Юруш за монета от времето на Людмила Живкова
Двете сбъркани стотинки от соца гонят сребърната двулевка на Цар 
Фердинанд Чакат ново повдигане на цените на стоманените пари, върхът държи златната столевка от 1894 година
Когато нещо в България стане съвременно, цената му няма прекъсване, а простотията - няма край. Скуката от пандемията направи стотици българи нови колекционери и чисто по български най-голямата им пристрастеност се оказа събирането на монети.
Специализираните уеб сайтове не смогват да продават юбилейни, възпоменателни, остарели, криви, излъскани стоманени пари от времето на Наполеон та чак до наши дни. Докато беше време, когато " наполеонките " удряха тавана, в този момент социалистическите пари изживяват своя подем. И най-много едни 2 стотинки, които откогато е пристигнала пандемията, се трансфораха в национална фикс идея за бързо замогване.
Ровете в бабини чекмеджета и шкафове, и в случай че паднете на монета от две стотинки от 1981 година с надпис на реверса " Народна република България ", то би трябвало да знаете, че за нея може да получите сума, с която да си купите относително нова кола.
Призивът грее от многочислени уеб сайтове, блогове и обществени мрежи. В най-масовите онлайн магазини обявите за продажба на заветните стотинки порастват съразмерно с инфлацията и със страховете на хората, че спестяванията им се обезценяват.
Цените на стотинките към този момент вървят от 6 000 до 8 000 лв..
А има предложения и по 15 000 лв..
Колко от тези продажби ще донесат бъдещи доходи на новите купувачи, е много противоречиво. Преценете сами.
По времето на дълбокия соца, през 1981 година, в чест на 13 века от основаването на България, Българска народна банка взема решение да смени нормалния надпис на елементарните монети и вместо " Народна република България " на тях да написа " Хиляда и триста години България ".
Твърди се, че за промяната на надписа е упорствала персонално Людмила Живкова, която по това време е била ръководител на Комитета по просвета и създател на фонда " 13 века България ". Затова тези стотинки и до през днешния ден се назовават " монетите на Живкова ".
Само че някой от монетния двор не помни да смени матриците на 1 и 2 стотинки и по този начин излиза пробна серия, която след това се бракува и не се пуска в послание. Колко са сбърканите монети, никой не е споделил тъкмо. Но нумизматите настояват, че става дума за 20 броя изсечени от 2 стотинки и 137 броя от монети със стойност 1 стотинка.
Е, по какъв начин да търсиш в долапа на дядо монета, която не е пускана в послание? И по какъв начин да си сигурен, че измежду десетките разгласи за продажба на сбъркани монети, въпреки всичко ще има истински?
Логика няма, само че нервност има. Никой не се интересува, че показваните по уеб сайтове и обществени мрежи монети са изтъркани, захабени, щедро почиствани с препарати. Още по-малко се обръща внимание, че сходни монети няма по какъв начин да бъдат сертифицирани, тъй като за това има стоманени интернационалните стандарти.
Алъш-веришът си върви с цялостна мощ, а златарите се надпреварват да оферират ювелирни кутийки, в които да се съхраняват " скъпите " стотинки за поколенията. Монетният балон ще продължи да се надува до момента в който някой от новите купувачи въпреки всичко реши да я извади на някой малък аукцион. А към този момент,
притежателите на монети от 1981 година имат 3 разновидността за цени:
Ако монетата с номинал 2 ст от 1981 е с надпис Народна република България (Народна Република България), без проблем може да се продаде над 5 000 лв..Ако монетата е с номинал 2 ст от 1981 с надпис 1300 г България, то цената й е.... 2 стотинки. Ако монетата е с номинал 2 ст 1981 с надпис 1300 г България, само че в МИНТ качество, което е пуснато единствено в 2000 бр - цената е към 5-10 лв.. По-ценен е целия сет от 1 стотинка до 1 лева, в минт положение, който се търгува сега за към 80 лева
Приблизително по този начин стоят нещата и с монетата от същата година с номинал 1 стотинка. За сбъркания надпис, защото изсеченото количество е по-голямо, цената върви над 2 000 - 3 000 лв.. Времето на монетите от социализма може в миналото и да отмине, само че стоманените пари от края на 19-ти и началото на 20-ти век сигурно освен ще подвигат колекционарската си стойност, само че ще чупят и нови върхове.
За умопомрачителните 84 000 евро (164 000 лева) беше продадена остаряла българска монета от 1894 година с лика на Цар Фердинанд на търг в Италия предходната година. Златната столевка проби всички граници, които се слагаха за цени на български монети. Само допреди пандемията се считаше, че пределната сума, която колекционерите са подготвени да платят за родна монета, е 50 000 лв..
С какво тази монета от 100 лв. от 1894 година е толкоз скъпа?
Тя е отсечена от чисто злато и е доста солидна -една тройунция, което значи, че цената единствено на метала, от който е направена, е към 3000 лв.. Нещо повече - тиражът - е извънредно невисок, едвам 2500 бройки. Причината е прекомерно високият й номинал. 100 лв. в края на XIX век като покупателна дарба се равняват на към 2500-3000 лв. в днешно време. Редките екземпляри от Златната столевка на Фердинанд са и с изумително положително качество, по тази причина и са толкоз скъпи.
От изключителна значимост за столевките отпреди повече от век е дали са били в допълнение изсичани през годините. Това е и повода за много по-ниската цена на 100-те лв., отсечени през 1912 година Монетите са много непокътнати, малко са били употребявани в послание, само че при тях казусът е, че с изключение на оригинала от края на 19-ти век, има и много екземпляри от социалистическо време. През 1967-1968 година Българска народна банка взема решение да я сече отначало, признава си чак през 2002 година, а новоизсечените монети могат да бъдат различени единствено от експертите. Така хората си мислят, че имат оригинал, само че доста от тях разполагат с екземпляри от спомагателната емисия, което смъква й цената.
Любопитна детайлност е, че златната столевка от 1894 година детронира по продажби една двулевка отново от времето на Цар Фердинанд.
Митичната сребърна двулевка от 1916 година събира апетитите на всички огромни български колекционери. Причината е, че тя в никакъв случай не е влизала в обращение и не е известно какъв брой бройки са се запазили до през днешния ден. Сребърната двулевка е отсечена в разгара на Първата международна война. Тогава обаче е имало огромна инфлация и преди стартирането на монетата в обращение се оказало, че номиналната стойност е доста по-ниска от цената на среброто, от което е направена. Затова е подредено целият й тираж да бъде претопен.
Дълго време се твърдеше, че от нея има един единствен образец и той се намира в Българска народна банка, само че пристрастеностите разпали земляк от Чикаго, който вкара преди година България в международната карта на колекционерството.
Костадин Везьов стана първият българин, международен отличник по нумизматика
гръмна при започване на 2021 година chicago.bg. Негов сет с български монети бе определен измежду повече от 21 000 участници от целия свят с 1,2 милиона монети, подредени в 180 000 комплекта.
Везьов тогава показа, че вълнението му е било голямо, до момента в който е очаквал резултатите и класирането. Дори като играч по ски тичане и футболист не е имал такава предстартова тресчица.
На страницата на Numismatic Guaranty Corporation (NGC) оценителите- специалисти оповестиха, че са избрали неговата сбирка да получи премията с помощта на 92% комплектност. Българинът е показал необятна гама от деноминации и композиции, като множеството монети са юбилейни или възпоменателни от интервала на Народна република България. Всички монети били доста сложни за намиране и комплектуване в качеството, в което Костадин ги е събрал.
Освен наградата за,,Най-добър нов сет в света " Динко, както го назовават приятелите му, получи и 20 първи награди в другите категории с български монети.
В едно от дребното изявленията, които даде по това време, той показа, че има една монета, която мечтае да има. " Това са българските два лв. от 1916 година. Това е най-ценната и скъпа българска монета ", съобщи Костадин Везьов.
Случайно или не, няколко месеца по-късно, лелеяната сребърна двулевка от 1916 година се появи на интернационален търг и бе продадена за рекордните към оня миг 36 000 $ (близо 61 000 лева).
Кой е новият притежател на монетата
по този начин и не стана ясно, само че нумизматите шушукаха, че е българин.
Дали тази договорка ще остане при започване на класацията за най-скъпо продадените български монети, следва да забележим. Факт е, че нумизматиката разцъфтява в пандемията и при инфлацията. Повишеното търсене е налице, а броят на колекционерите единствено за година се е нараснал с повече от 4 пъти. В колекционерството напоследък влязоха и доста заможни хора, което докара до в допълнение повдигане на цените.
Ще има ли нов скок в цените на монетите през идващите месеци? Много е допустимо, изключително в случай че се резервира идната дата за влизане в еврозоната. Смяната на парите постоянно звучи като музика в ушите на нумизматите....
Фердинанд Чакат ново повдигане на цените на стоманените пари, върхът държи златната столевка от 1894 година Когато нещо в България стане съвременно, цената му няма прекъсване, а простотията - няма край. Скуката от пандемията направи стотици българи нови колекционери и чисто по български най-голямата им пристрастеност се оказа събирането на монети.
Специализираните уеб сайтове не смогват да продават юбилейни, възпоменателни, остарели, криви, излъскани стоманени пари от времето на Наполеон та чак до наши дни. Докато беше време, когато " наполеонките " удряха тавана, в този момент социалистическите пари изживяват своя подем. И най-много едни 2 стотинки, които откогато е пристигнала пандемията, се трансфораха в национална фикс идея за бързо замогване.
Ровете в бабини чекмеджета и шкафове, и в случай че паднете на монета от две стотинки от 1981 година с надпис на реверса " Народна република България ", то би трябвало да знаете, че за нея може да получите сума, с която да си купите относително нова кола.
Призивът грее от многочислени уеб сайтове, блогове и обществени мрежи. В най-масовите онлайн магазини обявите за продажба на заветните стотинки порастват съразмерно с инфлацията и със страховете на хората, че спестяванията им се обезценяват.
Цените на стотинките към този момент вървят от 6 000 до 8 000 лв..
А има предложения и по 15 000 лв..
Колко от тези продажби ще донесат бъдещи доходи на новите купувачи, е много противоречиво. Преценете сами.
По времето на дълбокия соца, през 1981 година, в чест на 13 века от основаването на България, Българска народна банка взема решение да смени нормалния надпис на елементарните монети и вместо " Народна република България " на тях да написа " Хиляда и триста години България ".
Твърди се, че за промяната на надписа е упорствала персонално Людмила Живкова, която по това време е била ръководител на Комитета по просвета и създател на фонда " 13 века България ". Затова тези стотинки и до през днешния ден се назовават " монетите на Живкова ".
Само че някой от монетния двор не помни да смени матриците на 1 и 2 стотинки и по този начин излиза пробна серия, която след това се бракува и не се пуска в послание. Колко са сбърканите монети, никой не е споделил тъкмо. Но нумизматите настояват, че става дума за 20 броя изсечени от 2 стотинки и 137 броя от монети със стойност 1 стотинка.
Е, по какъв начин да търсиш в долапа на дядо монета, която не е пускана в послание? И по какъв начин да си сигурен, че измежду десетките разгласи за продажба на сбъркани монети, въпреки всичко ще има истински?
Логика няма, само че нервност има. Никой не се интересува, че показваните по уеб сайтове и обществени мрежи монети са изтъркани, захабени, щедро почиствани с препарати. Още по-малко се обръща внимание, че сходни монети няма по какъв начин да бъдат сертифицирани, тъй като за това има стоманени интернационалните стандарти.
Алъш-веришът си върви с цялостна мощ, а златарите се надпреварват да оферират ювелирни кутийки, в които да се съхраняват " скъпите " стотинки за поколенията. Монетният балон ще продължи да се надува до момента в който някой от новите купувачи въпреки всичко реши да я извади на някой малък аукцион. А към този момент,
притежателите на монети от 1981 година имат 3 разновидността за цени:
Ако монетата с номинал 2 ст от 1981 е с надпис Народна република България (Народна Република България), без проблем може да се продаде над 5 000 лв..Ако монетата е с номинал 2 ст от 1981 с надпис 1300 г България, то цената й е.... 2 стотинки. Ако монетата е с номинал 2 ст 1981 с надпис 1300 г България, само че в МИНТ качество, което е пуснато единствено в 2000 бр - цената е към 5-10 лв.. По-ценен е целия сет от 1 стотинка до 1 лева, в минт положение, който се търгува сега за към 80 лева
Приблизително по този начин стоят нещата и с монетата от същата година с номинал 1 стотинка. За сбъркания надпис, защото изсеченото количество е по-голямо, цената върви над 2 000 - 3 000 лв.. Времето на монетите от социализма може в миналото и да отмине, само че стоманените пари от края на 19-ти и началото на 20-ти век сигурно освен ще подвигат колекционарската си стойност, само че ще чупят и нови върхове.
За умопомрачителните 84 000 евро (164 000 лева) беше продадена остаряла българска монета от 1894 година с лика на Цар Фердинанд на търг в Италия предходната година. Златната столевка проби всички граници, които се слагаха за цени на български монети. Само допреди пандемията се считаше, че пределната сума, която колекционерите са подготвени да платят за родна монета, е 50 000 лв..
С какво тази монета от 100 лв. от 1894 година е толкоз скъпа?
Тя е отсечена от чисто злато и е доста солидна -една тройунция, което значи, че цената единствено на метала, от който е направена, е към 3000 лв.. Нещо повече - тиражът - е извънредно невисок, едвам 2500 бройки. Причината е прекомерно високият й номинал. 100 лв. в края на XIX век като покупателна дарба се равняват на към 2500-3000 лв. в днешно време. Редките екземпляри от Златната столевка на Фердинанд са и с изумително положително качество, по тази причина и са толкоз скъпи.
От изключителна значимост за столевките отпреди повече от век е дали са били в допълнение изсичани през годините. Това е и повода за много по-ниската цена на 100-те лв., отсечени през 1912 година Монетите са много непокътнати, малко са били употребявани в послание, само че при тях казусът е, че с изключение на оригинала от края на 19-ти век, има и много екземпляри от социалистическо време. През 1967-1968 година Българска народна банка взема решение да я сече отначало, признава си чак през 2002 година, а новоизсечените монети могат да бъдат различени единствено от експертите. Така хората си мислят, че имат оригинал, само че доста от тях разполагат с екземпляри от спомагателната емисия, което смъква й цената.
Любопитна детайлност е, че златната столевка от 1894 година детронира по продажби една двулевка отново от времето на Цар Фердинанд.
Митичната сребърна двулевка от 1916 година събира апетитите на всички огромни български колекционери. Причината е, че тя в никакъв случай не е влизала в обращение и не е известно какъв брой бройки са се запазили до през днешния ден. Сребърната двулевка е отсечена в разгара на Първата международна война. Тогава обаче е имало огромна инфлация и преди стартирането на монетата в обращение се оказало, че номиналната стойност е доста по-ниска от цената на среброто, от което е направена. Затова е подредено целият й тираж да бъде претопен. Дълго време се твърдеше, че от нея има един единствен образец и той се намира в Българска народна банка, само че пристрастеностите разпали земляк от Чикаго, който вкара преди година България в международната карта на колекционерството.
Костадин Везьов стана първият българин, международен отличник по нумизматика гръмна при започване на 2021 година chicago.bg. Негов сет с български монети бе определен измежду повече от 21 000 участници от целия свят с 1,2 милиона монети, подредени в 180 000 комплекта.
Везьов тогава показа, че вълнението му е било голямо, до момента в който е очаквал резултатите и класирането. Дори като играч по ски тичане и футболист не е имал такава предстартова тресчица.
На страницата на Numismatic Guaranty Corporation (NGC) оценителите- специалисти оповестиха, че са избрали неговата сбирка да получи премията с помощта на 92% комплектност. Българинът е показал необятна гама от деноминации и композиции, като множеството монети са юбилейни или възпоменателни от интервала на Народна република България. Всички монети били доста сложни за намиране и комплектуване в качеството, в което Костадин ги е събрал.
Освен наградата за,,Най-добър нов сет в света " Динко, както го назовават приятелите му, получи и 20 първи награди в другите категории с български монети.
В едно от дребното изявленията, които даде по това време, той показа, че има една монета, която мечтае да има. " Това са българските два лв. от 1916 година. Това е най-ценната и скъпа българска монета ", съобщи Костадин Везьов.
Случайно или не, няколко месеца по-късно, лелеяната сребърна двулевка от 1916 година се появи на интернационален търг и бе продадена за рекордните към оня миг 36 000 $ (близо 61 000 лева).
Кой е новият притежател на монетата
по този начин и не стана ясно, само че нумизматите шушукаха, че е българин.
Дали тази договорка ще остане при започване на класацията за най-скъпо продадените български монети, следва да забележим. Факт е, че нумизматиката разцъфтява в пандемията и при инфлацията. Повишеното търсене е налице, а броят на колекционерите единствено за година се е нараснал с повече от 4 пъти. В колекционерството напоследък влязоха и доста заможни хора, което докара до в допълнение повдигане на цените.
Ще има ли нов скок в цените на монетите през идващите месеци? Много е допустимо, изключително в случай че се резервира идната дата за влизане в еврозоната. Смяната на парите постоянно звучи като музика в ушите на нумизматите....
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ