Един ден, когато порасна, всичко ще бъде различно, аз няма

" Един ден, когато порасна, всичко ще бъде друго, аз няма да позволи същите неточности като майка ми ", доста постоянно си мислят подрастващите девойки, само че в един прекрасен ден, след години, по подигравка на ориста, се оказва, че сюжетът на живота им е съвсем същият. Защо се получава по този начин? И в действителност ли дамите повтарят ориста на майките и бабите си, или това се случва единствено на някои?

Всъщност, доста дами повтарят житейската история на майките и бабите си, даже и да живеят в доста разнообразни времена от тези, в които родителите им са били млади. Истината е, че има дами, които отхвърлят приликата с майка си, само че в действителност фигурата на родителката е оказала голямо въздействие върху живота им. И с времето се оказва, че държанието и случките в живота им са доста сходни.

Просто тъй като кръвта вода не става и няма нищо по-силно от гените. Ето кои са най-често срещаните сюжети:



Ранното овакантяване на бащината къща

Обикновено дамите, които напущат родния си дом на относително ранна възраст, имат в рода си човек, който в миналото е бил заставен да направи същото, само че не по негово предпочитание. И това се е случило прекомерно рано. Също по този начин е допустимо ранната сватба да е " закодирана " в родата и това да е повода всяка жена бързо да напуща къщата и да основава семейство. 

Отхвърлянето на концепцията за същинската обич

Знаете ли, че даже отричането на възприятията и страхът от обвързване може да се съобщи генетично? И не, не се случва единствено на мъжете, а и по женска линия. За да се появи толкоз мощен боязън, излъчен през поколенията, това значи, че в рода някоя жена е била принудена да сътвори семейство с мъж, който не обича. 



Изневерите

Или още по-крайното решение - напускането на фамилното гнездо, поради трети човек. Това се случва при хора, в чийто жанр има доста раздели. Например, в случай че някой дядо е бил заставен да се бие на фронта, до момента в който брачната половинка го чака вкъщи, само че той по този начин и не се прибира, тъй като среща друга жена. В резултат на това се появява безчувственост и отчуждение, което под формата на общ сюжет се предава на дъщерите и внучките, които постоянно са подготвена да избягат с различен мъж.

 

Венецът на безбрачие

Когато една жена не съумява да откри сътрудник, с който да подписа брак и да сътвори семейство. Обикновено този венец се предава в рода, в който доминират мощните, самодостатъчни дами. Поради тези си качества, те се оказват по-важни от мъжа в фамилията и никой не е заслужен за тях. 

Възможно ли е да прекъснем сюжета, който се повтаря още веднъж и още веднъж през поколенията?

Не всичко зависи от нас, любопитен факт е, че от време на време получаваме даден боязън или взимаме решение, обвързвано с персоналния ни живот, което ни е предадено генетично. В взаимозависимост от това по какъв начин реагираме прочувствено на тежките моменти в живота, ние несъзнателно избираме дали ще предадем страховете, с които не сме съумели да се преборим, на поколенията след нас. Ако избрана обстановка не е изцяло претърпяна, в случай че този отрицателен прочувствен заряд остане в нас, тогава доста елементарно предаваме тези генетични сюжети на своите потомци.



Затова е доста значими какви страсти позволяваме да изпитваме. Важно е да не насаждаме негативини модели в главата на детето си. А с цел да спасим самите себе си, е най-добре да познаваме в елементи историята на предците ни и по този метод ще подхождаме по-съзнателно към избягването на техния модел. Полезно е да проучваме предишното на родителите си и да стигаме до рационални и разумни изводи, да се поучим от грешките на тяхната младост.