Американски жиголо
Един от най-силните ми мемоари от комунизма е културният потрес и социално-политическото просветление, които провокира гледането (на видеокасетка, схваща се) на (подтикът за този пост е излъчването му по " Синемакс ", а аз постоянно сядам и се вторачвам в екрана, когато го дават) на сценариста на Пол Шрейдър.
Случи се доста след 1980 година (годината на излизането на екран), само че неналичието на награди и оценката от едвам 6.2 в IMDb не могат да затъмнят паметния му статус и известността му в родната Америка (да не приказваме по света). А тъкмо такива известни и сякаш лъскави филми, родени в народна власт и независимост, са пагубни за диктатурите, трансформират съзнанието и оборват идеологическите неистини - " желязната завеса " би трябвало да бъде монолитна и безспорна, всяка дупчица в нея срутва планината от лицемерна агитация.
Разбира се, най-важното не са (въпреки че се помнят завинаги) паметният дрешник на Джулиян " Джули " Кей () - към 30-годишен висок снажен хубав, мързелив и самовлюбен " жиголо " с скотски съблазън и неочакван разсъдък, с десетките разноцветни костюми (потрес и смут в сивотата и недостига на комунизма), чекмеджетата с вратовръзки и часовници, неговото умеене за съчетаване на бежово и керемидено или бледорозово с тъмнорозово и резеда със сиво, спортният черен открит " Мерцедес ", тежестите на краката (невиждани и нечувани), които захваща на лост под тавана и си упражнява ръцете с гири, до момента в който учи шведски(!), нито даже великото парче на Джорджо Мородер, Деби Хари и " Блонди ". Криминалната жила също е детайлност и наложителната фалшификация, поддържащите артисти са съвършени - Ектор Елизондо (спомни си " Хубава жена " ) като насмешливия, проникновен и чудноват контрольор Съндей, Нина Ван Паланд като сводницата Ан, ледена шведка с съвършен тен и сластно тяло, пресметлива и безчувствена, Бил Дюк като бисексуалния черен като въглен диаболичен изверг Лион (обяснил в ослепителен монолог на героя, че всички го ненавиждат поради егоизма, надменността, суетността и алчността му).
Главната роля обаче е за Лорън Хътън (тогава на 43), пресъздаваща изумително, буйно и естествено облика на Мишел - богатата брачна половинка на сенатор, уязвима, неустоимо и неосъзнато привлекателна и съблазнителна, кротка, нежна и тиха, инцидентно налетяла на Джули и влюбила се в него.
Подобно на , " Американски жиголо " е популярен филм за . Как приключва?...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Случи се доста след 1980 година (годината на излизането на екран), само че неналичието на награди и оценката от едвам 6.2 в IMDb не могат да затъмнят паметния му статус и известността му в родната Америка (да не приказваме по света). А тъкмо такива известни и сякаш лъскави филми, родени в народна власт и независимост, са пагубни за диктатурите, трансформират съзнанието и оборват идеологическите неистини - " желязната завеса " би трябвало да бъде монолитна и безспорна, всяка дупчица в нея срутва планината от лицемерна агитация.
Разбира се, най-важното не са (въпреки че се помнят завинаги) паметният дрешник на Джулиян " Джули " Кей () - към 30-годишен висок снажен хубав, мързелив и самовлюбен " жиголо " с скотски съблазън и неочакван разсъдък, с десетките разноцветни костюми (потрес и смут в сивотата и недостига на комунизма), чекмеджетата с вратовръзки и часовници, неговото умеене за съчетаване на бежово и керемидено или бледорозово с тъмнорозово и резеда със сиво, спортният черен открит " Мерцедес ", тежестите на краката (невиждани и нечувани), които захваща на лост под тавана и си упражнява ръцете с гири, до момента в който учи шведски(!), нито даже великото парче на Джорджо Мородер, Деби Хари и " Блонди ". Криминалната жила също е детайлност и наложителната фалшификация, поддържащите артисти са съвършени - Ектор Елизондо (спомни си " Хубава жена " ) като насмешливия, проникновен и чудноват контрольор Съндей, Нина Ван Паланд като сводницата Ан, ледена шведка с съвършен тен и сластно тяло, пресметлива и безчувствена, Бил Дюк като бисексуалния черен като въглен диаболичен изверг Лион (обяснил в ослепителен монолог на героя, че всички го ненавиждат поради егоизма, надменността, суетността и алчността му).
Главната роля обаче е за Лорън Хътън (тогава на 43), пресъздаваща изумително, буйно и естествено облика на Мишел - богатата брачна половинка на сенатор, уязвима, неустоимо и неосъзнато привлекателна и съблазнителна, кротка, нежна и тиха, инцидентно налетяла на Джули и влюбила се в него.
Подобно на , " Американски жиголо " е популярен филм за . Как приключва?...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ