Две деца с чанти в ръце вървят към железопътните релси,

Когато Великобритания спаси хиляди деца от нацистите

Две деца с чанти в ръце вървят към железопътните релси, а жена с други четири деца се движи в противоположната посока - дели ги дълбока яма: тази бронзова статуя, издигаща се пред един от входовете на гарата Дамтор в Хамбург, припомня за ориста на еврейските деца по времето на националсоциализма. За тези, които са били избавени и отведени във Англия сред 1938 и 1939, и за другите - които не са имали този шанс. Британският крал Чарлз Трети посети паметника дружно със брачната половинка си Камила по време на визитата си в Германия тази седмица.

Първият така наречен детски превоз потегля от Берлин на 1 декември 1938 година. Един ден по-късно към 200 деца от еврейско сиропиталище, разрушено при погромите през ноември, идват в Харуич, Англия. След тях идват още към 10 000 деца, най-много евреи, които са били избавени по същия метод до 1940 година. Най-възрастните от тях били на 17 години, а най-малките - едвам на няколко месеца. Официално детският превоз завършва на 1 септември 1939 с нахлуването на Германия в Полша, когато стартира и Втората международна война. На процедура обаче последният подобен трен потегля от Нидерландия за Англия на 14 май 1940, спасявайки живота на още 80 деца, които преди този момент избягали нацистка Германия.

Ужасът на нацисткото принуждение

До началото на така наречен детски превоз към Англия се стига след Кристалната нощ от 9 против 10 ноември 1938, когато са разрушени хиляди еврейски магазини и синагоги, а мнозина евреи са задържани, убити или отведени в концентрационни лагери. Антисемитското принуждение кара еврейските, както и няколко християнски организации да засилят напъните си за избавление на еврейските деца. Те отпращат искане към Великобритания да одобри преследваните деца във време, в което към този момент доста страни доста са стегнали разпоредбите за влизане на еврейски бежанци.

Бронзовата статуя в Хамбург, напомняща за ориста на еврейските децаСнимка: Georg Wendt/dpa/picture alliance

Британското държавно управление се съгласява да позволи на еврейски деца и младежи до 17 години да влязат в страната, при изискване че те сами платят пътуването си. Във Англия децата са настанявани при свои родственици, в приемни фамилии или в интернати. Британският министър-председател лорд Стенли Болдуин през 1938 насочва към англичаните зов за съчувствие: " Моля ви да помогнете на жертвите на тази злополука, която не е естествено злополучие [...], а изблик на безсърдечност... "

За тези към 10 000 деца спасението във Англия е еднакво на оцеляване. Повечето от тях обаче по този начин и в никакъв случай повече не виждат своите родители, лели, баби и дядовци, братя и сестри. Те остават в нацистка Германия или в нападнатите европейски страни.

И създателят на бронзовата статуя е избавен във Англия

Франк Майслер е бил едно от тези деца. Той е създателят на скулптурата в Хамбург. Майслер е роден в Данциг през 1925. Умира в Израел през 2018 година. Той напуща Данциг с един от последните детски превози в края на август 1939 година. Само дни по-късно нацистите нахлуват в Полша. Родителите на Майслер са убити в Аушвиц.

След спасяването си Майслер идва в Лондон, сходно на множеството други деца. По-късно издига скулптури в цяла Европа - в Ротердам, Берлин, Гданск, Лондон и Хамбург.

Днес избавените във Великобритания евреи са или доста възрастни, или към този момент са покойници. Но през 2019, когато се означиха 80 години от началото на така наречен превоз на деца, някои от тях дойдоха в Берлин. Сред тях бе и Ралф Молерик, който през 1938 стига до Англия, а по-късно емигрира в Съединени американски щати. През 1942 той научава, че родителите му са били убити при Холокоста. Дълго време, споделя Молерик пред Дъждовни води, той е бил придружен от контузията, че е бил зарязан, както и от напразната вяра, че родителите му въпреки всичко ще го последват. Винаги е считал, че някой ден те ще дойдат до него, само че това по този начин и не се случва.

***

Вижте и това видео от нашия списък: