Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете пред хората, които обичате - ДЖЕРИЕС АВАД
Един ден млада жена обидила най-хубавата си другарка, като се държала жестоко и неучтиво с нея.
Тя незабавно съжалила за постъпката си, само че било прекомерно късно. Приятелката й не желаела да й елементарни. Каквото и да опитвала младата жена, напъните й били напразни.
В устрема си да поправи стореното тя отишла при най-възрастния умен мъж в града за съвет. Старецът я изслушал търпеливо, с цел да разбере какъв брой сериозна е младата жена и какъв брой мощно желае да й бъде простено.
Той й обяснил, че от време на време с цел да изправим грешките си, би трябвало да поставим в действителност огромни старания. Затова я попитал: „ На какво си подготвена, с цел да изкупиш виновността си? “ Отговорът бил: „ На всичко! “
Като чул горестите й вопли, старецът усетил какъв брой е огромно отчаянието й и осъзнал, че би трябвало да й помогне освен да позволи казуса, само че и да промени характера си.
– Две неща са нужни, с цел да реализираме мечтаната смяна – споделил той. – Първото е много мъчно. Вземи най-големите си възглавници с птичи пух и пробий дребна дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Младата жена се забързала към къщи, с цел да извърши заръката, въпреки че й било мъчително за възглавниците, тъй като били много скъпи.
Цяла нощ бродела в студа от врата на врата и внимавала да не пропусне някоя.
Пръстите й замръзнали, а острият вятър пълнел очите й със сълзи. Тя тичала през тъмните улици, щастлива, че има нещо, което ще й помогне да върне доверието на приятелката си.
Когато небето почнало да просветлява, тя оставила последното перо.
На изгрев слънце дамата се върнала при стареца. Била изтощена, само че щастлива, че напъните й ще бъдат възнаградени.
– Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.
– Сега – споделил й старецът – се върни и още веднъж изпълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще бъде както преди.
Жената била потресена от чутото.
– Това е невероятно! Вятърът отнасяше всяко перце сега, в който го оставях пред къщата! Ти не ми сподели,че ще би трябвало да групирам перцата назад! Ако това е втората задача, то тя е неизпълнима и нищо няма да бъде както преди!
– Права си – споделил старецът. – Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво изпитание, без значение какъв брой е съществено и какъв брой надълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне назад.
Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, изключително пред тези хора, които същински обичате!
Из „ Скритият подарък “
