Изчерпването на левия политически проект за Европа е очевидно
Един от акцентите в работата на следващото съвещание на 49-ия Конгрес на Българска социалистическа партия бе обвързван с целите на българското Председателство на Съвета на Европейския съюз. В подтекста на останалите тематики и преобладаващия звук, натрапен в хода на полемиките, този въпрос закупи непредвидени измерения. По-същественото е че точно на терена на този спор обособените политически партии могат да бъдат разпознати доста по-добре, в сравнение с посредством предизборните им стратегии или партийни лозунги.
Правителството взе участие интензивно в изработването на общата стратегия на триото Естония – България – Австрия и от юни 2017 година общите тематики и цели са обществено притежание. В тази рамка държавното управление стартира няколко съществени тематики, по които е в ход обществена полемика, която последователно стартира да преодолява ниското ниво на осведоменост във връзка с действителните благоприятни условия и отговорности на страната, която на ротационен принцип ръководи Съвета.
В оставащия най-малко един месец тези национални цели ще получат своя отзив и поддръжка. Независимо от рецензиите, ГЕРБ и ръководещото болшинство следват европейски дневен ред, който среща все по-отчетлива поддръжка. Отвъд метафорите за другите скорости, държавното управление съобщи ясна позиция във връзка с отговорностите пред страната ни. По този метод болшинството се нарежда измежду другите политически субекти в Европа, които упорстват за повече и по-ефикасна интеграция, разпознавайки в това националния си интерес.
Българска социалистическа партия се оказа неподготвена за дебата по Бялата книга за бъдещето на Европа, която Европейската комисия стартира на 1 март 2017 година. Първата интерпретация, която се пробваха да наложат българските социалисти, бе обвързвана с визията за „ Европа на две скорости “, за това че България ще бъде оставена в „ задния двор на Европа “ и че българските жители не са второкласен хора. Европейският съюз постоянно е функционирал с друг темп, според от готовността на страните членки да реализират по-лесно единодушие между тях. Не „ Брюксел “, а обособените страни и техните държавни управления са избирали темпото си на промени. Но, все пак, говоренето за другите скорости и за „ втората категория жители “ съумя да се впише безпроблемно в устойчивата настройка за това, че „ България е дребна страна “, подвластна от митичните Велики сили, че другите ни пречат и че ние сме жертва на събитията.
След първата част от предизборната изразителност на Българска социалистическа партия, на конгреса на партията прозвучаха още по-ясно същите послания, само че този път съпроводени с изказванието, че партията не е анти-европейска, а че това било израз на битката за „ Солидарна Европа “. Както управлението на Българска социалистическа партия, по този начин и на ПЕС, се оказа единомислещо в нуждата по време на българското председателство да бъде стартиран политическия дневен ред на левите и социалдемократически партии в Европейския съюз. Същият този дневен ред докара до тежки изборни загуби множеството социалистически и социалдемократически партии в Европа през последната година и половина.
Изчерпването на левия политически план за Европа е явно, само че за жалост на освободения терен на левите партии навлязоха национал-поулистки обединения, които използваха част от арсенала на обществения популизъм, допълвайки го със личната си злост към европейския план.
Движение за права и свободи упорства на своята демократична принадлежност, без в това време да се ангажира интензивно с дебата за целите на българското председателство или за бъдещето на процеса на европейска интеграция. Движението се задоволява да концентрира напъните си във вътрешнополитически проект, настоявайки или за оставката на Валери Симеонов от поста вицепремиер, или за оставка на цялото държавно управление. В тази позиция остава все по този начин мъчно да се разбере по какъв начин Движение за права и свободи си показва бъдещето на Европа и мястото на България в него. На пръв взор наподобява, че придвижването е концентрирано върху националния политически подтекст и заради това не показва своя позиция във връзка с огромните въпроси на европейската интеграция.
Традиционните десни политически обединения, както и новите политически планове, позиционирани в тази част на политическия набор, наподобяват фокусирани по подобен метод върху ръководството на ГЕРБ и съвсем изцяло безразлични към европейския спор. Отсъствието на позиция отрежда на десните обединения нежеланото място на изявен съперник на Българска социалистическа партия във връзка с рецензиите против корупцията и модела на ръководство на ГЕРБ.
Никой към този момент даже и не си задава въпроса за какво политическите обединения, които би трябвало да не престават традицията на българската антикомунистическа опозиция; за какво тези партии, които би трябвало да продължат решителната евро-атлантическа линия на развиване, което получи първата си цялостна вероятност в мандата на държавното управление на ОДС от 1997 до 2011 година; за какво точно тези партии не съумяват да разпознаят общата основа на дебата за бъдещето на България и развиването на Европейския съюз? Защо точно тези партии не слагат въпроса за степента на координация сред политиката на интеграция в Европейски Съюз и в НАТО? А до момента в който провеждат борбата си против корупцията, все по-трудно ще бъдат различавани и самите те.
Много постоянно последната линия на обосновка на българските политици във връзка с Европейския съюз се свежда до средствата от европейските фондове. В началото тази тематика бе интерпретирана в подтекста на изказванието, че ние сме бедна страна, само че сме в Европа, затова би трябвало да ни позволен в „ клуба на богатите “ и там ще ни дадат това, от което имаме потребност. Постепенно, под натиска на левия популизъм, тази тематика се трансформира до безконечен спор за дълбочината на обществените неравенства и неналичието на взаимност.
Сред всички тези маневри за заемане на позиция, в общественото пространство все по този начин мъчно си пробива път разбирането, че българският народен интерес е само и единствено в задълбочаване на процеса на европейска интеграция. Това не е въпрос на политическа еквилибристика или на рефлекси от времето на Големия руски брат. Фактите удостоверяват по безапелационен метод тази теза през миналите 10 години, а това което ни следва още повече ще изисква превъзмогване на подправеното разделяне и опълчване сред „ родолюбец “ и „ европеец “.
През цялата ера на българското Възраждане слагането на сходна преграда би изглеждало като акт на изменничество. Българският народен интерес може да бъде отстояван и страната ни да реализира сполучливо задачите си само и единствено в съдействие, учредено на правилата и полезностите на Европа. Колкото по-ясно сме в положение да артикулираме личния си интерес, в толкоз по-голяма степен можем да го осъществяваме, изключително в този момент, в изискванията на дейния спор за бъдещето на Европейски съюз. Но вместо това, още веднъж част от политическите партии избраха да се нареждат настрана от този спор, да продължат да спекулират с ниското равнище на осведоменост и страховете на огромни групи от хора, вместо да се опитат да изразят личната си позиция.
Председателството на Съвета на Европейски Съюз ни дава доста добра опция, в изискванията на непознато до момента внимание към тематиките за бъдещето на Европейския съюз, да изразим личната си позиция и да аргументираме тази позиция като част от вероятностите пред европейската интеграция. Ако не успеем да го създадем, това ще значи единствено че самите ние не знаем какво желаеме да реализираме.
Мястото в Европейския съюз не е въпрос на география. Все повече това място ще зависи от заемането на дейна позиция и готовността за аргументирано отстояване на лична позиция. Но сходно държание изисква да знаем какво желаеме да реализираме, да можем да го аргументираме и да отстояваме нашата, а не позицията на страна, която вижда в дестабилизирането на Европа единствен късмет за личното си оцеляване.
Правителството взе участие интензивно в изработването на общата стратегия на триото Естония – България – Австрия и от юни 2017 година общите тематики и цели са обществено притежание. В тази рамка държавното управление стартира няколко съществени тематики, по които е в ход обществена полемика, която последователно стартира да преодолява ниското ниво на осведоменост във връзка с действителните благоприятни условия и отговорности на страната, която на ротационен принцип ръководи Съвета.
В оставащия най-малко един месец тези национални цели ще получат своя отзив и поддръжка. Независимо от рецензиите, ГЕРБ и ръководещото болшинство следват европейски дневен ред, който среща все по-отчетлива поддръжка. Отвъд метафорите за другите скорости, държавното управление съобщи ясна позиция във връзка с отговорностите пред страната ни. По този метод болшинството се нарежда измежду другите политически субекти в Европа, които упорстват за повече и по-ефикасна интеграция, разпознавайки в това националния си интерес.
Българска социалистическа партия се оказа неподготвена за дебата по Бялата книга за бъдещето на Европа, която Европейската комисия стартира на 1 март 2017 година. Първата интерпретация, която се пробваха да наложат българските социалисти, бе обвързвана с визията за „ Европа на две скорости “, за това че България ще бъде оставена в „ задния двор на Европа “ и че българските жители не са второкласен хора. Европейският съюз постоянно е функционирал с друг темп, според от готовността на страните членки да реализират по-лесно единодушие между тях. Не „ Брюксел “, а обособените страни и техните държавни управления са избирали темпото си на промени. Но, все пак, говоренето за другите скорости и за „ втората категория жители “ съумя да се впише безпроблемно в устойчивата настройка за това, че „ България е дребна страна “, подвластна от митичните Велики сили, че другите ни пречат и че ние сме жертва на събитията.
След първата част от предизборната изразителност на Българска социалистическа партия, на конгреса на партията прозвучаха още по-ясно същите послания, само че този път съпроводени с изказванието, че партията не е анти-европейска, а че това било израз на битката за „ Солидарна Европа “. Както управлението на Българска социалистическа партия, по този начин и на ПЕС, се оказа единомислещо в нуждата по време на българското председателство да бъде стартиран политическия дневен ред на левите и социалдемократически партии в Европейския съюз. Същият този дневен ред докара до тежки изборни загуби множеството социалистически и социалдемократически партии в Европа през последната година и половина.
Изчерпването на левия политически план за Европа е явно, само че за жалост на освободения терен на левите партии навлязоха национал-поулистки обединения, които използваха част от арсенала на обществения популизъм, допълвайки го със личната си злост към европейския план.
Движение за права и свободи упорства на своята демократична принадлежност, без в това време да се ангажира интензивно с дебата за целите на българското председателство или за бъдещето на процеса на европейска интеграция. Движението се задоволява да концентрира напъните си във вътрешнополитически проект, настоявайки или за оставката на Валери Симеонов от поста вицепремиер, или за оставка на цялото държавно управление. В тази позиция остава все по този начин мъчно да се разбере по какъв начин Движение за права и свободи си показва бъдещето на Европа и мястото на България в него. На пръв взор наподобява, че придвижването е концентрирано върху националния политически подтекст и заради това не показва своя позиция във връзка с огромните въпроси на европейската интеграция.
Традиционните десни политически обединения, както и новите политически планове, позиционирани в тази част на политическия набор, наподобяват фокусирани по подобен метод върху ръководството на ГЕРБ и съвсем изцяло безразлични към европейския спор. Отсъствието на позиция отрежда на десните обединения нежеланото място на изявен съперник на Българска социалистическа партия във връзка с рецензиите против корупцията и модела на ръководство на ГЕРБ.
Никой към този момент даже и не си задава въпроса за какво политическите обединения, които би трябвало да не престават традицията на българската антикомунистическа опозиция; за какво тези партии, които би трябвало да продължат решителната евро-атлантическа линия на развиване, което получи първата си цялостна вероятност в мандата на държавното управление на ОДС от 1997 до 2011 година; за какво точно тези партии не съумяват да разпознаят общата основа на дебата за бъдещето на България и развиването на Европейския съюз? Защо точно тези партии не слагат въпроса за степента на координация сред политиката на интеграция в Европейски Съюз и в НАТО? А до момента в който провеждат борбата си против корупцията, все по-трудно ще бъдат различавани и самите те.
Много постоянно последната линия на обосновка на българските политици във връзка с Европейския съюз се свежда до средствата от европейските фондове. В началото тази тематика бе интерпретирана в подтекста на изказванието, че ние сме бедна страна, само че сме в Европа, затова би трябвало да ни позволен в „ клуба на богатите “ и там ще ни дадат това, от което имаме потребност. Постепенно, под натиска на левия популизъм, тази тематика се трансформира до безконечен спор за дълбочината на обществените неравенства и неналичието на взаимност.
Сред всички тези маневри за заемане на позиция, в общественото пространство все по този начин мъчно си пробива път разбирането, че българският народен интерес е само и единствено в задълбочаване на процеса на европейска интеграция. Това не е въпрос на политическа еквилибристика или на рефлекси от времето на Големия руски брат. Фактите удостоверяват по безапелационен метод тази теза през миналите 10 години, а това което ни следва още повече ще изисква превъзмогване на подправеното разделяне и опълчване сред „ родолюбец “ и „ европеец “.
През цялата ера на българското Възраждане слагането на сходна преграда би изглеждало като акт на изменничество. Българският народен интерес може да бъде отстояван и страната ни да реализира сполучливо задачите си само и единствено в съдействие, учредено на правилата и полезностите на Европа. Колкото по-ясно сме в положение да артикулираме личния си интерес, в толкоз по-голяма степен можем да го осъществяваме, изключително в този момент, в изискванията на дейния спор за бъдещето на Европейски съюз. Но вместо това, още веднъж част от политическите партии избраха да се нареждат настрана от този спор, да продължат да спекулират с ниското равнище на осведоменост и страховете на огромни групи от хора, вместо да се опитат да изразят личната си позиция.
Председателството на Съвета на Европейски Съюз ни дава доста добра опция, в изискванията на непознато до момента внимание към тематиките за бъдещето на Европейския съюз, да изразим личната си позиция и да аргументираме тази позиция като част от вероятностите пред европейската интеграция. Ако не успеем да го създадем, това ще значи единствено че самите ние не знаем какво желаеме да реализираме.
Мястото в Европейския съюз не е въпрос на география. Все повече това място ще зависи от заемането на дейна позиция и готовността за аргументирано отстояване на лична позиция. Но сходно държание изисква да знаем какво желаеме да реализираме, да можем да го аргументираме и да отстояваме нашата, а не позицията на страна, която вижда в дестабилизирането на Европа единствен късмет за личното си оцеляване.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ