DW: Там, където робството все още съществува
е са в дъното на обществената стълбица и нямат съвсем никакви права. Близо 4 милиона души в Африка на юг от Сахара живеят като плебеи. Официално робството там е неразрешено, само че единствено на хартия. Един образец от Мавритания.
Матала Оулд Мбойрик е израснал като плебей. Днес той живее в покрайнините на Нуакшот, столицата на Мавритания. След 30 години взаимозависимост от своя „ стопанин “, Матала през днешния ден е свободен човек. Но е безпаричен и продължава всеки ден да се бори за физическото си оцеляване, написа.
Спомня си с смут годините на робството.
„ Грижех се за камилите и кравите, носех вода за господаря. Биеха сестра ми и майка ми, които пред очите ми бяха полово насилвани ", споделя той.
Кошмарът завършил през 2003 година, когато чиновници на локална неправителствена организация убедили „ господаря “ да освободи Мбойрик.
Но той не е изключение – по данни на правозащитници, към момента няколко хиляди души в Мавритания живеят в иго. Повечето са чернокожи маври и представители на малцинствената група харатин.
Робските връзки се изкореняват мъчно
Робството има дълга история в Мавритания. Тя е последната страна, която го не разрешава – чак през 1981 година. „ От генерации по-тъмнокожите са държани в плен от светлокожите мавританци и даже са възприели езика им. Децата и внуците им автоматизирано стават благосъстоятелност на фамилиите ", изяснява Сара Матюсън, която работи за организацията Anti-Slavery International, чието седалище е в Лондон. Сара живее и работи в Сенегал.
„ Много плебеи се еманципираха от своите господари, изключително през последните 40 години ", споделя Матюсън. Но в своята работа тя продължава да се натъква на случаи, при които притежателите на плебеи упражняват надзор върху хора всекидневно и ги принуждават да работят без възнаграждение. Според Матюсън, признатите през последните години закони не се ползват.
Натурализация на робството
Робството има вековна история в доста африкански страни, споделя Матюсън. "Виждаме проблеми с етническите групи в зоната Сахел, в страни като Чад, Судан, Мали и Нигер. Исторически по-скоро светлокожите туареги от северните региони са поробили тъмнокожото население на южните региони. " В доста африкански етнически групи сходна подчиненост се е трансформирала в традиция. Международната организация на труда към Организация на обединените нации приказва за 3,7 милиона души в Африка на юг от Сахара, които живеят в условия, сходни на иго, включително в Нигер.
Под натиска на правозащитната организация “Тимидриа”, през 2003 година държавното управление на страната класифицира робството като независим състав на закононарушение, споделя Мохамед Могазе пред Дъждовни води. Но то съвсем не се преследва, добавя представителят на неправителствената организация. “Робите стоят на най-ниското ходило на обществената стълбица. Те нямат право на собственост”, изяснява той.
Могазе си сътрудничи с управляващите, с цел да обезпечи достъп до обучение и работа на хората, които живеят в условия, близки до робството. Той работи и с Министерството на правораздаването за законова промяна и се надява, че ще се откри политическа воля.
Възникват нови форми на иго
Сара Матюсън предизвестява за нови форми на иго, като да вземем за пример принуждаването на деца да просят. “Момчетата постоянно са били изпращани в религиозни учебни заведения, с цел да учат Корана наизуст. Преди обаче общността ги е подкрепяла с храна. В днешно време те постоянно просят пари ", споделя Матюсън.
Принудителният труд в семействата на богати фамилии също е проблем. Матюсън обаче не желае да прави разлика сред обичайните и актуалните форми на иго: „ Когато става дума за благосъстоятелност над субект, това постоянно е иго “, споделя тя.
Матала Оулд Мбойрик е израснал като плебей. Днес той живее в покрайнините на Нуакшот, столицата на Мавритания. След 30 години взаимозависимост от своя „ стопанин “, Матала през днешния ден е свободен човек. Но е безпаричен и продължава всеки ден да се бори за физическото си оцеляване, написа.
Спомня си с смут годините на робството.
„ Грижех се за камилите и кравите, носех вода за господаря. Биеха сестра ми и майка ми, които пред очите ми бяха полово насилвани ", споделя той.
Кошмарът завършил през 2003 година, когато чиновници на локална неправителствена организация убедили „ господаря “ да освободи Мбойрик.
Но той не е изключение – по данни на правозащитници, към момента няколко хиляди души в Мавритания живеят в иго. Повечето са чернокожи маври и представители на малцинствената група харатин.
Робските връзки се изкореняват мъчно
Робството има дълга история в Мавритания. Тя е последната страна, която го не разрешава – чак през 1981 година. „ От генерации по-тъмнокожите са държани в плен от светлокожите мавританци и даже са възприели езика им. Децата и внуците им автоматизирано стават благосъстоятелност на фамилиите ", изяснява Сара Матюсън, която работи за организацията Anti-Slavery International, чието седалище е в Лондон. Сара живее и работи в Сенегал.
„ Много плебеи се еманципираха от своите господари, изключително през последните 40 години ", споделя Матюсън. Но в своята работа тя продължава да се натъква на случаи, при които притежателите на плебеи упражняват надзор върху хора всекидневно и ги принуждават да работят без възнаграждение. Според Матюсън, признатите през последните години закони не се ползват.
Натурализация на робството
Робството има вековна история в доста африкански страни, споделя Матюсън. "Виждаме проблеми с етническите групи в зоната Сахел, в страни като Чад, Судан, Мали и Нигер. Исторически по-скоро светлокожите туареги от северните региони са поробили тъмнокожото население на южните региони. " В доста африкански етнически групи сходна подчиненост се е трансформирала в традиция. Международната организация на труда към Организация на обединените нации приказва за 3,7 милиона души в Африка на юг от Сахара, които живеят в условия, сходни на иго, включително в Нигер.
Под натиска на правозащитната организация “Тимидриа”, през 2003 година държавното управление на страната класифицира робството като независим състав на закононарушение, споделя Мохамед Могазе пред Дъждовни води. Но то съвсем не се преследва, добавя представителят на неправителствената организация. “Робите стоят на най-ниското ходило на обществената стълбица. Те нямат право на собственост”, изяснява той.
Могазе си сътрудничи с управляващите, с цел да обезпечи достъп до обучение и работа на хората, които живеят в условия, близки до робството. Той работи и с Министерството на правораздаването за законова промяна и се надява, че ще се откри политическа воля.
Възникват нови форми на иго
Сара Матюсън предизвестява за нови форми на иго, като да вземем за пример принуждаването на деца да просят. “Момчетата постоянно са били изпращани в религиозни учебни заведения, с цел да учат Корана наизуст. Преди обаче общността ги е подкрепяла с храна. В днешно време те постоянно просят пари ", споделя Матюсън.
Принудителният труд в семействата на богати фамилии също е проблем. Матюсън обаче не желае да прави разлика сред обичайните и актуалните форми на иго: „ Когато става дума за благосъстоятелност над субект, това постоянно е иго “, споделя тя.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ