Астрономи разкриха бъдещето на нашето Слънце: Ето как ще приключи всичко
Един ден нашето Слънце ще почине.
Да, малко е евентуално да станем очевидци на гибелта му, но… въпреки всичко Слънчевата система е нашият дом. Нормално е да желаеме да знаем какво ще се случи с него рано или късно.
Дори и да оставим любознанието настрани, моделите на звездната еволюция биха могли да ни оказват помощ да разберем по-добре космоса и нашето място в него.
„ Ако не разбираме нашето лично Слънце – а към момента не знаем много неща за него – по какъв начин чакаме да разберем всички останали звезди, които съставляват нашата прелестна вселена? “, споделя астрономът Орлаг Крийви от обсерваторията „ Кот дАзур “ във Франция.
Вече знаем известни детайлности, свързани със ориста на нашето Слънце. През идващите няколко милиарди години то ще стартира да става все по-горещо, като в един миг ще изразходва своя водород и към този момент няма да има какво да синтезира в ядрото си.
Ядрото ще стартира да се свива – развой, който ще прибавя повече водород в района директно към него. Това ще докара до образуването на атомна обвивка. Този водород ще стартира да се синтезира и ще отсрочва хелий в ядрото – развой, наименуван изгаряне на обвивката.
През това време външната атмосфера на Слънцето ще се разшири доста. Вероятно даже ще доближи до орбитата на Марс. То ще се трансформира в червен колос. В един миг няма да разполага нито с водород, нито с хелий, нужни за синтез, ще изхвърли външния си материал и ще образува планетарна мъгливост. Ядрото пък ще рухне и ще се трансформира в бяло джудже, които ще се охлади изцяло за интервал от трилиони години.
Кога тъкмо ще се случи всичко това? До огромна степен нещата зависят от характерностите на всяка една звезда. По отношение на нашата лична малко повече доказателства по въпроса в никакъв случай не са непотребни.
Най-добрият метод да ги открием е като потърсим в Млечния път други звезди, сходни на нашата, в разнообразни стадии от своя живот. Впоследствие можем да използваме насъбраната информация, с цел да създадем модели, които разкриват бъдещето на Слънцето.
Сега, с помощта на най-новите данни от задачата " Гая " на Европейската галактическа организация (ЕКА), към този момент разполагаме с най-подробната последователност на живота на Слънцето, създавана досега. Тя се основава на наблюдения на други слънцеподобни звезди в галактиката Млечен път.
Телескопът " Гая " наблюдава позицията и придвижването на звездите в небето, като дефинира тяхната бляскавост и спектрален клас. Тези свойства демонстрират химическия състав и температурата на небесните светила, предава Българска телеграфна агенция. Те се вписват и в графика, известна като диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, която разрешава да се дефинира възрастта на даден галактически обект.
Предишни проучвания сочат, че масата на една звезда остава релативно постоянна с възрастта, само че температурата се трансформира доста. Това се дължи на протичането на нуклеарен синтез в ядрото.
Слънцето е звезда от спектрален клас G или жълто джудже. Учените считат, че то е на към 4,57 милиарда години, а температурата на повърхността му е 5772 Келвина.
Правейки прилика с други звезди от същия вид, астрономите вършат заключението, че Слънцето ще доближи оптималното си нагряване на възраст от 8 милиарда години. На възраст 10-11 милиарда години то ще се трансформира в червен колос.
На всеки милиард години яркостта на Слънцето се усилва с към 10 %, като в сходство с това се покачва и температурата му. На пръв взор сходно нарастване може да наподобява нищожно, само че то може да направи Земята необитаема. Учените считат, че това ще се случи след към един милиард години.
Астрономите означават, че ще продължат да работят по каталога на слънцеподобните звезди в галактиката Млечен път. Наблюденията на тези обекти ще дадат опция за по-доброто схващане на свойствата и евентуалното бъдеще на нашето Слънце.
Източник: Science Alert
