Петър Волгин: Църквата и мирът
Един от най-често задаваните въпроси след кончината на патриарх Неофит е не просто кой ще го наследи, а по какъв начин ще наподобява Българската православна черква оттук нататък. Дали ще остане на висотата на своята задача да сплотява православния български народ, да носи успокоение и духовно излекуване или, не дай Боже!, ще стане жертва на недобросъвестни всемирски попълзновения. Второто би било пагубно.
Включването в злободневните политически игри може да погуби нашата черква. За малко не стана тъкмо това през 90-те години по време на разкола и през днешния ден би трябвало да бъде направено всичко допустимо, с цел да не се повторят по никакъв метод тези печални събития.
Разбира се, православната ни черква няма по какъв начин да бъде отделена със стена от протичащото се в страната ни, а и въобще по света. Тъкмо противоположното. Тя би трябвало да бъде изключително сензитивна към мъчителните въпроси на съвремието, към тематиките, които вълнуват хората, както в нравствен, по този начин и в веществен проект. Защото в случай че я няма тази сензитивност, хората могат да решат, че църквата, нейните архиереи въобще не се интересуват от техните проблеми и си живеят отлично в някакъв си техен фиктивен свят.
Знаем прелестно, че представителите на разнообразни християнски деноминации като католицизма и другите клонове на протестантството печелят благосклонности таман тъй като вземат отношение по най-актуалните въпроси на съвремието. Ето, да вземем за пример, преди няколко дни римският папа Франциск сподели в изявление следното във връзка на това какво би трябвало да прави Украйна в този миг, когато самодейността на бойното поле е на страната на Русия: " Най-силният е оня, който следи обстановката, мисли за хората и има смелостта да вдигне бялото знаме и да договаря. Да преговаряш не значи да капитулираш. То е смелостта да не водиш страната към самоубийство ".
Естествено, последователите на " само вярната позиция " незабавно засипаха папа Франциск с рецензии. А пък най-яростните русофоби даже го упрекнаха, че играе по свирката на Кремъл. Всеки обикновено мислещ човек обаче схваща, че нищо сходно не прави Франциск. Той просто разсъждава разумно и показва на глас това, за което доста хора по целия свят си дават сметка. Една война може да завърши единствено тогава, когато противоборстващите страни седнат на масата на договарянията. Пращането на още пари, на още оръжия, а и, както все по-често приказват някои западни водачи като Макрон, на жива мощ ни отдалечава от ден на ден от мира. И най-важното, сходна тактика единствено усилва броя на жертвите – и измежду военните, и измежду мирното население. Това е гибелен метод, както напълно тъкмо означи папа Франциск. И таман с цел да се избегне това, папата приканва за мир, като особено акцентира, че да преговаряш не значи да капитулираш.
Да пази мира – такава би трябвало да бъде позицията на всяка черква, била тя православна, католическа или протестантска. Да, сега представителите на статуквото по света и у нас приказват тъкмо противоположното – те упорстват войната да продължи и на нейния потопен в кръв олтар да бъдат принасяни още и още жертви. Само че църковните дейци би трябвало да приканват за радикално разнообразни дейности. Защото, както добре знаем, и най-лошият мир е за предпочитане пред най-хубавата война. Ето за какво изявлението на папа Фринциск в отбрана на договарянията и мира, беше изцяло в благозвучие с делата Христови. Това е мислене на същински нравствен овчар.
Истинският нравствен овчар не се интересува от това по какъв начин щяло да реагира статуквото на посланията му, какво щели да кажат разните там урсули, борели, мишели и столтенберги. Помислите на духовните водачи са свързани с вечността, а не с угаждането на моментните политически ползи. Хората по света, в това число и ние в България, имаме потребност от подобен вид чиновници на вярата. И тук е отговорът на въпроса по какъв начин би трябвало да наподобява Българската православна черква през днешния ден. Тя би трябвало да бъде покрай елементарните хора, да се вслушва в техните паники и да всява вяра в техните души. Църквата би трябвало да е на страната на мира – във всички измерения на това разбиране.
* Това е персонално мнение на създателя и не отразява позицията на БНР
