Две години след невероятния успех на Канатица“ - дебютния съвместен

...
Две години след невероятния успех на Канатица“ - дебютния съвместен
Коментари Харесай

Иван Шопов: Фолклорът не е бастун

Две години след невероятния триумф на „ Канатица “ - дебютния взаимен албум на мултидисциплинарния музикант, продуцент и диджей Иван Шопов и вокалната фолклорна група „ Авигея “, екипът се събра още веднъж за следващо предизвикателство - „ Kanatitsa - Remixed ”. Продукцията е с присъединяване на изявени задгранични и български актьори: 10 неповторими композиции, въодушевени от българския фолклор и пречупени по напълно нов метод – ремиксирани от повече от дузина майстори на електронния тон от целия свят, както и от най-изявените родни представителни на електронното звучене.
Съвършено единение от приказни национални вокали, модерни бийтове, преминаващи през гамата на електронните стилове ембиънт, ню джаз, дъбстеп и дръменбейс, съчетани с дудук, китара, пиано. 
Уникалният артикул нарежда класическия български фолклор на актуалната интернационална музикална сцена. Премиерата на „ Kanatitsa – Remixed ” е на 18 май в новия Music Jam Club с огромен 8-часов маратон с над 12 актьора. Това е първото взаимно присъединяване на Иван Шопов и „ Авигея “ в София от година насам - и тъкмо след завръщането им от огромното турне в Съединени американски щати и Канада.

- Иван, завръщате се от турне в Щатите и Канада - къде и по какъв начин ви посрещнаха там?
- Посрещнаха ни доста добре. С девойките от „ Авигея “ опознахме представители на българското общество – занесохме им от нашата музика и ентусиазъм.  Посетихме Торонто, Чикаго, Сан Диего и Лос Анджелис. Срещнахме се със студенти по музика в LACC в Лос Анджелис по покана на Милен Киров, който преподава там -и успяхме да им предадем от магията на нашата музика в обстойна лекция.
- Повече българи или повече американци имаше в концертните зали?
- В Чикаго доминираха българите, защото там е и максимален броят им в Щатите, само че в Сан Диего, Лос Анджелис и Торонто чужденците бяха не по-малко от сънародниците. 
- Вие от години гастролирате из света - по какъв начин, съгласно вас, се трансформират сънародниците ни отвън България?
- Според мен хората отвън България се трансформират толкоз, колкото се променяме и ние тук. Те наблюдават какво се случва в България много интензивно и през призмата на тамошната действителност дават положителни препоръки и практики, които, в случай че някак си съумеят да се приложат у нас, би било доста добре. Често срещам и хора, на които им е 

тъжно за избора 

им да са надалеч от родината, само че по този начин се е подредил животът им. Но по тази причина пък всяко благо богатство нещо, идващо от България, влиза непосредствено в сърцата им. 
- Какво желае да слуша най-често публиката?
- Има почитатели за другите ми музикални планове, само че в последно време родните меломани от ден на ден желаят да слушат добре направени актуалните стилове. Много от младите пътуват до фестивали в Европа, вървят на концертите на огромни групи и диджеи в България, което оказва помощ за разширението на кръгозора и на желанието да се търси по-стойностен тон и прекарване. Когато имаш избор, има и развиване. А откогато съществуват платформи като Spotify, музиката стана доста по-достъпна до хората. Кураторите на плейлисти ненапълно трансформират усетите на слушателите.
- Мислите ли, че националната ни музика заема задоволително висок фундамент, какъвто й се поставя по право?
- Народната ни музика претърпява непрекъснати трансформации - кои по-стойностни, кои – не. Но най-важното е, че се движи непрекъснато в разнообразни направления и не е забравена и подценена. Това какъв брой високо я слагаме в всекидневието,  зависи и от подбора на модерни тълкования. Навлизайки допълнително дълбочина около плановете ми с Теодосий Спасов и „ Авигея “, осъзнах каква значима роля има всеки музикант, който се стреми да я направи по-атрактивна и стойностна за необятната аудитория. Ако единствено се “подпре ” върху  нея като на бастун, без да й дава нужното почитание, това бързо се схваща и тя поевтинява. Затова е значимо първо да я обикнеш същински преди да заложиш на нея като източник за ентусиазъм. 
- По Академия сте художник - имате ли време да рисувате и какво рисувате?  
- Да, рисувам много постоянно отново, тъй като през януари се дипломирах като магистър в компетентност „ Графика “ в НХА и това ми даде ново ентусиазъм за картини и графични серии. След като приключих бакалавърска степен през 2006-а, музиката ме пое на нейните криле и рисуването остана като на втори проект. Но в никакъв случай не съм спирал да рисувам и да показвам себе си през това изкуство. Много пъти музиката ми се ражда от правилата на рисуването, а не от нотите и общоприетите похвати за композиране. Рисуването е директно обвързвано с намирането на хрумвания във всеки аспект. Ако се хвана, че не рисувам на разум, значи нещо доста ме е разтревожило. 
- Казвате за себе си, че сте " целеустремен като будист " - какво ви построи, какви качества пуснахте в деяние, с цел да стигнете от Троян до международните подиуми? 
- Най-важното качество е 
търпението, което ми оказва помощ да преследвам фантазиите си, да последвам вътрешното си „ Аз “ по пътя напред. Неуморният дух и неспирното ентусиазъм са ме построили като създател. Във времето, 

надмогвайки несгодите по пътя ми

съумях да възпитам постоянна ценностна система, с която по-лесно разбирам кое е вярно и кое неверно. За да има положителни резултати един създател,  не би трябвало да стопира. Иначе трудностите и времето ще го откажат. Само тогава можеш да схванеш, че пътят от Троян до международната сцена е 160 километра и няколко самолета.
- Какво ви тормози в действителността, която ни заобикаля тук и в този момент?
- Неуредиците и непукизма на огромна част от обществото. Замърсяването на околната среда и нежеланието на доста от хората да им е красиво. Ние сме дребна страна, само че имаме всичко належащо като история и природа, с цел да привличаме хора от целия свят и да развиваме културата и стопанската система. Това, което ни липсва, е може би увереността, че с повече труд, единодушие и обич нещата ще потръгнат за всички ни.
- Как оценявате дереджето на хората на изкуството в България?    
- Бих желал да има повече съумели хора на изкуството, които да пътуват непрекъснато по света и да донасят работещи модели, с които да се развива обществото тук. Дережето е положително, само че може да стане и по-добро, когато мрънкането се размени с деяние и последователност към по-глобални хрумвания и дейности. Както се споделя, мисли световно - действай локално. С времето надблюдавам сериозен напредък на различната сцена в България.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР