Един ден през есента се разхождах с детето си в

Един ден през есента се разхождах с детето си в парка. Но една другарка ми се обади и аз се разсеях от диалога. Разхождахме се покрай езерото и ненадейно за мен синът ми  се подхлъзна и падна в езерото в студената вода.

Хвърлих телефона и се втурнах към детето, само че една стара жена, която минаваше наоколо, се хвърли в ледената вода преди мен, водата беше до гърдите й и горкото дете можеше да се удави или да замръзне в студената вода, само че старата жена го извади в точния момент.

Как се укорявах за неналичието на централизация, поради някакво дребно бръщолевене съвсем изгубих детето си. Оттогава не вземам телефона си със себе си, когато се разхождам с детето си и виждам въобще да не се разпръсквам. 

Благодарих на вуйна Надя, по този начин се споделяше спасителката на детето ми. Цял живот ще съм й признателна.

Помогнах на дамата да излезе от водата и, като хванах плачещото дете, й предложих незабавно да отидем у нас, с цел да се преоблече и да се стопли.

Леля Надя се опита да откаже предлагането ми, само че аз бях изрично срещу и настоях.

Отидохме у дома. Преоблякох бебето и го завих с топло одеяло. След като преоблякохме вуйна Надя, седнахме в кухнята на чаша чай.

Когато попитах къде живее, вуйна Надя с наведени очи сподели, че щерка й я изгонила на улицата и от този момент домът й е топлоцентрала, минаваща близо до парка, а в парка събирала бутилки и ни следила, спомняйки си щерка си.

Бях шокирана от думите й и я помолих да опише по-подробно историята си и ето нейната история.

По-нататък описвам от нейно име.

„ Родена съм и израснах на село, по-късно се омъжих за градски мъж и се реалокирах да пребивавам в града.

Година по-късно родих момиченце, кръстихме я Вяра. Вяра израсна като положително момиче, благо, симпатично и доста чинно, не можех да се наситя да я виждам.

Но един ден се случи злощастие и лекарите диагностицираха брачна половинка ми с рак на белия дроб. Не остана дълго в болничното заведение, заболяването беше доста напреднала и лекарите не можаха да го спасят.

След гибелта на брачна половинка ми, като че ли щерка ми стана различен човек. По това време тя учеше в здравно учебно заведение и трябваше да стане здравна сестра.

Вяра стартира да се държи жестоко с мен, напусна образованието си, като сподели, че не родена да тича след болните и да се грижи за тях.

Няколко месеца по-късно щерка ми докара един господин вкъщи, същият простак като нея. От първия момент не го харесах. Но не им се месих, не можех да изхвърля личната си щерка на улицата.

Месец по-късно те пми редложиха да заменят жилището за два едностайни. Разбира се, аз се съгласих, само че за какво да тормозя младите, дано живеят настрана.

Винаги съм им пособия, само че те се отнесоха безчовечен с мен, вместо обещаната замяна, продадоха жилището ми и изчезнаха дружно с парите.

Защо ми предизвикаха това, неверно е, желаеха да живеят красиво или може би нещо друго, само че Бог ще им бъде арбитър. Добре, че не изхвърлиха моите неща, оставиха ги на съседите, с цел да ми ги дадат, когато ме видят и това беше всичко. Благодарна съм им най-малко за това.

Първоначално живеех при родственици, само че след това ме помолиха да се преместя другаде. Разбирам ги доста добре, няма по какъв начин да им преча.

Веднъж на улицата срещнах локални бездомни хора, те ми споделиха къде мога да преспивам на топло място и ми демонстрираха отоплителната тръба. “

След като изслушах историята на вуйна Надя, се разплаках и си представях, че синът ми, когато порасне, ще може да ме изгони на улицата и че в последна сметка вуйна Надя, когато отглеждала щерка си, също не можела да повярва, че щерка й може да й аргументи това.

Много желаех да оказа помощ на бедната баба, само че не знаех по какъв начин и по тази причина взех решение да изчакам брачна половинка си и да се съветвам с него какво да върша по-нататък.

Когато брачният партньор ми пристигна, описах за днешния случай, а също и историята на вуйна Надя.

Мъжът ми беше доста признателен за избавеното дете и даде обещание да измисли нещо за бедната баба.

Оставихме вуйна Надя при нас, макар че не искаше да ни основава проблеми, само че ние с мъжа ми настояхме тя да остане.

На идващия ден мъжът ми предложи нна вуйна Надя да живее в прекрасен старешки дом и в случай че не й хареса там, тогава тя може да живее с нас.

Леля Надя с наслада се съгласи, само че се оплака, че няма документи, обещахме да помогнем с документите, само че през това време трябваше да живее при нас, бабата се съгласи.

Но възобновяване изискваше време и през това време ние свикнахме с нея и не искахме да я пускаме, само че вуйна Надя не искаше да ни тормози и се реалокира в старешки дом.

Поиска само единствено да я посещаваме понякога, тъй като беше доста привързана към нас и изключително към бебето.

Така и вършим.