От Кейптаун до Кайро с влак. За Нийл Шоу с любопитство и възхищение |
Един мъж, една раница, една видео камера. И всички тези 12 500 км разстояние за изминаване през Африка по дължина.
Нийл Шоу е режисьор на документални филми, само че и оператор, монтажист, продуцент, публицист и какво ли още не – в действителност всичко, което му разрешава да снима цели продукции със лични сили. Ние обаче го опознаваме – и обикваме! – и в ролята му на странник и човеколюбец. Човек със сърце, жадно за гледки, истории и дела.
Действително, нужна е необикновено устойчива воля, крепко тяло, мощен дух и отворени към непознатото усещания, с цел да предприемеш странствуване като това, което Нийл Шоу прави във кино лентата „ От Кейптаун до Кайро с трен “. В пълнометражната документална творба на южноафриканския запалянко (но и професионалист) откриваме един трогателен метод да се придвижим от ЮАР до Египет, употребявайки единадесет влакови линии, няколко рейса – за местата, където железницата е още на стадий план, както е в Източна Африка, – такси и аероплан. Заедно с Нийл ще прекосим ЮАР, Зимбабве, Мозамбик, Замбия, Танзания, Кения, Етиопия, Судан и Египет, до момента в който слушаме достоверна музика, навяваща чувство за тайнствено преместване измежду екзотични растения, животни и хора.
Повечето от влаковите линии в Африка са остарели, издигнати от китайски вложители през седемдесетте години на предишния век, когато никой различен не проявявал интерес към сходни рискови вложения. Предвижда се възобновяване и разширение на влаковата мрежа с създаване на връзки, които да свържат всички точки на континента, даже и обитаемоте места от Източната част. Това обаче към този момент е просто една идея; един добре изглеждащ проект; една несбъдната фантазия за африканците.
По пътя си Нийл Шоу ще срещне локални хора, които ще му опишат за това накъде са тръгнали и по какъв начин се препитават. На първия въпрос хората, с които основният воин беседва, нормално дават отговор, че отиват да се срещнат със фамилията си, което не са виждали от пет, шест, седем или повече години. Вторият въпрос – този за препитанието – ни води до тежка работа в мините или трудова миграция към по-богати страни.
Едно момче обаче, на тип будно и пламенно, споделя, че е студент по Агрономия. Това е може би най-непривлекателната специалност тези дни в Африка. Повечето младежи се борят да получат някаква държавна работа, тъй като тя е добре платена и предлага осигуровки за пенсия. Този юноша обаче желае да се върне вкъщи, където в двора си отглежда зеленчуци. И да се грижи за тях.
Въпреки многото магични срещи и случки, не всичко по време на експедицията на Шоу минава леко и безпроблемно. Във кино лентата той споделя, че и преди е правил сходни опити да прекоси Африка с трен, само че при един от тях бандити откраднали целия му багаж – дружно с камерата, в която се намирали всички видео записи, нужни за филмовия му план. Сега, когато снима „ От Кейптаун до Кайро с трен “ и ние знаем, че този опит е сполучлив, се постанова да се бори с непостижимата горещина, ограничавания избор на храна във влаковете и подозрителните погледи на локалните пътуващи, които постоянно го питат за какво е самичък.
„ Радвам се, че срещнах всички тези хора, до момента в който пътувах. Ако не бях самичък, може би нямаше да съумея да се срещна и да поговоря с толкоз забавни персони “, споделя Нийл Шоу в един от финалните фрагменти на кино лентата. А в случай че измежду нашите читатели има и такива, на които са им нужни единствено здрави обувки и шише вода, с цел да тръгнат на отдалечен път, то те сигурно биха разбрали потребността от самотност на пътешественика.
И въпреки всичко едно такова пътешествие, с изключение на тестване на волята и смелостта, е и пленително премеждие. Пъргав павиан ще се покатери до покрива на влака, търсейки храна или развлечение. Африкански дами ще ти продадат ананас или чепка банани през прозореца на гарата. Няколко мъже, които по всичко проличава, че се занимават с търговия, ще натоварят кафези с пуйки в купето. Ще видиш водопада Виктория, край който задгранични фенове на мощните чувства скачат с бънджи от огромния съседен мост. Ще съзреш хипопотам, който се къпе в калната вода, зебри, които пасат настрана от пътя и дребна група биволи, които едвам не се блъскат в предницата на таксито. Ще опиташ хляба и разядките, които хората от Африка създават, оферират и употребяват. И ще си поговориш с служителя на реда, до момента в който чакаш… о, да…, до момента в който чакаш с часове да пристигна закъсняващият трен.
Всичко това, несъмнено, е в пъти по-достъпно, видяно от финансовата му страна, в сравнение с една екскурзия до някоя от известните международни туристически дестинации, които множеството хора избират за себе си. Билетите за влака в Африка са напълно евтини. А и тръпката е доста по-мощна. Остава единствено да не се страхуваш, че ще останеш без вода при близо четиридесет градусовата горещина.
Но и това не е подобен проблем, тъй като все някой ще ти подаде бутилка бира. Вагон-ресторантите не биха задоволили усета на множеството туристи от Запада. Но бира се намира.
Околна среда и природа, туризъм и пътешествия, дива фауна и флора, и независимост – това са част от тематиките, които вълнуват Нийл Шоу като кинодеец. Сред останалите сфери, в които той работи, са бежанци и мигранти, народна власт и развиване, сила и резистентност, изкуство и завършения. Винаги е подготвен да опише следващата впечатляваща история и ще го направи с нужната еуфория и креативност. Завършва Университета в Кейптаун с дипломи по няколко специалности – „ Английски език и интернационалните връзки “, „ Африканска политика “ и „ Кино и телевизия “. От 1999-та година до момента е снимал шестнадесет документални кино лентата и над двеста къси кино лентата за UNHCR (Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците), UNICEF (Детския фонд на Обединените нации), UNAIDS (Програмата на Организация на обединените нации за ХИВ и СПИН), UNDP (ПРООН – Програмата за развиване на ООН), Associated Press TV News, Al Jazeera English и редица други организации, медийни планове и държавни управления.
У нас филмът „ От Кейптаун до Кайро с трен “ бе преведен и излъчен на огромния екран и онлайн в границите на филмовия фестивал Sofia MENAR, чийто стопани Ангел Хаджийски и Здравко Григоров, известни повече като Ангел и Здравко от „ Позор “ (тяхното кино съдружие се назовава така), пътуват, пробват, гледат и носят вкъщи. Фестивалът гостува и в салоните на Стара Загора, Велико Търново, Пловдив, Варна и Асеновград, а в комплицираната пандемична конюнктура ние, феновете, сме улеснени и от опцията за онлайн гледане посредством платформата на Neterra.TV.
Нийл Шоу е режисьор на документални филми, само че и оператор, монтажист, продуцент, публицист и какво ли още не – в действителност всичко, което му разрешава да снима цели продукции със лични сили. Ние обаче го опознаваме – и обикваме! – и в ролята му на странник и човеколюбец. Човек със сърце, жадно за гледки, истории и дела.
Действително, нужна е необикновено устойчива воля, крепко тяло, мощен дух и отворени към непознатото усещания, с цел да предприемеш странствуване като това, което Нийл Шоу прави във кино лентата „ От Кейптаун до Кайро с трен “. В пълнометражната документална творба на южноафриканския запалянко (но и професионалист) откриваме един трогателен метод да се придвижим от ЮАР до Египет, употребявайки единадесет влакови линии, няколко рейса – за местата, където железницата е още на стадий план, както е в Източна Африка, – такси и аероплан. Заедно с Нийл ще прекосим ЮАР, Зимбабве, Мозамбик, Замбия, Танзания, Кения, Етиопия, Судан и Египет, до момента в който слушаме достоверна музика, навяваща чувство за тайнствено преместване измежду екзотични растения, животни и хора.
Повечето от влаковите линии в Африка са остарели, издигнати от китайски вложители през седемдесетте години на предишния век, когато никой различен не проявявал интерес към сходни рискови вложения. Предвижда се възобновяване и разширение на влаковата мрежа с създаване на връзки, които да свържат всички точки на континента, даже и обитаемоте места от Източната част. Това обаче към този момент е просто една идея; един добре изглеждащ проект; една несбъдната фантазия за африканците.
По пътя си Нийл Шоу ще срещне локални хора, които ще му опишат за това накъде са тръгнали и по какъв начин се препитават. На първия въпрос хората, с които основният воин беседва, нормално дават отговор, че отиват да се срещнат със фамилията си, което не са виждали от пет, шест, седем или повече години. Вторият въпрос – този за препитанието – ни води до тежка работа в мините или трудова миграция към по-богати страни.
Едно момче обаче, на тип будно и пламенно, споделя, че е студент по Агрономия. Това е може би най-непривлекателната специалност тези дни в Африка. Повечето младежи се борят да получат някаква държавна работа, тъй като тя е добре платена и предлага осигуровки за пенсия. Този юноша обаче желае да се върне вкъщи, където в двора си отглежда зеленчуци. И да се грижи за тях.
Въпреки многото магични срещи и случки, не всичко по време на експедицията на Шоу минава леко и безпроблемно. Във кино лентата той споделя, че и преди е правил сходни опити да прекоси Африка с трен, само че при един от тях бандити откраднали целия му багаж – дружно с камерата, в която се намирали всички видео записи, нужни за филмовия му план. Сега, когато снима „ От Кейптаун до Кайро с трен “ и ние знаем, че този опит е сполучлив, се постанова да се бори с непостижимата горещина, ограничавания избор на храна във влаковете и подозрителните погледи на локалните пътуващи, които постоянно го питат за какво е самичък.
„ Радвам се, че срещнах всички тези хора, до момента в който пътувах. Ако не бях самичък, може би нямаше да съумея да се срещна и да поговоря с толкоз забавни персони “, споделя Нийл Шоу в един от финалните фрагменти на кино лентата. А в случай че измежду нашите читатели има и такива, на които са им нужни единствено здрави обувки и шише вода, с цел да тръгнат на отдалечен път, то те сигурно биха разбрали потребността от самотност на пътешественика.
И въпреки всичко едно такова пътешествие, с изключение на тестване на волята и смелостта, е и пленително премеждие. Пъргав павиан ще се покатери до покрива на влака, търсейки храна или развлечение. Африкански дами ще ти продадат ананас или чепка банани през прозореца на гарата. Няколко мъже, които по всичко проличава, че се занимават с търговия, ще натоварят кафези с пуйки в купето. Ще видиш водопада Виктория, край който задгранични фенове на мощните чувства скачат с бънджи от огромния съседен мост. Ще съзреш хипопотам, който се къпе в калната вода, зебри, които пасат настрана от пътя и дребна група биволи, които едвам не се блъскат в предницата на таксито. Ще опиташ хляба и разядките, които хората от Африка създават, оферират и употребяват. И ще си поговориш с служителя на реда, до момента в който чакаш… о, да…, до момента в който чакаш с часове да пристигна закъсняващият трен.
Всичко това, несъмнено, е в пъти по-достъпно, видяно от финансовата му страна, в сравнение с една екскурзия до някоя от известните международни туристически дестинации, които множеството хора избират за себе си. Билетите за влака в Африка са напълно евтини. А и тръпката е доста по-мощна. Остава единствено да не се страхуваш, че ще останеш без вода при близо четиридесет градусовата горещина.
Но и това не е подобен проблем, тъй като все някой ще ти подаде бутилка бира. Вагон-ресторантите не биха задоволили усета на множеството туристи от Запада. Но бира се намира.
Околна среда и природа, туризъм и пътешествия, дива фауна и флора, и независимост – това са част от тематиките, които вълнуват Нийл Шоу като кинодеец. Сред останалите сфери, в които той работи, са бежанци и мигранти, народна власт и развиване, сила и резистентност, изкуство и завършения. Винаги е подготвен да опише следващата впечатляваща история и ще го направи с нужната еуфория и креативност. Завършва Университета в Кейптаун с дипломи по няколко специалности – „ Английски език и интернационалните връзки “, „ Африканска политика “ и „ Кино и телевизия “. От 1999-та година до момента е снимал шестнадесет документални кино лентата и над двеста къси кино лентата за UNHCR (Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците), UNICEF (Детския фонд на Обединените нации), UNAIDS (Програмата на Организация на обединените нации за ХИВ и СПИН), UNDP (ПРООН – Програмата за развиване на ООН), Associated Press TV News, Al Jazeera English и редица други организации, медийни планове и държавни управления.
У нас филмът „ От Кейптаун до Кайро с трен “ бе преведен и излъчен на огромния екран и онлайн в границите на филмовия фестивал Sofia MENAR, чийто стопани Ангел Хаджийски и Здравко Григоров, известни повече като Ангел и Здравко от „ Позор “ (тяхното кино съдружие се назовава така), пътуват, пробват, гледат и носят вкъщи. Фестивалът гостува и в салоните на Стара Загора, Велико Търново, Пловдив, Варна и Асеновград, а в комплицираната пандемична конюнктура ние, феновете, сме улеснени и от опцията за онлайн гледане посредством платформата на Neterra.TV.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ