Украйна и стокхолмският синдром
Един от моите читатели развива концепцията, че популацията на Украйна просто е „ взето за заложници от терористи “ и е наранено от „ Стокхолмския синдром “
Тъй като не е първият и няма да е последният, на който му хрумва сходна мисъл, смятам за належащо и потребно да се оправя с тази илюзия, а това е илюзия.
Първо, закононарушенията на индивида против страната и закононарушенията на страната против човечеството и мира постоянно са били разнообразни. И е вярно.
Държавата има нещо, което нито една тайфа терористи няма - вътрешен имунитет. Тоест всичко, което прави на своя територия, не може да бъде съображение за интернационална интервенция, в случай че не доближи Омирови размери (като геноцида в Руанда) и не стартира (това също е необходимо) да основава опасност за благосъстоянието на прилежащите страни и даже стабилността на света като цяло.
Терористите, които вземат заложници, нямат подобен имунитет. Те доста добре знаят, че даже и да съумеят да избягат, ловът за тях няма да спре.
Убийството на заложници ще послужи като утежняващо виновността събитие, което ще усложни търсенето на леговище. Следователно те са заинтригувани да подсигуряват, че заложниците не се двоумят, не се забъркват в неволя, принуждавайки ги да показват решителност да отидат до края, а да си сътрудничат с тях непринудено и с интерес.
Следователно Стокхолмският синдром не е единствено особено психическо положение на заложници, той е в по-голяма степен заинтригувано съдействие на две краткотрайно свързани страни, от които в последна сметка единият би трябвало да получи живот и независимост, а вторият - независимост и осъществяване на своите претенции.
Второ, страната не е абстракция, страната не съществува без хората. Държава, която не разчита на национална поддръжка, не е в положение да води дейна външна и ефикасна вътрешна политика.
В този случай даже не се нуждаете от дейна опозиция, задоволителна е „ италианска стачка “, т.е. спокоен бойкот на по-голямата част от популацията и страната стартира да се разпада.
Не бива да забравяме, че долните и междинните пластове на бюрокрацията, полицията, армията и даже специфичните служби са едни и същи хора, живеещи еднакъв живот и изпитващи същите, а от време на време и по-големи компликации.
Ако няма всеобща поддръжка за държавността, то тя не може да разчита даже на евентуалните си бранители. Затова рационалните ръководещи се пробват (като Путин) да не разчитат на една шумна, дейна, само че тясна обществена група, а по опция да разширят обществената поддръжка на страната до размера на цялото общество.
Тук всеки щат употребява методите на моркова и тоягата в разнообразни комбинации и с друга активност, само че никой не може без двете.
Трето, страна, която хипотетично „ взе народа си за пленник “, няма да може да води дълга външна война. Хората, които не се разпознават с страната, които усещат нейната неприязън, просто няма да я защитят и ще се предадат.
Класически образец от регион, непосредствен до нас исторически, географски и политически, е прекосяването на Мазепа на страната на Карл XII. Още преди Мазепа хетманите неведнъж смениха страни (понякога повече от веднъж).
Властта на Мазепа над Украйна е може би най-силната от времето на Богдан Хмелницки. Може би даже позицията на Богдан не беше толкоз постоянна.
Казашките старейшини в действителност се бореха за „ полски свободи “ и се опасяваха от възходящата автокрация на Петър Велики. Карл XII беше несломим пълководец преди Полтава и шведската войска не претърпя огромни провали до Лесная (където Карл не беше) и Полтава.
Незначителните конфликти и сполучливите обсади за руснаците в балтийските страни не се броят - това беше второстепенен спектакъл на войната (театър на военните дейности - Ред.), задачата на командирите в който беше да притиснат руснаците, до момента в който Карл се появи и завоюва окончателната победа. Те се оправиха с тази задача (да оковават съветските сили). Крал Карл беше този, който не можа да завоюва, значително заради Мазепа.
Мазепа трябваше да изпрати 80 000 войска от казаци, сердюцки полкове и казаци в поддръжка на крал Карл. Освен това той даде обещание да достави шведската войска с хранителни запаси и доста артилерия.
Малоруските замъци трябваше да станат надеждна база за шведската войска, а съветските гарнизони, още преди идването на шведите, трябваше да бъдат убити от казаците.
Резултатът беше пагубен за Карл. Меншиков отчасти унищожава артилерия и муниции и отчасти ги пленява в Батурин. В същото време дребният съветски корпус в никакъв случай не би могъл да превземе мощна цитадела във враждебна страна, в случай че не се беше оказало, че множеството от малкоруските казашки полкове и съвсем цялото население поддържат не своя хетман, а съветския цар.
Между другото, тогава нямаше телевизия и интернет и Мазепа интензивно разпространяваше дезинформация, че руснаците убиват всички и унищожават всичко (крадат тоалетни, перални, асфалт и микровълнови).
Той се надяваше, че хората ще стартират да се пазят и тогава нещата ще се разминат от единствено себе си. Но те не му повярваха, макар че правотата му можеше да бъде тествана единствено емпирично (като се изчака руснаците да пристигнат).
Съпротивата стартира неотложно в цялата страна. Мазепа мъчно събра към 20 хиляди сердюки, казаци и запорожци за Карл, половината от които го напуснаха в първите дни след идването си в шведския лагер.
Народът и армията се опълчиха на страната, тъй като им беше писнало от корумпираната робия на Мазепа и видяха в Москва опция на неговото ръководство (многократно се оплакваха от него доста преди предателството).
Дори шведските наказателни отряди, които окупираха Малорусия съвсем година и не се церемониха с никого, не помогнаха. Битката при Полтава, която бележи повратна точка, се състоя на 27 юни (8 юли) 1709 година и беше изменена от Мазепа в края на септември 1708 година
Бих желал да подчертая, че Мазепа имаше лична хазна, войска и администрация и беше обвързван с Русия от почти същата васална взаимозависимост, каквато през 15 век херцозите на Бургундия бяха с кралете на Франция, което не попречи на Бургундия да де факто организират самостоятелна политика (включително военна), постоянно враждебна към Франция и техните родственици, които я ръководят.
Съдбата на Мазепа е типичен образец за национално противоречие с политиката на ръководещия хайлайф. И без Стокхолмски синдром за вас и без въпроси: какво можем да създадем с голи ръце против Мазепа със сердюците и даже най-хубавата шведска войска в света по това време?
Междувременно, в случай че Петър се беше озовал във враждебна страна против 120-хилядната войска на Карл и Мазепа с мощна артилерия и благонадежден гръб, за него би било доста по-трудно освен да завоюва, само че и просто да се бие. Но хората направиха своя избор.
Народът направи своя избор през 1991 година, когато на референдума на 1 декември болшинството (90,32% при изборна интензивност 84,18%) гласоподава за независимостта на Украйна.
Народът направи своя избор през 2004 година, когато към половината от популацията гласоподава за Юшченко, който не крие своята русофобия и желанието си да промени внезапно външнополитическия си курс от „ многовекторен ” към проевропейски. Народът резервира безмълвие, правейки своя избор, когато Юшченко нелегално завзема властта два пъти (през 2005 и 2007 г.).
Народът подцени русофобския Майдан от 2013–2014 година, одобриха успеха на протеста без опозиция и, роптаейки за реда, потеглиха като част от въоръжените сили на Украйна да умиротворяват Донбас.
Хората, които първоначално непрекъснато бяха призовани при започване на специфичната военна интервенция да преминат на страната на Русия, да смъкват пучистите с поддръжката на съветските въоръжени сили и да доведат на власт националното държавно управление на самостоятелна Украйна, прибраха десетки хиляди картечници, раздадени от Зеленски, само че не ги обърнахя против властта, а отидоха да се бие против Русия.
Към днешна дата хората, за които се твърди, че са инфектирани със Стокхолмски синдром, са оставили половин милион мъртви в полетата на Украйна и са получили същия брой осакатени, до момента в който се бият против Русия. И не престават да се борят.
И Зеленски има намерение още веднъж да вербува половин милион души до почти същия брой, който съществува във всички правоприлагащи органи.
Ако това е Стокхолмски синдром, значи съм испански водач. Терористите не дават на заложниците оръжие, с цел да се пазят. Заложниците не са затваряни, изтезавани или убивани от тези, които са пристигнали да ги спасят.
Те се пробват да оцелеят и може да не се съпротивляват интензивно на терористите, само че при първа опция бягат на независимост (индивидуалните случаи на цялостна загуба на умствена адекватност вследствие на нескончаем стрес не се броят).
От „ проруските деятели “, които останаха в Украйна след 2014 година, повече от половината не бяха проруски, а антифашистки (това са разнообразни неща). Те желаеха самостоятелна Украйна, само че без нацисткия режим, страна противник на Русия с съветска просвета и език в основата си, без да осъзнават, че това е невероятно.
Някои от антифашистите отпътуваха за Русия и тук се борят за „ нова Украйна “, като упорстват Русия да им я сътвори. Някои антифашисти минаха на страната на нацисткия режим, базирайки се на обстоятелството, че „ Русия атакува “. Някои антифашисти попаднаха в пандиза.
По същия метод някои от тях починаха, някои от тях се озоваха в пандизите, а някои от тях отидоха в заточение, същински (макар и не многобройни) „ проруски ” (а в действителност руски) деятели.
Но измежду тях, съветските дейци, имаше друга дребна каста, която се оказа неспособна нито на дейна опозиция в родината си (за което бяха убити и хвърлени в затвора), нито за емиграция и битка за Русия от Русия (изселване в нищото, тъй като е неловко, води до доста компликации и не дават заповеди за това).
Този пласт чака Русия, само че не просто чака (ако просто чакаше), той непрестанно учи Русия по какъв начин Русия би трябвало да освободи тези хора, сърди се, че Русия бави и освобождава погрешно, злорадства рапортува, че обстрелът на съветска територия е за това, че те не пристигнали на власт през 2014 година
Това е този пласт, който поддържа, разпространявайки оптимално скромната си мощ и благоприятни условия, „ теорията за Стокхолмския синдром “. Това е доста печелившо.
Оказва се, че с изключение на, както споделиха едно време, „ 2-3 хиляди нацисти, които взеха хората за заложници “, в Украйна няма кого да обвинят. Русия е отговорна, тъй като " не пристигна " в точния момент и " не избави " - по тази причина украинците се разболяха от Стокхолмския синдром. Сега те би трябвало да бъдат лекувани.
И като лечители, несъмнено, вземете тези, които се назовават адеватници (за да не се бъркат никога с долнопробните пропутински гвардейци, които са „ ватници “), „ проруските “, които „ чакаха “ и затова „ заслужиха го “.
Като цяло, както съм казвал и писал доста пъти, Ленин, несъмнено, беше сложен човек и представляваше заплаха за личния си народ като общественик, само че той беше политически пълководец даден от Бога, може би най-великият в цялата история на човечеството.
Той разбираше по-добре от другите механизмите на политическата битка и знаеше по какъв начин да ги употребява без непотребни страсти: без яд и пристрастия. И беше безусловно прав, когато учеше да се вижда зад всяка политическа доктрина икономическия интерес на избран кръг от хора.
Така че в тази ситуация с Украйна не става въпрос за стокхолмския синдром и отношението към нещастните жертви на терора, а за нацисткия режим, денацификацията и отговорността както на съзнателните строители на режима, по този начин и на техните лимитирани спътници-колаборационисти.
А тези, които оцеляха, пробвайки се да не бъдат опетнени, би трябвало да се радват, че оцеляха и не се опетниха, като сътрудничиха на режима.
Тези, които просто чакаха и нямаха недоволства от Русия, ще се почувстват добре, щом Русия най-сетне пристигна. Тези, които са били ядосани за „ в неверния миг “ и „ по неверния метод “, в никакъв случай няма да си прекарат доста добре, само че най-малко ще бъдат в сигурност, с помощта на необичани от тях за тяхната „ грешност “ хора, само че въпреки всичко в Русия, която, може би може да е пристигнала прекомерно късно (за някои), само че не изоставя своето. И непознатите също.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тъй като не е първият и няма да е последният, на който му хрумва сходна мисъл, смятам за належащо и потребно да се оправя с тази илюзия, а това е илюзия.
Първо, закононарушенията на индивида против страната и закононарушенията на страната против човечеството и мира постоянно са били разнообразни. И е вярно.
Държавата има нещо, което нито една тайфа терористи няма - вътрешен имунитет. Тоест всичко, което прави на своя територия, не може да бъде съображение за интернационална интервенция, в случай че не доближи Омирови размери (като геноцида в Руанда) и не стартира (това също е необходимо) да основава опасност за благосъстоянието на прилежащите страни и даже стабилността на света като цяло.
Терористите, които вземат заложници, нямат подобен имунитет. Те доста добре знаят, че даже и да съумеят да избягат, ловът за тях няма да спре.
Убийството на заложници ще послужи като утежняващо виновността събитие, което ще усложни търсенето на леговище. Следователно те са заинтригувани да подсигуряват, че заложниците не се двоумят, не се забъркват в неволя, принуждавайки ги да показват решителност да отидат до края, а да си сътрудничат с тях непринудено и с интерес.
Следователно Стокхолмският синдром не е единствено особено психическо положение на заложници, той е в по-голяма степен заинтригувано съдействие на две краткотрайно свързани страни, от които в последна сметка единият би трябвало да получи живот и независимост, а вторият - независимост и осъществяване на своите претенции.
Второ, страната не е абстракция, страната не съществува без хората. Държава, която не разчита на национална поддръжка, не е в положение да води дейна външна и ефикасна вътрешна политика.
В този случай даже не се нуждаете от дейна опозиция, задоволителна е „ италианска стачка “, т.е. спокоен бойкот на по-голямата част от популацията и страната стартира да се разпада.
Не бива да забравяме, че долните и междинните пластове на бюрокрацията, полицията, армията и даже специфичните служби са едни и същи хора, живеещи еднакъв живот и изпитващи същите, а от време на време и по-големи компликации.
Ако няма всеобща поддръжка за държавността, то тя не може да разчита даже на евентуалните си бранители. Затова рационалните ръководещи се пробват (като Путин) да не разчитат на една шумна, дейна, само че тясна обществена група, а по опция да разширят обществената поддръжка на страната до размера на цялото общество.
Тук всеки щат употребява методите на моркова и тоягата в разнообразни комбинации и с друга активност, само че никой не може без двете.
Трето, страна, която хипотетично „ взе народа си за пленник “, няма да може да води дълга външна война. Хората, които не се разпознават с страната, които усещат нейната неприязън, просто няма да я защитят и ще се предадат.
Класически образец от регион, непосредствен до нас исторически, географски и политически, е прекосяването на Мазепа на страната на Карл XII. Още преди Мазепа хетманите неведнъж смениха страни (понякога повече от веднъж).
Властта на Мазепа над Украйна е може би най-силната от времето на Богдан Хмелницки. Може би даже позицията на Богдан не беше толкоз постоянна.
Казашките старейшини в действителност се бореха за „ полски свободи “ и се опасяваха от възходящата автокрация на Петър Велики. Карл XII беше несломим пълководец преди Полтава и шведската войска не претърпя огромни провали до Лесная (където Карл не беше) и Полтава.
Незначителните конфликти и сполучливите обсади за руснаците в балтийските страни не се броят - това беше второстепенен спектакъл на войната (театър на военните дейности - Ред.), задачата на командирите в който беше да притиснат руснаците, до момента в който Карл се появи и завоюва окончателната победа. Те се оправиха с тази задача (да оковават съветските сили). Крал Карл беше този, който не можа да завоюва, значително заради Мазепа.
Мазепа трябваше да изпрати 80 000 войска от казаци, сердюцки полкове и казаци в поддръжка на крал Карл. Освен това той даде обещание да достави шведската войска с хранителни запаси и доста артилерия.
Малоруските замъци трябваше да станат надеждна база за шведската войска, а съветските гарнизони, още преди идването на шведите, трябваше да бъдат убити от казаците.
Резултатът беше пагубен за Карл. Меншиков отчасти унищожава артилерия и муниции и отчасти ги пленява в Батурин. В същото време дребният съветски корпус в никакъв случай не би могъл да превземе мощна цитадела във враждебна страна, в случай че не се беше оказало, че множеството от малкоруските казашки полкове и съвсем цялото население поддържат не своя хетман, а съветския цар.
Между другото, тогава нямаше телевизия и интернет и Мазепа интензивно разпространяваше дезинформация, че руснаците убиват всички и унищожават всичко (крадат тоалетни, перални, асфалт и микровълнови).
Той се надяваше, че хората ще стартират да се пазят и тогава нещата ще се разминат от единствено себе си. Но те не му повярваха, макар че правотата му можеше да бъде тествана единствено емпирично (като се изчака руснаците да пристигнат).
Съпротивата стартира неотложно в цялата страна. Мазепа мъчно събра към 20 хиляди сердюки, казаци и запорожци за Карл, половината от които го напуснаха в първите дни след идването си в шведския лагер.
Народът и армията се опълчиха на страната, тъй като им беше писнало от корумпираната робия на Мазепа и видяха в Москва опция на неговото ръководство (многократно се оплакваха от него доста преди предателството).
Дори шведските наказателни отряди, които окупираха Малорусия съвсем година и не се церемониха с никого, не помогнаха. Битката при Полтава, която бележи повратна точка, се състоя на 27 юни (8 юли) 1709 година и беше изменена от Мазепа в края на септември 1708 година
Бих желал да подчертая, че Мазепа имаше лична хазна, войска и администрация и беше обвързван с Русия от почти същата васална взаимозависимост, каквато през 15 век херцозите на Бургундия бяха с кралете на Франция, което не попречи на Бургундия да де факто организират самостоятелна политика (включително военна), постоянно враждебна към Франция и техните родственици, които я ръководят.
Съдбата на Мазепа е типичен образец за национално противоречие с политиката на ръководещия хайлайф. И без Стокхолмски синдром за вас и без въпроси: какво можем да създадем с голи ръце против Мазепа със сердюците и даже най-хубавата шведска войска в света по това време?
Междувременно, в случай че Петър се беше озовал във враждебна страна против 120-хилядната войска на Карл и Мазепа с мощна артилерия и благонадежден гръб, за него би било доста по-трудно освен да завоюва, само че и просто да се бие. Но хората направиха своя избор.
Народът направи своя избор през 1991 година, когато на референдума на 1 декември болшинството (90,32% при изборна интензивност 84,18%) гласоподава за независимостта на Украйна.
Народът направи своя избор през 2004 година, когато към половината от популацията гласоподава за Юшченко, който не крие своята русофобия и желанието си да промени внезапно външнополитическия си курс от „ многовекторен ” към проевропейски. Народът резервира безмълвие, правейки своя избор, когато Юшченко нелегално завзема властта два пъти (през 2005 и 2007 г.).
Народът подцени русофобския Майдан от 2013–2014 година, одобриха успеха на протеста без опозиция и, роптаейки за реда, потеглиха като част от въоръжените сили на Украйна да умиротворяват Донбас.
Хората, които първоначално непрекъснато бяха призовани при започване на специфичната военна интервенция да преминат на страната на Русия, да смъкват пучистите с поддръжката на съветските въоръжени сили и да доведат на власт националното държавно управление на самостоятелна Украйна, прибраха десетки хиляди картечници, раздадени от Зеленски, само че не ги обърнахя против властта, а отидоха да се бие против Русия.
Към днешна дата хората, за които се твърди, че са инфектирани със Стокхолмски синдром, са оставили половин милион мъртви в полетата на Украйна и са получили същия брой осакатени, до момента в който се бият против Русия. И не престават да се борят.
И Зеленски има намерение още веднъж да вербува половин милион души до почти същия брой, който съществува във всички правоприлагащи органи.
Ако това е Стокхолмски синдром, значи съм испански водач. Терористите не дават на заложниците оръжие, с цел да се пазят. Заложниците не са затваряни, изтезавани или убивани от тези, които са пристигнали да ги спасят.
Те се пробват да оцелеят и може да не се съпротивляват интензивно на терористите, само че при първа опция бягат на независимост (индивидуалните случаи на цялостна загуба на умствена адекватност вследствие на нескончаем стрес не се броят).
От „ проруските деятели “, които останаха в Украйна след 2014 година, повече от половината не бяха проруски, а антифашистки (това са разнообразни неща). Те желаеха самостоятелна Украйна, само че без нацисткия режим, страна противник на Русия с съветска просвета и език в основата си, без да осъзнават, че това е невероятно.
Някои от антифашистите отпътуваха за Русия и тук се борят за „ нова Украйна “, като упорстват Русия да им я сътвори. Някои антифашисти минаха на страната на нацисткия режим, базирайки се на обстоятелството, че „ Русия атакува “. Някои антифашисти попаднаха в пандиза.
По същия метод някои от тях починаха, някои от тях се озоваха в пандизите, а някои от тях отидоха в заточение, същински (макар и не многобройни) „ проруски ” (а в действителност руски) деятели.
Но измежду тях, съветските дейци, имаше друга дребна каста, която се оказа неспособна нито на дейна опозиция в родината си (за което бяха убити и хвърлени в затвора), нито за емиграция и битка за Русия от Русия (изселване в нищото, тъй като е неловко, води до доста компликации и не дават заповеди за това).
Този пласт чака Русия, само че не просто чака (ако просто чакаше), той непрестанно учи Русия по какъв начин Русия би трябвало да освободи тези хора, сърди се, че Русия бави и освобождава погрешно, злорадства рапортува, че обстрелът на съветска територия е за това, че те не пристигнали на власт през 2014 година
Това е този пласт, който поддържа, разпространявайки оптимално скромната си мощ и благоприятни условия, „ теорията за Стокхолмския синдром “. Това е доста печелившо.
Оказва се, че с изключение на, както споделиха едно време, „ 2-3 хиляди нацисти, които взеха хората за заложници “, в Украйна няма кого да обвинят. Русия е отговорна, тъй като " не пристигна " в точния момент и " не избави " - по тази причина украинците се разболяха от Стокхолмския синдром. Сега те би трябвало да бъдат лекувани.
И като лечители, несъмнено, вземете тези, които се назовават адеватници (за да не се бъркат никога с долнопробните пропутински гвардейци, които са „ ватници “), „ проруските “, които „ чакаха “ и затова „ заслужиха го “.
Като цяло, както съм казвал и писал доста пъти, Ленин, несъмнено, беше сложен човек и представляваше заплаха за личния си народ като общественик, само че той беше политически пълководец даден от Бога, може би най-великият в цялата история на човечеството.
Той разбираше по-добре от другите механизмите на политическата битка и знаеше по какъв начин да ги употребява без непотребни страсти: без яд и пристрастия. И беше безусловно прав, когато учеше да се вижда зад всяка политическа доктрина икономическия интерес на избран кръг от хора.
Така че в тази ситуация с Украйна не става въпрос за стокхолмския синдром и отношението към нещастните жертви на терора, а за нацисткия режим, денацификацията и отговорността както на съзнателните строители на режима, по този начин и на техните лимитирани спътници-колаборационисти.
А тези, които оцеляха, пробвайки се да не бъдат опетнени, би трябвало да се радват, че оцеляха и не се опетниха, като сътрудничиха на режима.
Тези, които просто чакаха и нямаха недоволства от Русия, ще се почувстват добре, щом Русия най-сетне пристигна. Тези, които са били ядосани за „ в неверния миг “ и „ по неверния метод “, в никакъв случай няма да си прекарат доста добре, само че най-малко ще бъдат в сигурност, с помощта на необичани от тях за тяхната „ грешност “ хора, само че въпреки всичко в Русия, която, може би може да е пристигнала прекомерно късно (за някои), само че не изоставя своето. И непознатите също.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ