Един от най-хубавите и шарени пролетни празници в българския православен

Един от най-хубавите и шарени пролетни празници в българския православен календар е Цветница. Тази година той се пада на 25 април.

В последната неделя преди Великден честват всички, носещи имена на цветя, дървета и зеленина. Празникът е прочут и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден.

На този ден християнската черква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос идва в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него облеклата си и маслинови клончета.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с съпътстващите го възпитаници и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната при започване на селото ослица и дребното ѝ, а в случай че някой ги попита за какво вършат това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и по този начин влезнал тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар към този момент го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, с цел да го посрещне.

Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клончета и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “.

Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „ Казвам ви, че в случай че тия млъкнат, то камъните ще извикат “.

Шествието траяло и от височината на Елеонското нагорнище до Храма. Христос изгонил оттова събралите се в двора му селяни и купувачи на всякакви артикули и направил голям брой изцерения на заболели и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клончета. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клончета портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клончета символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

Дружината, която на предния ден е лазарувала, отива на реката, където всички пускат венчетата си по течението и гадаят – чието венче изплува на първо време, тази мома първа ще се омъжи. Момите си избират „ кумица “ и гостуват в дома й, където тя се е приготвила с софра. Името на обичая е „ кумичене “, „ кумичане “. Нейната роля на „ кумица “ продължава до Великден.

Привечер на площада се играе последното за годината лазарово хоро, към което най-после се причисляват и други девойки и момци. Те „ затварят “ хорото и по този начин това е първото подписано хоро след великденските пости, когато не се играят хорà.

На Цветница с изключение на гадаене с направените в този ден върбови венчета, момите подготвят и обредни хлебчета – „ кукли “.

В някои елементи на България съществува вярването, че на Цветница душите на умрелите хора чакат техните близки да им занесат нещо, по тази причина се правят и поменални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носят върбови клончета, тамян, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на околните си, след което забождат върбовите клончета върху гроба, а с царевичните стъбла възпламеняват огън.

На Цветница имен ден честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.