Намери си бъдеще
Сливен и Ямбол търсят развиване като част от новата икономическа зона на линията " Тракия "
31 авг 2018
Едоардо Миролио купи марката за облекла DiKa
Италианският бизнесмен възнамерява да отвори пет фирмени магазина във Франция
19 юли 2018 Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Сливен, Ямбол ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
" Наведеш се камъни, вдигнеш глава - вятър " Така ямболии приказват за прилежащия Сливен. Ако разговаряте с тях, ще чуете и още нещо - че не желаят да са квартал на Сливен. Чувството е в двете посоки. От другата страна на автомагистралата сливналии пък ревнуват, в случай че да вземем за пример в Ямбол има концерт на някоя известна група. Защо не в Сливен?
" Опитвам се да им кажа, че би трябвало да са удовлетворени от това, тъй като Ямбол е единствено на 27 км и могат умерено да отидат. То е все едно те да живеят на единия завършек на Сливен и да има концерт в другия завършек на града ", споделя кметът на града Стефан Радев.
Това са двата най-близки регионални центъра и съперничеството сред тях е от дълги години. Икономическата логичност обаче е по-силна от предразсъдъците. " Ако застанете на входа и на изхода на Ямбол, ще видите един огромен поток от движещи се коли и рейсове с хора, които отиват на работа от единия град в другия ", споделя кметът на Ямбол Георги Славов. Според него общото икономическо бъдеще на двата града е " натурален развой ", който няма по какъв начин да бъде спрян.
Този комплекс към този момент е преодолян от вложителите. Те от дълго време гледат на двата града като единна икономическа зона. Италианският предприемач Едоардо Миролио, който е един от най-големите в района, да вземем за пример с изключение на в Сливен има произвеждане и в Ямбол. Същата е обстановката и с японския производител на автомобилни кабелни съоръжения " Язаки ".
Два града - едно бъдеще
За концепцията за общо икономическо бъдеще са узрели и кметовете. " Много ми се ще да преглеждаме Сливен и Ямбол като единна зона за вложения, културен живот и обучение. Това е регион с население от близо 200 000 души ", споделя Радев. Кметът на Ямбол е уверен, че ситуирани сред двата огромни центъра - Стара Загора и Бургас, за Сливен и Ямбол няма различен късмет, с изключение на да обединят напъните си, в случай че желаят да просперират стопански.
Идеята за основаване на обща индустриална зона сред двата града съществува от доста години, само че не е срещнала схващане от предходните кметове на Сливен, показва Славов. " Сега с господин Радев обсъждаме по какъв начин да предизвикваме страната ", споделя той. Новият дух на съдействие обаче още се спъва от остарели проблеми. Например неналичието на огромен терен, който да е еднообразно близо и до двата града и до главния актив на региона - автомагистрала " Тракия ". Сливен има свободна земя към остарялото летище на пътя сред двата града с повърхност към 2500 дка и съгласно Стефан Радев мястото е положително за построяването на промишлен парк. Кметът на Ямбол обаче счита, че мястото е много отдалечено от града и в случай че там се направи индустриална зона, тя ще обслужва единствено Сливен.
Друга взаимна концепция на кметовете на Сливен и Ямбол също е запънала - за строителството на четирилентов път сред двата града. " Това е един доста логичен план. Пътят е доста претрупан, още повече че имаме общо бунище и отпадъците от двата града се карат по този път. Разширяването на пътя би съдействало двата града да проработят като обединен стопански организъм, което също би било забавно за вложителите ", счита Радев. Колегата му от Ямбол изяснява, че двамата са изпратили писмо до районния министър с искане да стартира планиране на четирилентовия път, само че все още не срещат схващане и явно за министерството това не е приоритет.
Така постепенно, със пречки, с съмнение, само че въпреки всичко интеграцията на Сливен и Ямбол върви. Побутнати от триумфа на Пловдив, съживяването на Стара Загора и интензивността на Бургас, двата града търсят мястото си на икономическата карта на страната по линията " Тракия ". Потенциал има премного. Наследени проблеми - също.
Ямбол: финансова непоклатимост и европари
Еврофондовете оказват помощ и на двата града, само че Сливен има много да наваксва поради отговорности.
Фотограф: Надежда Чипева Комплексът на Ямбол, че е по-малкият град, е роден по времето на социализма. През последните единадесет години обаче жителите на града нямат учредения да съжаляват от сравнението със Сливен. За това време общината не е изпадала във финансови разтърсвания. Даже в противен случай - в края на предходната година се подреди измежду първите 10 на финансово постоянните общини съгласно класацията на Министерството на финансите и даже генерира остатък. Въпреки че не е огромен град (населението му е към 70 хиляди души), съумява да притегля вложения. Два строителни хипермаркета отвориха порти предходната година - " Практикер " и АВС, а в развой на строителство е новата фабрика за строителни смеси на австрийската компания " Баумит ". Кметът на Сливен Стефан Радев признава, че като обща продукция Сливен е по-развит стопански, само че в случай че се гледат приходите на хората, в Ямбол, те са по-високи. Към второ тримесечие съгласно Национален статистически институт междинната работна заплата е 905 лева при 859 в Сливен.
Заедно с това общината извършва разнообразни европейски планове. В този програмен интервал на Ямбол бяха отпуснати по оперативна стратегия " Региони в напредък " 25.5 млн. лева " Ние сме ги разпределили в просветителна инфраструктура, благоустрояване на града, културна и туристическа инфраструктура. Сега завършваме просветителната инфраструктура. Имаме ремонтирани три детски градини и едно от най-големите общински учебни заведения. Размерът на тези вложения е 6.5 млн.лв. ", споделя кметът Славов. Приключи и ремонтът на моста, който свързва пешеходната централна градска улица с парка. " Ако се мери дистанцията от парка до края на централната улица " Раковска ", несъмнено ще се окаже, че това е най-дългата пешеходна зона в България ", твърди Славов.
Кметът счита, че Ямбол е решил и ромския проблем. Сагата отпреди осем години към събарянето на " блок 20 ", в който живееха 600 роми, е от дълго време забравено минало. " В годините успяхме да намерим съвместен почит и почитание ", твърди Славов. Вече трети месец тече акция по събарянето на противозаконните постройки в ромската махала и тя минава без напрежение, като притежателите сами си ги събарят. Вече са отстранени 200 такива постройки. " Радващо за мен е и че значително хора към този момент си купуват терени, строят си къщи законно и това е всеобща наклонност. Вероятно и поради хората, които работят в чужбина и се връщат с благоприятни условия, което пък е първата стъпка към нормализирането на връзките на града като цяло и тази му част ", споделя Славов.
Отвъд розовото, малко кафяво
Не всички в Ямбол обаче носят розовите очила на кмета, който ръководи града към този момент четвърти мандат. " Работи се по много европроекти, само че казусът е, че средствата не се усвояват дейно ", споделя общинският консултант от Българска социалистическа партия Мариета Сивкова, която беше конкурент на Славов на последните локални избори. Според нея администрацията на общината е раздута, като в нея работят към 300 души, дружно с тези, които ръководят общинските сдружения.
" Ако отворите уеб страницата на общината, ще видите, че съвсем няма решение на общинския съвет, по което да няма и решение на Върховния административен съд ", споделя тя. Последният спор е бил за таксите за детските градини, поради събирането на 10 лева повече от децата, които не посещават постоянно заведенията.
Кметът Славов си има и гражданска съпротива - нещо, което всеки уважаващ себе си град в последно време има. Неефективното консумиране на средствата е една от аргументите за основаването на изпълнителния комитет " Да освободим Ямбол от кмета ". Част от създателите му - Иван Кърцъков, някогашен зам.-кмет от първия мандат на кмета Славов, някогашните общински съветници Каньо Канев и Александър Петров и фотографът Красимир Стойчев, описват, че първо се пробвали да записват сдружението в съда, само че им отказали, тъй като не можело неправителствена организация да се споделя по този начин.
Независимо че част от тях са минали през разнообразни политически сили - Българска социалистическа партия, АБВ, Национална движение „Симеон Втори" и " Атака ", те настояват, че нямат политически упоритости, а задачата им е да сигнализират, в случай че открият, че нещо със строителните действия и поправки на общината не е наред. Досега са изпратили десетки сигнали. " Правиш нещо, харчиш 5-6 милиона и най-после вместо да има резултат, имаш един огромен недостатък ", споделя Каньо Канев.
Пример съгласно него и останалите членове на комитета за това е новото бунище в землището на с. Хаджидимитрово, което обслужва още няколко общини - Сливен, Ямбол, Стралджа, Нова Загора и " Тунджа ". " Рекултивацията на остарялото бунище за 7 млн. лева е направена некачествено, а инфилтратът от него се излива в новото бунище, оттова се стича към дерето в басейна на Тунджа, което е вододайната зона на Ямбол ", споделят от комитета.
Всеки ден 2-3 хиляди кубика инфилтрат (водата от отпадъците) се транспортира до пречиствателната станция за отпадни води в Сливен, за което петте общини заплащат годишно половин милион лв.. За Ямбол сумата е 200 000 лева Според комитета това е поради некачественото осъществяване и за замърсяването на подпочвените води има отчети на Басейновата дирекция, а с цел да се компенсира това, питейната вода на Ямбол се хлорира.
Твърдят и че разполагат с фрагменти, направени с дрон, на които ясно се вижда огромна локва.
Кметът Славов твърди, че това не е правилно и сметището и депото работят по условията на всички нормативни документи. Обяснява, че повода за нарасналите равнища на инфилтрат са преваляванията през тази година. " Това е природа и против нея не можеш да се бориш ", споделя той.
Срещу комитета обаче може. По мотив членовете му той твърди, че това са не повече от 10 души, които в този момент се употребяват за " политически цели ". " Срещу мен имаше 6 ефикасни каузи. 7-години правосъдни саги и всичко завърши. Но тези хора не желаят да одобряват действителността и не престават да пускат сигнали. Станахме любимци на Сметната палата, на АДФИ, на профилираната прокуратура, на който се сетите. Нас всяка седмица някой ни ревизира ", споделя Славов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ