Георги Дюлгеров снима филм по "Записките"
Един от огромните български режисьори се завръща на снимачната площадка след осемгодишна пауза. 78-годишният Георги Дюлгеров стартира фотосите на " Дядо Вълю " - продукция по книгата на Захари Стоянов " Записки по българските въстания ". Филмът е продукция на Българска национална телевизия и не е очакван за разпространяване на огромен екран.
Очаква се да бъде приключен и излъчен по малкия екран до края на годината. Първите фрагменти бяха снимани във вторник в къщата музей " Тодор Каблешков " в Копривщица. Дюлгеров е режисьор и сценарист на кино лентата, оператор е Веселин Христов, а продуцент - Владимир Андреев. В ролята на предателя Вълю ще забележим Ивайло Христов, партнират му актьорите Пламен Димов, Иван Николов, Цветан Алексиев, Джордж Арабаджийски, Красимир Доков и други. По " Записки по българските въстания " у нас е сниман до момента единствено един филм - 13-сериен, още веднъж ефирен, от 1978 година Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева.
При Дюлгеров разказът се концентрира върху една част от записките на З. Стоянов - събитията към убийството на Георги Бенковски. Захари Стоянов, дружно с чета другари и конни жандарми, отиват да арестуват дядо Вълю – предателя на воеводата. Междувременно Захари се връща към спомените си за Бенковски, който локалните назовават " Хаджи Георги " - величието му като уредник и подстрекател на Априлското възстание, отпадането му след разгрома на възстанието, прехода през Стара планина, бурята на 7 май, подслона при говедарите на идващия ден, преходът отпред с Нею към кошарите на дядо Вълю. Именно при първата им среща у дядо Вълю поражда и импулсът да стане свободен човек, само че той последователно се трансформира. Бегълците са отведени от дядо Вълю до турска пусия, Бенковски е погубен, единствено Захари се избавя. На лобното място на воеводата жандармите се гласят да арестуват стареца, само че присъдата се отсрочва. Предателят е простен.
Георги Дюлгеров е създател на един от класическите исторически филми в българската кинематография - " Мера съгласно мера ", основан по книгата на Свобода Бъчварова " Литургия за Илинден ". В трисерийният епос актьорите приказват на ениджевардарско произношение - по този начин, както са говорели предците на режисьора - бежанци от Егейска Македония.
Очаква се да бъде приключен и излъчен по малкия екран до края на годината. Първите фрагменти бяха снимани във вторник в къщата музей " Тодор Каблешков " в Копривщица. Дюлгеров е режисьор и сценарист на кино лентата, оператор е Веселин Христов, а продуцент - Владимир Андреев. В ролята на предателя Вълю ще забележим Ивайло Христов, партнират му актьорите Пламен Димов, Иван Николов, Цветан Алексиев, Джордж Арабаджийски, Красимир Доков и други. По " Записки по българските въстания " у нас е сниман до момента единствено един филм - 13-сериен, още веднъж ефирен, от 1978 година Режисьори са Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Мария Русева.
При Дюлгеров разказът се концентрира върху една част от записките на З. Стоянов - събитията към убийството на Георги Бенковски. Захари Стоянов, дружно с чета другари и конни жандарми, отиват да арестуват дядо Вълю – предателя на воеводата. Междувременно Захари се връща към спомените си за Бенковски, който локалните назовават " Хаджи Георги " - величието му като уредник и подстрекател на Априлското възстание, отпадането му след разгрома на възстанието, прехода през Стара планина, бурята на 7 май, подслона при говедарите на идващия ден, преходът отпред с Нею към кошарите на дядо Вълю. Именно при първата им среща у дядо Вълю поражда и импулсът да стане свободен човек, само че той последователно се трансформира. Бегълците са отведени от дядо Вълю до турска пусия, Бенковски е погубен, единствено Захари се избавя. На лобното място на воеводата жандармите се гласят да арестуват стареца, само че присъдата се отсрочва. Предателят е простен.
Георги Дюлгеров е създател на един от класическите исторически филми в българската кинематография - " Мера съгласно мера ", основан по книгата на Свобода Бъчварова " Литургия за Илинден ". В трисерийният епос актьорите приказват на ениджевардарско произношение - по този начин, както са говорели предците на режисьора - бежанци от Егейска Македония.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ