На гарата забелязах младо бременно момиче с тъжни очи. Реших да я заговоря…
Един ден отидох на гарата, с цел да си отида на село за няколко дни. В постройката на гарата вниманието ми бе привлечено от младо бременно момиче.
Тя изглеждаше объркана и нещастна, седеше до прозореца и безшумно плачеше. До нея имаше дребна чанта и незабавно разбрах, че не чака влака.
Пътуването ми беше в понеделник и пет дни по-късно се върнах назад. За моя изненада видях същото момиче да седи на същото място. Това ме тормози, по тази причина взех решение да се приближа до нея и да поговорим.
– Извинете, момиче, всичко наред ли е? Не ви виждам за първи път тук. Видях ви и преди пет дни на тръгване. Изглежда, че сте били тук през цялото това време.
– Изгониха ме от у дома – сподели момичето след малко безмълвие. Явно преценяваше дали да ми се довери – Сега пребивавам тук – безшумно отговори тя и по бузите й потекоха сълзи.
Откровението й ме трогна надълбоко и започнах да я подпитвам за живота й.
Оказа се, че момичето се споделя Ева и е сираче. На 20 години се реалокира в огромен град, където среща мъж, който става неин брачен партньор. Връзката им се развила бързо и скоро тя се реалокира да живее при него.
Но животът с този човек се оказал ужасяващ. Мъжът постоянно тормозел Ева, знаейки, че няма кой да й помогне. Когато схванал за бременността й, той просто я изгонил от вкъщи.
Ева нямала различен избор, с изключение на да се откри на гарата, която станала нейно краткотрайно леговище.
Но най-вече от всичко ме потресе, че скоро момичето трябваше да ражда, а не можеше да разчита нито на помощ, нито на естествен доктор.
Не можех да я оставя в тази обстановка, по тази причина я поканих да пристигна у нас.
У дома я нахраних и стоплих, след което започнах да мисля по какъв начин мога да й оказа помощ. Помолих мои познати и другари да поддържат момичето. Скоро имахме цялостен комплект с детски движимости – облекла, памперси, шишета, даже успяхме да намерим количка.
След известно време се роди дребната Ивелина. Когато момичето порасна и потегли на детска градина, помогнах на Ева да си откри работа във фабрика. Тя бързо е видяна като виновен и работлив чиновник и скоро бе нараснала.
Ева и Ивелина станаха част от фамилията ми. Момичето ме наричаше баба, а Ева ме наричаше „ мамо “.
Наскоро Ева получи предложение да се омъжи за сина на шефа на завода и аз се доста зарадвах за нея. Младежът се оказа благ и почтен. Сега съм сигурен, че моите девойки са в положителни ръце.
Ева и Ивелина ме посещават постоянно и аз съм им безпределно признателна, че не ме оставиха да се усещам самотна на остарели години.
