Две загадки на Мавриций остават без отговор вече 5 века400

Две загадки на Мавриций остават без отговор към този момент 5 века 400 години след изчеването й се случва нещо необичайно с дърветата на острова
На 17 септември през далечната. 1507 година портулагалски транспортен съд стопира край крайбрежията на осторв в западна Африка. След като екипажът се завръща в Лисабон, споделя за дивната природа и по този начин остров Мавриция се трансформира в място на престой на мореплаватели, които търгуват с подправки. Освен всичко друго там имало и безвъзмездна храна, тъй като птицата Додо, тежаща до 50 кг, сама отивала при хората. От дума на дума модата " Мавриций " превзела нидерландците, които освен минавали през острова, само че и век по-късно решили да го населят. Занесли кокошките и другите си домашни животни. Докато моряците вечеряли с месото на птицата, прасетата и кучетата се хранели с огромните й вкусни яйца. Така за 100 години Додо изчезнала от лицето на планетата.Затова и през днешния ден, когато Мавриций празнува годишнината от откриването на острова към този момент като една от най-популярните морски дестинации, туристите си спомнят за луксозните плажове, сърфистите и водолазите - за изумрудения океан, а учените не престават да блъскат главите си за двете съществени загадки - неземните цветни дюни и божествената птица Додо. От нея през днешния ден са останали единствено два цели скелета в музеите и дузина неразкрити секрети на 5 века.Знае се, че тя е от семейство гълъбови, че е птица със солидно тегло, закривен клюн, неразвити криле и опашка, и къси, удебелени, жълти крайници. Снася единични, доста огромни яйца, в направени гнезда от трева напряко на земята. Всичко друго към Додо тъне в мистерия.

Спори се даже по кое време за първи път е открита птицата от хората.

Нидерландците настояват, че това е през 1598 година, след като са и първите рисунки. Португалците обаче са безапелационни, че имат ръкописи, които потвърждават по какъв начин още първия транспортен съд е бил посрещнат на сушата от странните птици.За последното животно също тече спор. Едни споделят, че това се е случило 1631 година, други откриватели са безапелационни, че тя е съществувала до самия завършек на XVII век.Странно е, че все пак да е едно от най-известните изчезнали животни на всички времена, дружно с мамута, никой в действителност не знае по какъв начин тъкмо е изглеждала птицата додо. Както се отбелязва Би Би Си, цели скелети на животното се срещат извънредно рядко - един от последните е погубен при пожар през 1755 година Дори моделът в Природонаучния музей в Лондо е формиран от скелети на разнообразни екземпляри.Никой не е сигурен в нищо, даже самата дума " додо " има оспорван генезис. Трите съществени теории са или холандската дума " dodoor ", или португалската дума " duodo ", превеждани като като " глупак " и " малоумен ".Затова и птиците са станали образец за нелепост и знак на изтребването на типовете. Те са част от редица известни истории през годините - от " Алиса в страната на чудесата " до " Ледена ера ". Въпреки това общоприетото изображение на додото - като птица с наднормено тегло и малоумен взор - евентуално е погрешен.При реконструкциите на неотдавна открити кости наподобява, че

додото в действителност е било доста по-бързо и пъргаво

в сравнение с художниците от предишното са считали.

Колкото и да е необичайно, общоприетото изображение на додо с наднормено тегло произлиза чак от времето, когато са били видяни за първи път, въпреки че има и изображения на по-тънки и стройни додота (включително тези, нарисувани от Яков ван Нек, който е един от първите, който ги скицира); само че те са много по-малобройни от тези, на които додотата наподобяват угоени.Учени от Англия пък съпоставяйки размера на тялото и мозъка на изчезналото додо, са стигнали до заключението, че са били много умни птици. По просветеност са били наедно със актуалните гълъби, чиито когнитивни дарба са на умерено равнище на просветеност.Освен това учените потвърждават, че Додо е имала увеличена обонятелна луковица (част от мозъка, виновна за възприемането на миризми), което не е особено за птиците, които имат по-развити образни рецептори. Авторите допускат, че птиците Додо, защото са сухоземни жители са употребявали обонятелните си рецептори, с цел да търсят храна - плодове, дребни сухоземни гръбначни, мекотели.Всичко това, несъмнено, не изяснява за какво додото се хвърля в обятията на индивида, с цел да трансформира тялото си в мързелива вечеря. Но историята на тази птица надалеч не свърша с изгубването й. А се оказва основна за развиването на екоссистемата на острова и в сегашните времена.В научни разработки са разказани десетки типове птици, изчезнали след Додо в Мавриций от началото на 19-ти век, когато гъстите гори на острова са били превърнати в чайни и захарни плантации. След тяхното изгубване,  дърветата се трансформират.Учени виждат, че всичките 13 останали дървета на острова от избран тип са на възраст към 300 години.

Нови дървета не са поникнали от 17-ти век.

Дали е просто съвпадане, че дървото е спряло да се възпроизвежда когато Додо е изчезнала?Оказва се, че Додо се е хранела с плодовете на това дърво и единствено посредством прекосяване през храносмилателната система на птицата семената се опрашват и могат да се развият. Сега, повече от 400 години откакто един тип е липсващ, различен тип евентуално ще го последва като директна последица.Което пък слага въпросите: Ще има ли нови екощети. И може ли науката да върне изчезналите типове.През 2007 година учени вършат неповторимо разобличаване. Намират на най-добре непокътнатия скелет на птицата Додо на остров Мавриций. Нещо повече, този скелетът е повсеместен и е един от единствено двата, останали от изчезналата птица. Находката е държана в загадка в продължение на седмици, до момента в който мястото е изследвано и скелетът е събран, с цел да обезпечи скъпи ДНК проби.Новият скелет на Додо е изключително трогателен, тъй като е открит в пещера, която е помогнала за запазването на екземпляра. Много от костите на Додо са открити в блата на Мавриций, само че блатото има разяждащ резултат върху костите. Проучването свърза Додо с доста типове модерни гълъби, само че занапред ще дава нова информация за генетичния код на животното.

Възможно ли е учените да съумеят възкресят птицата Додо?

Въпреки че някои специалисти настояват, че това в никакъв случай няма да бъде допустимо, в науката се води огромен спор за това дали е етично да се върне липсващ тип към живота си. Някои животни са изчезнали в резултат на човешките дейности, само че други просто не могат да оцелеят в естествената си среда или изчезват заради внезапните промени в климатичните условия.Въпросът е къде ще отидат тези същества, изключително откакто доста от тях няма да имат естествени врагове, с изключение на индивида. Дали заселването на съблезъб тигър в сибирската тундра няма да наруши локалната хранителна верига?Хубавото е, че има опция и тя е да се запазят пресъздадените типове в " Джурасик парк ", сходно на зоопарк или естествен резерват. Предложението е на японските учени и към този момент 15 година чака своето решение.