Притча за това как живеят бедните и богатите
Един доста богат човек взел сина си на пътешестване из страната с една-единствена цел — да покаже на момчето какво значи да се живее без пари. Двамата прекарали няколко дни в една плантация на посетители на едно доста оскъдно семейство.
На връщане към у дома бащата попитал сина си харесало ли му е пътуването. „ Хареса ми, тате “ — дало отговор момчето.
„ Видя ли по какъв начин живеят бедните хора? “ – задал нов въпрос мъжът. „ О, да! “ — последвал отговор. „ А какъв извод ще извлечеш от нашето пътешестване? “ — отново попитал бащата.
А синът дал отговор: „ Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Нашият басейн стига доникъде на двора, а те имат бързей, който няма край. У нас в градината светят морски фенери, а при тях нощем сияят звездите. У нас терасата е до предния двор, а техните простори стигат хоризонта. Ние имаме дребен имот земя, върху която живеем, а те имат безкрайни полета, които не могат да се видят. Ние си купуваме храна, а те си я отглеждат сами. У нас към къщата има стени за отбрана, а те имат другари “.
Бащата застинал в неразбиране.
Тогава синът добавил: „ Разбрах какъв брой небогати сме в действителност “.
Често забравяме за това какво имаме и се концентрираме върху това, което нямаме. Понякога мнението на едно дете може да ни подсети за това кое е в действителност значимото в този живот.
