Един от филмовите персонажи на Уди Алън казваше: Никога не

Един от филмовите персонажи на Уди Алън споделяше: „ Никога не се гневя. Вместо да се нервирам, си отглеждам израстък. “

От прегледаните случаи на пациенти с рак установихме какъв брой истина има в тази комична фраза. Също по този начин видяхме, че потискането на гнева е основен рисков фактор за много заболявания, тъй като покачва физиологичния стрес в организма.

В същото време освобождението на гнева потвърдено насърчава лекуването или най-малко удължава живота.

Онкоболните, които демонстрират пред персоналните си лекари, че са ядосани на нещо, живеят по-дълго от по-затворените пациенти. Експериментите с животни сочат същото – открито е, че демонстрирането на отрицателни усеща води до намаление на физиологичния стрес, за разлика от потискането им. Например туморите на по-борбените плъхове, затворени в клетка дружно с други, порастват по-бавно, в сравнение с при по-покорните.

Потискането на отрицателните ни страсти може да ни вреди, само че какво да ги вършим, в случай че освобождението ни от тях вреди на другите?

Работата става напълно комплицирана, в случай че вземем поради и друга детайлност. Неконтролируемото изтичане на гнева е рисково освен за близките, само че може да е смъртоносно дори за индивида, който се ядосва.

Понякога сърдечните удари настъпват в резултат на гневни прояви. Като цяло високото кръвно налягане и сърдечно-съдовите болести са по-чести при враждебните хора.

През 2000 година в здравното учебно заведение „ Джон Хопкинс “, е правено изследване измежду двеста мъже и дами. Изводите са, че враждебността и стремежът за превъзходство са „ обилни и самостоятелни рискови фактори за появяването на коронарни сърдечни болести “.

Огромен е размерът на научната литература, в която се показва връзката сред враждебното държание, хипертонията и сърдечно-съдовите болести.

Лесно можем да се досетим, че тази връзка се дължи на психо-невро-имунната система.

В положения на гняв се задействат симпатичните нерви. Следва свиване на кръвоносните съдове, покачва се кръвното налягане и се намаляват количествата на О2, стигащи до сърцето.

Секретират се хормони, които покачват равнищата на липидите, в това число на серума холестерол. Това насърчава съсирването на кръвта, което в допълнение усилва риска от задръстване на артериите.

Как да разгадаем алтернативата с гнева?

Ако изблиците на яд са толкоз рискови, колкото и потискането му, по какъв начин можем да се надяваме на здраво здраве или излекуване?

И потискането, и изблиците са резултат от неправилното освобождение на страстите, което е в основата на възникването на заболявания.

Ако при потискането казусът се състои в неналичието на освобождение, при изблиците също имаме угнетяване на отрицателните страсти, което обаче се редува с неконтролируемото им изпускане.

Проведох занимателен диалог по отношение на тези два видимо противоположни способи за справяне с гнева. Събеседник ми беше Алън Калпин , доктор и психотерапевт от Торонто. Той посочи, че както потискането, по този начин и изпадането в гняв се дължат на боязън от достоверния яд.

Описанието, което ми даде Калпин на достоверния яд, ми се стори изненадващо, макар че прозвуча напълно правилно.

От неговото пояснение съумях да схвана повода тази страст да е обвързвана с толкоз неправилни показа. Според него здравословният яд ни зарежда със сили и ни успокоява:

Истинският яд е физиологично преживяване без изключително външно изражение. Усещането е като прилив на сила, която минава през цялото тяло и активизира съпротивителните ни сили. В същото време всичката тревога се изпарява. При достоверния яд не се случва нищо трагично. Вижда се единствено намаляване на напрежението в мускулите. Устата се отваря по-широко, тъй като мускулите на челюстите също се отпускат. Гласът става по-нисък, тъй като отпущането обгръща и гласните струни. Раменете слизат надолу. Изобщо виждат се всички признаци за изгубване на напрежението в мускулите.

Избухването е отбрана против страха, който непроменяемо съпътства гнева на детето. Гневът на дребното води до тревога, тъй като е съпроводен от позитивни усеща на обич и предпочитание за непосредственост. Той заплашва изискванията за обвързаност.

Затова в гнева има нещо плашещо, даже да не се долавя предпочитание у родителите за неговото угнетяване. Алън Калпин изяснява:

Агресивните импулси се потъпкват поради виновността, а виновността се появява поради съществуването на обич и позитивни усеща. Така че гневът не се поражда във вакуум. За един човек е доста обезпокоително да изпитва експанзия към някого, който обича. Това му навлича виновност.

Естествено колкото повече родителите обезсърчават или не разрешават гнева, толкоз повече се ускорява безпокойството у детето.

В случаите на пациенти, където гневът е изцяло подтиснат или хроничното му угнетяване се редува с избухливи изригвания на гняв, родителите в миналото не са могли да одобряват изцяло естествените отрицателни страсти на децата си.

Ако човек неумишлено се ужасява от силата на нападателните си импулси, съществуват разнообразни способи да се защищити от тях. Един от тях е да се „ излее “, държейки се като малко дете, което би трябвало да се оправи с непоносимото струпване на яд.

Другият метод е потискането.

То и изливането са две страни на една и съща монета. И двете се пораждат от боязън и безпокойства, а затова задействат физиологични стресови реакции, без значение какво изпитваме или не изпитваме умишлено.

Гневът не се нуждае от враждебни излияния.

Преди всичко той съставлява физиологичен развой, обвързван с обещано преживяване. Второ, значима е и познавателната му страна, тъй като носи основна информация.

Тъй като това възприятие не се поражда във вакуум, в случай че то се появи у нас, ще е по отношение на някое наше усещане. Такова би могло да бъде действителната загуба и страхът от евентуалното изгубване на нещо, засягащо връзките ни с другите.

Друг вероятен вид е чувството за вмешателство и тъпчене на самостоятелните ни граници.

Ще придобием неимоверни сили, без да нараняваме никого, в случай че си позволим да изживеем своя яд и помислим какво може да го е породило.

В взаимозависимост от събитията можем да изберем да проявим „ отрицателното “ възприятие или да се освободим от него. Важното е да не го потискаме.

Ако желаем, е възможно да изявим гнева си посредством думи или каузи, само че е безсмислено да се поддаваме на неконтролируема гняв.

Здравословно е ние да направляваме гнева си, а не той – нас.

Инфо: “Когато тялото споделя НЕ ” , Габор Мате