Битка с поскъпването. Ще има ли ново увеличение на заплатите?
Две ограничения в борбата против лавината от повишаване предложи икономическият консултант на КТ " Подкрепа " Ваня Григорова. Според нея една от главните краткосрочни ограничения е още едно увеличение на минималната работна заплата в средата на годината и понижение на Данък добавена стойност за някои артикули от първа нужда.
Икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система обаче счита, че по-важно от Данък добавена стойност е да се привлекат вложители, които да не разчитат на евтина работна ръка, а да имат одобрени пазари, високотехнологично съоръжение и да заплащат положителни заплата.
Факт е, че в последните години имаше нарастване на приходите при по-нисък растеж на цените, сподели Богданов в студиото на бТВ.
" Отношение на ставката на Данък добавена стойност за главните храни от опит от много други страни демонстрира, че това не е най-прецизното оръжие за битка с високите цени, а такива стъпки бяха правени преди години и в Румъния, и в Словакия. И се оказа, че към 1/4 от понижението на налога единствено се трансферира в по-ниска цена, а 3/4 са в по-висок доход на търговеца и производителя. Много зависи какви са другите пазарни сили и на обособените търговци, на дистрибутори, тъй че това не е доста прецизна мярка и второ тази мярка оказва помощ и на небогати, и на богатия. Тоест който има доста запаси, използва доста. Той също се употребява вероятно от по-ниския налог, т.е. заплащат по-малко налог за ръководство, както и човек с по-ниски приходи. Така че аз бих се фокусирал върху разходни политики, т.е. политика по приходите точно на тези, които са най-засегнати “, счита той.
Григорова не се съгласи и изясни, че точно посредством Данък добавена стойност в рецесията доста от страните са облекчили хората.
„ В последна сметка напълно друго е потреблението при бедния и богатия. Съвсем разнообразни са приходите и разноските, които вършат за тези артикули от първа нужда двете групи. При богатия може да е 5% делът на тези артикули, нали разбираме, че това не е мярката, на която ще забогатеят, а с цел да има резултат, би трябвало да е върху всички. Безспорно би трябвало да има понижения. Впрочем това е общоприетата процедура в Европейския съюз. Видяхме по какъв начин при започване на рецесията всеобщо започнаха страни да я ползват. В Турция от 8% Данък добавена стойност за артикули от първа нужда понижа на 1, т.е. повече беше понижено и беше понижено още повече. Това е мярка, която би трябвало да се приложи. Акцизите би трябвало да се вдигнат също, с цел да може да се понижи крайната цена “, изясни Григорова.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система обаче счита, че по-важно от Данък добавена стойност е да се привлекат вложители, които да не разчитат на евтина работна ръка, а да имат одобрени пазари, високотехнологично съоръжение и да заплащат положителни заплата.
Факт е, че в последните години имаше нарастване на приходите при по-нисък растеж на цените, сподели Богданов в студиото на бТВ.
" Отношение на ставката на Данък добавена стойност за главните храни от опит от много други страни демонстрира, че това не е най-прецизното оръжие за битка с високите цени, а такива стъпки бяха правени преди години и в Румъния, и в Словакия. И се оказа, че към 1/4 от понижението на налога единствено се трансферира в по-ниска цена, а 3/4 са в по-висок доход на търговеца и производителя. Много зависи какви са другите пазарни сили и на обособените търговци, на дистрибутори, тъй че това не е доста прецизна мярка и второ тази мярка оказва помощ и на небогати, и на богатия. Тоест който има доста запаси, използва доста. Той също се употребява вероятно от по-ниския налог, т.е. заплащат по-малко налог за ръководство, както и човек с по-ниски приходи. Така че аз бих се фокусирал върху разходни политики, т.е. политика по приходите точно на тези, които са най-засегнати “, счита той.
Григорова не се съгласи и изясни, че точно посредством Данък добавена стойност в рецесията доста от страните са облекчили хората.
„ В последна сметка напълно друго е потреблението при бедния и богатия. Съвсем разнообразни са приходите и разноските, които вършат за тези артикули от първа нужда двете групи. При богатия може да е 5% делът на тези артикули, нали разбираме, че това не е мярката, на която ще забогатеят, а с цел да има резултат, би трябвало да е върху всички. Безспорно би трябвало да има понижения. Впрочем това е общоприетата процедура в Европейския съюз. Видяхме по какъв начин при започване на рецесията всеобщо започнаха страни да я ползват. В Турция от 8% Данък добавена стойност за артикули от първа нужда понижа на 1, т.е. повече беше понижено и беше понижено още повече. Това е мярка, която би трябвало да се приложи. Акцизите би трябвало да се вдигнат също, с цел да може да се понижи крайната цена “, изясни Григорова.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ