Един от първите въпроси, които задават роднини и приятели при

Един от първите въпроси, които задават родственици и другари при появяването на бебе, е „ Колко тежи? ”. Интересът към височината и килограмите се резервира през целия човешки живот. Следейки техните стойности педиатрите ревизират дали детето се развива вярно, дали натрупа непотребни килограми, които могат да приказват и за някакво прикрито заболяване, дали органите му се развиват пропорционално и така нататък

Тримесечната Мила към този момент има собствен прякор – Бузанка. Сдобила се е с него още в родилния дом, поради огромните бузи и петте кг, с които се появява на бял свят. Бабите и дядовците не стопират да й се радват – всички обичат пухкави бебета. Но когато след още три месеца Мила продължава интензивно да наддава, а бузките й заемат по-голяма част от лицето й, майка й към този момент е обезпокоена. За разлика от Мила Даниел, който е към този момент на 6 годинки, няма дебели бузи, слаб е и е най-високото дете в групата. Все още е в предучилищна, само че е 1,20 м и умерено може да мине даже за второкласник. Майка му е висока, а татко му относително кокалест. Обусловената генетика не пречи на хората непрекъснато да се удивляват какъв брой строен е Даниел.

През първата си годинка детето израства с 20–25 см. През втората - израства с още 10-12,5 см и доближава половината от окончателния си растеж. Със започването на третата си годинка ще израства с по 5–7 см на година. Следва внезапен скок по време на половото съзряване – за към 2 години с 10 см. Повечето девойки доближават окончателния си растеж на възраст към 15–17 години, а при момчета това се случва сред 17–19 година. Средностатистически растежът на дамата е 165 см, а на мъжа – 178 см. Ако се чудите какъв брой високо ще порасне вашето детет, можете да предвидите почти генетичната му височина по следната формула:

ръстът на майката + растежът на бащата
сумата се разделя на две
към полученото се прибавя 6,5 см за момчетата// или се изважда 6,5 см за девойките

Всички децата са разнообразни – има високи, има слаби, ниски и пълнички... Родители и родственици ги обичат такива, каквито са. Но самото дете постоянно не се усеща добре от обстоятелството, че стърчи над съучениците си, или че е в пъти по-едро. Тези съпоставения объркват детския свят. Това е и първият конфликт на детето с обстоятелството, че отсега нататък постоянно ще бъде преценявано по външния тип. Още в детската градина и доста интензивно през пубертета децата основават спорове между тях точно на база физически разлики. Дразненията към носещите очила и зъбни шини са едни от най-разпространените.

Кой е същинският проблем?
Най-големият проблем за самото дете са подигравките на съученици и другари за това, че има непотребни килограми или сантиметри. Но същинският проблем в действителност са аргументите за тези насмешки. Често на напълняването не се обръща задоволително внимание, тъй като родителите не желаят да лимитират апетита на детето. Широко публикувано е търдението, че щом е пухкаво, значи детето е крепко. За страдание, това е прекомерно неправилно размишление. Затлъстяването при децата е най-много резултат от нездравословната храна, която гълтам. Сандвичите и хамбургерите са бързо решение за вечеря, само че не съдържат и на половина от скъпите и потребни съставки на зеленчуците или топло приготвената храна. Прекомерното издължаване също може да се трансформира в проблем. Движенията стават некоординирани, детето е несръчно, тъй като към момента не е привикнало с размера си. Всъщност килограмите и сантиметрите сами по себе си нямат огромно значение. По-важно е измененията да се случват с ритмични темпове. Ако темповете на напредък на детето са постоянни, т.е. детето пораства непрекъснато, тогава няма причина за безпокойствие. Но ненадейно задържане на темпа на напредък или назад – внезапен скок в темпа на напредък, свидетелства за проблеми със здравето.