Мачът във Варна този път излезе от сценарий
Е, случва се и това – един любимец да не бие познати съперници безгрижно, а да се закучи мачът. Такъв е сюжетът във Варна. Всичко бе нарисувано за триумф на Иван Портних на 27 октомври – противници, които с лекост отнесе преди 4 години, две БСП-та в града, както две ЦСКА-та, умряла “градска десница ”… Само че Иван Портних освен не мина 50-те %, само че и следва реванш против озверял противник. Ако на балотаж против него бе Анелия Клисарова, вторият мач щеше да мине с безобразно кухи изречения за смут на публиката. Костадин Костадинов обаче ще влиза непосредствено с бутоните – подобен му е нравът, пък и задачите му са доста по-високи от кметския пост във Варна.
Портних завоюва с 49.29% първия тур, Костадинов взе 14.3%. Трета с 14.02% и 300 гласа по-назад остана Клисарова. Цифрите изрично приказват за голяма роля на случайността Портних да не бие от раз, а и за точната класификация на другите двама. Безспорно Портних е огромният любимец на балотажа. Само че мачът излезе от контрола на ГЕРБ и вместо да е приключил, следва буйна седмица. Горчивата чаша я
пие непосредствено Бойко Борисов
Колкото и да се пъчи пред камерите, вижте какво се получи – балотаж в София, в Пловдив, а в този момент и във Варна. В трите най-големи града ГЕРБ се пропука, приказките за надмощие и справяне без Цветанов отекоха. Ами в случай че ГЕРБ загуби някой от тези градове?
За да се разбере какво тъкмо се случи във Варна в този момент, би трябвало да се напомнят минали събития. Иван Портних стана кмет след непълен избор през 2013 година, провокиран от митинги против Кирил Йорданов. Тъй като демонстрациите бяха в среда на национални безредици против Борисов, а и Йорданов тогава бе от ГЕРБ, множеството наблюдаващи окачествиха варненските събития като анти-ГЕРБ. Нищо сходно – те бяха съответно против Йорданов, още по-конкретно -
подстрекавани от локални политически
и стопански субекти. След частичния избор Портних победи на постоянния през 2015 година И то по какъв начин – със 76 000 гласа (62%). Костадинов тогава бе пети с 6600 гласа (5.5%), Клисарова – четвърта с 9100 (7.4%). После мандатът на Портних потече монотонно като при късния Чехов – безстрастни еднообразни картини с постепенно или никакво деяние. Изградиха се доста нови градинки, катерушки, фонтани, улици, булеварди, здания, съпроводени с дребни крамоли за погрешно подредени плочки, елипси в кръгови кръстовища и така нататък Но и съществени тематики като оскъпяване на обекти, неналичието на триумф с европейските средства, забатачени градски планове не водеха до нищо. Пълна бе тишината в общинския съвет, където сякаш опозиционни политици бяха “приобщени ” посредством общоприети начини. Пълна бе тишината и в локалните медии, оредели или “вързани ” за общината посредством реклама. В тази среда ГЕРБ избяга от неудобни рецензии и конфликти, само че стана по-лошо – лиши града от политически живот. Вали, гърми, Портних е кмет, а
Варна си се развива на самотек –
почти такова бе ситуацията.
Така се стигна до актуалната акция, която бе предшествана от радостни за кмета новини. Раздираната от кавги локална конструкция на Българска социалистическа партия се скара още по-драматично, тъй като Корнелия Нинова реши да маха локалния владетел Борислав Гуцанов;
той обаче не се махна
“Демократична България ” (ДБ) едвам откри кандидат-кмет. Други състезатели обичайно се записаха на вота, по този начин пред Портних се подреди следната редичка: Костадинов от партия “Възраждане ”, който той даже не видя преди 4 години; Анелия Клисарова от Българска социалистическа партия, която също не видя (тя не искаше в този момент, само че Нинова и заместникът й Добрев я склониха); Facebook героинята Стела Николова от ДБ плюс 1-2-ма други десни кандидати; дружно с още 1-2-ма в пистата на Костадинов (националистически или русофилски). Ключов миг е, че преди да бъде публично издигната Клисарова, Гуцанов настояваше Българска социалистическа партия да поддържа Костадинов (собствена игра на социалиста, откакто изпадна в немилост).
В такава разпасана опозиционна
разстановка едни 55 000 гласа бяха нарисувани за Портних и към този момент трябваше да сме не запомнили изборите във Варна.
Още малко детайлности, този път неофициални. На вота чрез Костадинов и Клисарова двете БСП-та (на Гуцанов и на Нинова-Добрев) си устроиха люта борба - кой от кандидатите ще вземе повече гласове - битка на живот и гибел за бъдещия надзор върху партията в третия по значимост град. Също по този начин се говореше, че Българска социалистическа партия – Нинова (Добрев) е спазарила авансово загубата от ГЕРБ – по тази причина не желае Костадинов, който ще се състезава същински. Край Портних също не всичко бе цветя и рози. Зли езици настояват, че една мастита министерска фигура, спортна по длъжностна характерност, желае да управлява родната Варна; и много-много не е щастлива от триумфите на Портних. Но действително този министър не пречеше, по тази причина нищо не вещаеше пречки пред кмета.
На самата акция обаче се случиха както предстоящи, по този начин и непредвидени събития. Очаквано Клисарова не организира никаква пропаганда. Очаквано Стела Николова от Демократична България остана известна най-вече на Facebook приятелите си. Очаквано Костадинов, който доста желае да стане важен народен политик, а и партията му употребява дотация (твърди, че я дарява), направи мощна акция –
с доста билбордове, срещи, пътувания,
ръкостискания, медийни изяви, дебати, шествия, провокации... Очаквано и Портних направи половин акция – едвам не е без никак при сякаш ясния мач (пък и да не се нарежда против Костадинов, от което ще загуби). Най-неочаквано обаче и голямото болшинство варненци счетоха мача за явен – едни уверени в силата на Портних, втори – обезверени от задкулисието. На трети просто им омръзнаха идентичните претенденти. Така пред урните излязоха едвам 105 000 души (37%). Пасува едва дейната голяма маса, която нормално е зад любимеца. Обратно – активизираха се дребни “бойни ” сегменти. Така Портних записва 35% отлив от гласовете, а Костадинов към личния си електорат добави гласове на Българска социалистическа партия – Гуцанов, на кръгове от администрацията на Йорданов (наритани от настоящия кмет), също на варненци, припознали го като единствена опция. Клисарова пък бе харесана от червени симпатизанти, стоящи надалеч от вътрешните интриги и от ляво-центристката външна страна. Така първото полувреме приключи инфарктно и без победител. Но не партийните боричкания бяха главен фактор за изненадващия край, а
общоградският самотек на събитията
След като нищо забавно и свястно не се случва във варненската политика от 6 години, варненци сметнаха, че и изборите са безинтересни и безсмислени - автогол на ГЕРБ, от дълго време изработен.
В неделя обаче ще е любопитно. Предимствата на Портних са многото осъществени инфраструктурни планове, опит, огромна партия зад него. Най-вероятно притихналите симпатизанти на ГЕРБ най-сетне ще усетят нерв, някакъв смисъл от политическата битка. Недостатъците му също са ясни – едни и същи компании печелят поръчки, слаб надзор при ремонтите и изобщо. По-любопитен е Костадинов. Той е извънредно интелигентен в персонален проект, проникновен, с енциклопедични познания (балканист и лекар по история). Притежава неприкрита упоритост от юношеството си да ръководи България – извънредно рядко самоусещане за политическа роля. Битката за Варна е част от пътя му към националната политика. И половин % късмет да има в неделя, ще го търси до дъно. Недостатъците му са мощно его, несдържан характер,
слаба хигиена
в политическите контакти. Отделно от това нарежда партията си “Възраждане ” в бранша на ултранационализма, който обезпечава прелестен старт, само че отблъсква естествените хора. Обвиняван е за връзки с Русия, само че няма данни за приятелски инженеринг, просто е русофил сходно на две трети от българските историци. В последна сметка стана втори не тъй като варненци са ултранационалисти или путинофили, а тъй като
видяха в него непостоянен играч -
сходно на други българи в страната.
А ето още занимателни интриги до неделя: какво ще избра Българска социалистическа партия - да поддържа “фашиста ” Костадинов (Добрев го е нарекъл по този начин на партийно заседание, въпреки да си приказват другарски по телефона); или да не го поддържа в услуга на ГЕРБ; кое тъкмо Българска социалистическа партия ще се изкаже?; ГЕРБ или “рубладжията ” ще избере Демократична България (обиждат го по този начин, въпреки съветници от ДСБ да бяха обща група с Костадинов в Общински съвет преди години). Каквото и да се случи, Варна даде своя принос за забавните този път избори.
Портних завоюва с 49.29% първия тур, Костадинов взе 14.3%. Трета с 14.02% и 300 гласа по-назад остана Клисарова. Цифрите изрично приказват за голяма роля на случайността Портних да не бие от раз, а и за точната класификация на другите двама. Безспорно Портних е огромният любимец на балотажа. Само че мачът излезе от контрола на ГЕРБ и вместо да е приключил, следва буйна седмица. Горчивата чаша я
пие непосредствено Бойко Борисов
Колкото и да се пъчи пред камерите, вижте какво се получи – балотаж в София, в Пловдив, а в този момент и във Варна. В трите най-големи града ГЕРБ се пропука, приказките за надмощие и справяне без Цветанов отекоха. Ами в случай че ГЕРБ загуби някой от тези градове?
За да се разбере какво тъкмо се случи във Варна в този момент, би трябвало да се напомнят минали събития. Иван Портних стана кмет след непълен избор през 2013 година, провокиран от митинги против Кирил Йорданов. Тъй като демонстрациите бяха в среда на национални безредици против Борисов, а и Йорданов тогава бе от ГЕРБ, множеството наблюдаващи окачествиха варненските събития като анти-ГЕРБ. Нищо сходно – те бяха съответно против Йорданов, още по-конкретно -
подстрекавани от локални политически
и стопански субекти. След частичния избор Портних победи на постоянния през 2015 година И то по какъв начин – със 76 000 гласа (62%). Костадинов тогава бе пети с 6600 гласа (5.5%), Клисарова – четвърта с 9100 (7.4%). После мандатът на Портних потече монотонно като при късния Чехов – безстрастни еднообразни картини с постепенно или никакво деяние. Изградиха се доста нови градинки, катерушки, фонтани, улици, булеварди, здания, съпроводени с дребни крамоли за погрешно подредени плочки, елипси в кръгови кръстовища и така нататък Но и съществени тематики като оскъпяване на обекти, неналичието на триумф с европейските средства, забатачени градски планове не водеха до нищо. Пълна бе тишината в общинския съвет, където сякаш опозиционни политици бяха “приобщени ” посредством общоприети начини. Пълна бе тишината и в локалните медии, оредели или “вързани ” за общината посредством реклама. В тази среда ГЕРБ избяга от неудобни рецензии и конфликти, само че стана по-лошо – лиши града от политически живот. Вали, гърми, Портних е кмет, а
Варна си се развива на самотек –
почти такова бе ситуацията.
Така се стигна до актуалната акция, която бе предшествана от радостни за кмета новини. Раздираната от кавги локална конструкция на Българска социалистическа партия се скара още по-драматично, тъй като Корнелия Нинова реши да маха локалния владетел Борислав Гуцанов;
той обаче не се махна
“Демократична България ” (ДБ) едвам откри кандидат-кмет. Други състезатели обичайно се записаха на вота, по този начин пред Портних се подреди следната редичка: Костадинов от партия “Възраждане ”, който той даже не видя преди 4 години; Анелия Клисарова от Българска социалистическа партия, която също не видя (тя не искаше в този момент, само че Нинова и заместникът й Добрев я склониха); Facebook героинята Стела Николова от ДБ плюс 1-2-ма други десни кандидати; дружно с още 1-2-ма в пистата на Костадинов (националистически или русофилски). Ключов миг е, че преди да бъде публично издигната Клисарова, Гуцанов настояваше Българска социалистическа партия да поддържа Костадинов (собствена игра на социалиста, откакто изпадна в немилост).
В такава разпасана опозиционна
разстановка едни 55 000 гласа бяха нарисувани за Портних и към този момент трябваше да сме не запомнили изборите във Варна.
Още малко детайлности, този път неофициални. На вота чрез Костадинов и Клисарова двете БСП-та (на Гуцанов и на Нинова-Добрев) си устроиха люта борба - кой от кандидатите ще вземе повече гласове - битка на живот и гибел за бъдещия надзор върху партията в третия по значимост град. Също по този начин се говореше, че Българска социалистическа партия – Нинова (Добрев) е спазарила авансово загубата от ГЕРБ – по тази причина не желае Костадинов, който ще се състезава същински. Край Портних също не всичко бе цветя и рози. Зли езици настояват, че една мастита министерска фигура, спортна по длъжностна характерност, желае да управлява родната Варна; и много-много не е щастлива от триумфите на Портних. Но действително този министър не пречеше, по тази причина нищо не вещаеше пречки пред кмета.
На самата акция обаче се случиха както предстоящи, по този начин и непредвидени събития. Очаквано Клисарова не организира никаква пропаганда. Очаквано Стела Николова от Демократична България остана известна най-вече на Facebook приятелите си. Очаквано Костадинов, който доста желае да стане важен народен политик, а и партията му употребява дотация (твърди, че я дарява), направи мощна акция –
с доста билбордове, срещи, пътувания,
ръкостискания, медийни изяви, дебати, шествия, провокации... Очаквано и Портних направи половин акция – едвам не е без никак при сякаш ясния мач (пък и да не се нарежда против Костадинов, от което ще загуби). Най-неочаквано обаче и голямото болшинство варненци счетоха мача за явен – едни уверени в силата на Портних, втори – обезверени от задкулисието. На трети просто им омръзнаха идентичните претенденти. Така пред урните излязоха едвам 105 000 души (37%). Пасува едва дейната голяма маса, която нормално е зад любимеца. Обратно – активизираха се дребни “бойни ” сегменти. Така Портних записва 35% отлив от гласовете, а Костадинов към личния си електорат добави гласове на Българска социалистическа партия – Гуцанов, на кръгове от администрацията на Йорданов (наритани от настоящия кмет), също на варненци, припознали го като единствена опция. Клисарова пък бе харесана от червени симпатизанти, стоящи надалеч от вътрешните интриги и от ляво-центристката външна страна. Така първото полувреме приключи инфарктно и без победител. Но не партийните боричкания бяха главен фактор за изненадващия край, а
общоградският самотек на събитията
След като нищо забавно и свястно не се случва във варненската политика от 6 години, варненци сметнаха, че и изборите са безинтересни и безсмислени - автогол на ГЕРБ, от дълго време изработен.
В неделя обаче ще е любопитно. Предимствата на Портних са многото осъществени инфраструктурни планове, опит, огромна партия зад него. Най-вероятно притихналите симпатизанти на ГЕРБ най-сетне ще усетят нерв, някакъв смисъл от политическата битка. Недостатъците му също са ясни – едни и същи компании печелят поръчки, слаб надзор при ремонтите и изобщо. По-любопитен е Костадинов. Той е извънредно интелигентен в персонален проект, проникновен, с енциклопедични познания (балканист и лекар по история). Притежава неприкрита упоритост от юношеството си да ръководи България – извънредно рядко самоусещане за политическа роля. Битката за Варна е част от пътя му към националната политика. И половин % късмет да има в неделя, ще го търси до дъно. Недостатъците му са мощно его, несдържан характер,
слаба хигиена
в политическите контакти. Отделно от това нарежда партията си “Възраждане ” в бранша на ултранационализма, който обезпечава прелестен старт, само че отблъсква естествените хора. Обвиняван е за връзки с Русия, само че няма данни за приятелски инженеринг, просто е русофил сходно на две трети от българските историци. В последна сметка стана втори не тъй като варненци са ултранационалисти или путинофили, а тъй като
видяха в него непостоянен играч -
сходно на други българи в страната.
А ето още занимателни интриги до неделя: какво ще избра Българска социалистическа партия - да поддържа “фашиста ” Костадинов (Добрев го е нарекъл по този начин на партийно заседание, въпреки да си приказват другарски по телефона); или да не го поддържа в услуга на ГЕРБ; кое тъкмо Българска социалистическа партия ще се изкаже?; ГЕРБ или “рубладжията ” ще избере Демократична България (обиждат го по този начин, въпреки съветници от ДСБ да бяха обща група с Костадинов в Общински съвет преди години). Каквото и да се случи, Варна даде своя принос за забавните този път избори.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ