ДПС се обяви против конституционни промени
Движението за права и свободи (ДПС) изрично се разгласи срещу плана за нова конституция на България. Лидерът на придвижването Мустафа Карадайъ дефинира като удар против демокрацията и държавността оферти план на ГЕРБ.
„ В началото на тази сесия от Движение за права и свободи казахме изрично, че няма да се подпишем под внасянето на нова конституция и че няма да гласуваме за Велико национално заседание (ВНС). Според нас препоръчаният план от ГЕРБ е следващият удар против демокрацията и държавността. Първоначалният вид, написан небрежно, беше се отказал от общочовешките полезности като независимост, мир, тъждество, хуманизъм и след това по този начин небрежно откриха някакво място за това в оферти план “, уточни Карадайъ, представен от Дарикнюз.
„ Конституцията би трябвало да се одобри като нов публичен контракт в умерено, обикновено и изобретателно политическо време. Предложената нова конституция изрично не дава отговор на публичните настройки и упования. Когато ГЕРБ приказва и предлага нова конституция, най-малко би трябвало да потвърди, че съблюдава актуалната “, настоя водачът на Движение за права и свободи.
По думите му оценката на Венецианската комисия е била, че този план за конституция не става. „ С това си обясняваме и по този начин прибързаното внасяне през днешния ден за разглеждане. Срамът ви е толкоз огромен и в този момент се пробвате небрежно да се отървете от тематиката “, заключи Карадайъ.
Парламентът разисква сега препоръчаните от болшинството план на нова конституция и план на решение за производство на избори за Велико народно събрание, което да одобри новия главен закон.
По време на дебатите депутати от Българска социалистическа партия дефинираха конституционния план като „ кьорфишек “, а самостоятелните, които се афишират за прогресивни социалисти, също обявиха, че не го поддържат.
Управляващите оферират значителните промени в главния закон да се вършат с гласовете на 80% от народните представители. Друга концепция е броят на депутатите да бъде понижен на 120. На президента се лишава пълномощието да назначава основния прокурор и ръководителите на Върховния административен и Върховния касационен съд. Предлага се двете прокурорски колегии към Висшия правосъден съвет да са Съдебен съвет на прокурорите и Съдебен съвет на съдиите.
Главният прокурор да бъде изслушван два пъти в годината от Народното събрание по общи въпроси, а в случай че народните представители желаят да го питат по съответни следствия, това ще става единствено в случай че наблюдаващият прокурор даде позволение.
Предлага се още въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба, само че измежду оправомощените лица не са посочени обособените жители като субекти, които могат да сезират Конституционния съд.
Под проекторешението стоят подписите на 127 народни представители от ГЕРБ, „ Обединени патриоти “, „ Воля “ и нечленуващи в парламентарни групи.
За да бъде признато решението обаче, то би трябвало да бъде подкрепено в залата със 160 гласа, което е две трети от всички народни представители.
Тези гласове обаче е мъчно да бъдат събрани, след декларираната твърда позиция от страна на „ Българска социалистическа партия за България “ и Движение за права и свободи, които имат общо 95 народни представители, че няма да поддържат болшинството в концепцията му да промени главния закон на страната.
Предложението за нова Конституция пристигна от премиера Бойко Борисов през месец август, когато София и огромните градове на страната бяха огласени от шумни антиправителствени митинги, а той го стартира с аргумента, че е нужен „ рестарт на политическия живот “ в страната. С него обаче ръководещите си завоюваха и упрека на опозицията, че единствената им цел е да си „ купят политическо време “ до края на мандата си, напомня БГНЕС.
Мнозинството сътвори и специфична комисия, ръководена от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състава ѝ обаче влязоха само депутати от нейната група, от „ Обединени патриоти “, от партията на Веселин Марешки и един самостоятелен – Спас Панчев.
Временна комисия трябваше да даде мнение по плана, консултирайки се с именити адвокати от университетските среди, само че за двумесечния си период на работа организира едно само съвещание, в което одобри единствено разпоредбите си за работа.
Същевременно идващия вторник се чака Конституционният съд до обяви опонира ли на главния закон краткотрайната парламентарна комисия, основана, с цел да разиска, проучва и направи съответни оферти за промени в плана на ГЕРБ за нова Конституция.
Преди дни бе оповестено и мнението на Венецианската комисия за плана на нова Конституция. В него комисията към Съвета на Европа показва страдание, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от уместно публично разискване, както и че има „ пропуснати благоприятни условия “ по отношение на функционалностите и пълномощията на основния прокурор.
Комисията счита, че понижението на депутатите от 240 на 120 наподобява случайно като брой, без да е направена цялостна оценка на въздействието на сходно деяние върху политическата система на България.
„ В началото на тази сесия от Движение за права и свободи казахме изрично, че няма да се подпишем под внасянето на нова конституция и че няма да гласуваме за Велико национално заседание (ВНС). Според нас препоръчаният план от ГЕРБ е следващият удар против демокрацията и държавността. Първоначалният вид, написан небрежно, беше се отказал от общочовешките полезности като независимост, мир, тъждество, хуманизъм и след това по този начин небрежно откриха някакво място за това в оферти план “, уточни Карадайъ, представен от Дарикнюз.
„ Конституцията би трябвало да се одобри като нов публичен контракт в умерено, обикновено и изобретателно политическо време. Предложената нова конституция изрично не дава отговор на публичните настройки и упования. Когато ГЕРБ приказва и предлага нова конституция, най-малко би трябвало да потвърди, че съблюдава актуалната “, настоя водачът на Движение за права и свободи.
По думите му оценката на Венецианската комисия е била, че този план за конституция не става. „ С това си обясняваме и по този начин прибързаното внасяне през днешния ден за разглеждане. Срамът ви е толкоз огромен и в този момент се пробвате небрежно да се отървете от тематиката “, заключи Карадайъ.
Парламентът разисква сега препоръчаните от болшинството план на нова конституция и план на решение за производство на избори за Велико народно събрание, което да одобри новия главен закон.
По време на дебатите депутати от Българска социалистическа партия дефинираха конституционния план като „ кьорфишек “, а самостоятелните, които се афишират за прогресивни социалисти, също обявиха, че не го поддържат.
Управляващите оферират значителните промени в главния закон да се вършат с гласовете на 80% от народните представители. Друга концепция е броят на депутатите да бъде понижен на 120. На президента се лишава пълномощието да назначава основния прокурор и ръководителите на Върховния административен и Върховния касационен съд. Предлага се двете прокурорски колегии към Висшия правосъден съвет да са Съдебен съвет на прокурорите и Съдебен съвет на съдиите.
Главният прокурор да бъде изслушван два пъти в годината от Народното събрание по общи въпроси, а в случай че народните представители желаят да го питат по съответни следствия, това ще става единствено в случай че наблюдаващият прокурор даде позволение.
Предлага се още въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба, само че измежду оправомощените лица не са посочени обособените жители като субекти, които могат да сезират Конституционния съд.
Под проекторешението стоят подписите на 127 народни представители от ГЕРБ, „ Обединени патриоти “, „ Воля “ и нечленуващи в парламентарни групи.
За да бъде признато решението обаче, то би трябвало да бъде подкрепено в залата със 160 гласа, което е две трети от всички народни представители.
Тези гласове обаче е мъчно да бъдат събрани, след декларираната твърда позиция от страна на „ Българска социалистическа партия за България “ и Движение за права и свободи, които имат общо 95 народни представители, че няма да поддържат болшинството в концепцията му да промени главния закон на страната.
Предложението за нова Конституция пристигна от премиера Бойко Борисов през месец август, когато София и огромните градове на страната бяха огласени от шумни антиправителствени митинги, а той го стартира с аргумента, че е нужен „ рестарт на политическия живот “ в страната. С него обаче ръководещите си завоюваха и упрека на опозицията, че единствената им цел е да си „ купят политическо време “ до края на мандата си, напомня БГНЕС.
Мнозинството сътвори и специфична комисия, ръководена от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състава ѝ обаче влязоха само депутати от нейната група, от „ Обединени патриоти “, от партията на Веселин Марешки и един самостоятелен – Спас Панчев.
Временна комисия трябваше да даде мнение по плана, консултирайки се с именити адвокати от университетските среди, само че за двумесечния си период на работа организира едно само съвещание, в което одобри единствено разпоредбите си за работа.
Същевременно идващия вторник се чака Конституционният съд до обяви опонира ли на главния закон краткотрайната парламентарна комисия, основана, с цел да разиска, проучва и направи съответни оферти за промени в плана на ГЕРБ за нова Конституция.
Преди дни бе оповестено и мнението на Венецианската комисия за плана на нова Конституция. В него комисията към Съвета на Европа показва страдание, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от уместно публично разискване, както и че има „ пропуснати благоприятни условия “ по отношение на функционалностите и пълномощията на основния прокурор.
Комисията счита, че понижението на депутатите от 240 на 120 наподобява случайно като брой, без да е направена цялостна оценка на въздействието на сходно деяние върху политическата система на България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ