Двама на люлката в любовната пустиня на Вирипаев
Двама съпрузи вършат дисекция на своя брак в 5 часа сутринта – не престават диалог, който явно е почнал преди часове. Но е съдбовно просрочен след 7-годишно общуване с насъбрани взаимни отстъпки. Семейството преди малко е изплатило заем и мъжът отваря дума за дете, тя попарва ентусиазма му с увещание, че към този момент е на 40 и е трябвало да намерения за това, когато е била на 33… Всеки упреква другия в нарцисизъм и отчуждение, разговорът е динамичен, изострен и безсърдечен, пъстър с цветисти съветски псувни, изречени най-много от женски устни. Между Барбара и Вернер, сходно на слънчевата линия, която отделя това, което обичаме у другия, от това, което не понасяме, лежи детайл от концептуалната сценография на представлението: люлка-пейка, която се накланя към някой от сътрудниците съгласно силата на натиска. Равновесието вероятно е непостижимо, но всеки, залитайки, може би ще се опита да премине дистанцията до другия. Един мирис разстояние, само че от време на време то е непостижимо за превъзмогване. Почти като във превъзходната пиеса на Уилям Гибсън „ Двама на люлката “, само че тъй като това е Иван Вирипаев, нежността и сантиментът са надвити от иронията.
Тази версия на безконечната битка сред мъжете от Марс и дамите от Венера се случва в спектакъла „ Слънчева линия “ на самостоятелната продуцентска компания KatlZ Riga от Латвия – първото интернационално посещение на сцената на най-младото театрално пространство в София, Yalta Art Room. Режисьор на спектакъла по пиесата на един от най-играните по света модерни съветски драматурзи, е Евгения Шерменьова, поставяла в МХАТ и Център „ Майерхолд “ в Москва. През 2015 година тя напуща Русия поради разликите си с формалната политика на властта там и се реалокира в Латвия.
В функциите на Вернер и Барбара (космополитно звучащи имена, които могат да нареждат сцените от един фамилен живот – техния, безусловно навсякъде) са двама завладяващи артисти. Той, Андрис Булис от спектакъл Dailes в Рига, е работил и с Александър Морфов в негови планове в латвийската столица. Неговият воин е по-сговорчив и като че някак несъзнаващ какво в действителност се случва в двойката и я влече към разпад. Тя, актрисата Мария Данилюк, е почнала своята кариера в Руския спектакъл „ Михаил Чехов “ в Рига и се е снимала в голям брой съветски кино продукции. Нейната Барбара е решена на смяна: напориста е и язвителна, обаче не губи нито за момент способността да се владее като добре възпитана дама – даже когато ругае… Кой ще би трябвало да си стегне багажа и кой ще бъде показно (из)хвърлен, ще се реализира ли първокласен скок в съжителството, или всеки ще напусне любовната пустиня и ще поеме по своя път? Ден след гостуването в столицата екипът на „ Слънчева линия “ сложи фамилния проблем на Б. и В. и пред феновете на Фестивала на дребните форми и интернационалния фестивал NETА във Враца.
Драматургът и режисьор Иван Вирипаев (набор 1974-та), именуван от време на време „ сибирския Чехов “ (роден е в северния град Иркутск), е добре прочут на българската аудитория. У нас са поставяни, „ Кислород “, „ Археология на сънуването “, „ Танцът Делхи “ (режисьор Галин Стоев), „ Битие 2 “ (Николай Ламбрев), „ Валентинов ден “, „ Пияните “ (с режисьор Явор Гърдев). „ Пияните “ в МГТ „ Зад канала “ и „ Илюзии “ под режисурата на Младен Алексиев в спектакъл „ Азарян “ се играят и сега. Авторът е показан на разнообразни подиуми в Полша, Германия, Чехия, Франция, Англия, Канада.
През март, когато Вирипаев разгласява писмо против войната в Украйна, неговите спектакли бяха свалени от репертоара на съветските театри.
Тази версия на безконечната битка сред мъжете от Марс и дамите от Венера се случва в спектакъла „ Слънчева линия “ на самостоятелната продуцентска компания KatlZ Riga от Латвия – първото интернационално посещение на сцената на най-младото театрално пространство в София, Yalta Art Room. Режисьор на спектакъла по пиесата на един от най-играните по света модерни съветски драматурзи, е Евгения Шерменьова, поставяла в МХАТ и Център „ Майерхолд “ в Москва. През 2015 година тя напуща Русия поради разликите си с формалната политика на властта там и се реалокира в Латвия.
В функциите на Вернер и Барбара (космополитно звучащи имена, които могат да нареждат сцените от един фамилен живот – техния, безусловно навсякъде) са двама завладяващи артисти. Той, Андрис Булис от спектакъл Dailes в Рига, е работил и с Александър Морфов в негови планове в латвийската столица. Неговият воин е по-сговорчив и като че някак несъзнаващ какво в действителност се случва в двойката и я влече към разпад. Тя, актрисата Мария Данилюк, е почнала своята кариера в Руския спектакъл „ Михаил Чехов “ в Рига и се е снимала в голям брой съветски кино продукции. Нейната Барбара е решена на смяна: напориста е и язвителна, обаче не губи нито за момент способността да се владее като добре възпитана дама – даже когато ругае… Кой ще би трябвало да си стегне багажа и кой ще бъде показно (из)хвърлен, ще се реализира ли първокласен скок в съжителството, или всеки ще напусне любовната пустиня и ще поеме по своя път? Ден след гостуването в столицата екипът на „ Слънчева линия “ сложи фамилния проблем на Б. и В. и пред феновете на Фестивала на дребните форми и интернационалния фестивал NETА във Враца.
Драматургът и режисьор Иван Вирипаев (набор 1974-та), именуван от време на време „ сибирския Чехов “ (роден е в северния град Иркутск), е добре прочут на българската аудитория. У нас са поставяни, „ Кислород “, „ Археология на сънуването “, „ Танцът Делхи “ (режисьор Галин Стоев), „ Битие 2 “ (Николай Ламбрев), „ Валентинов ден “, „ Пияните “ (с режисьор Явор Гърдев). „ Пияните “ в МГТ „ Зад канала “ и „ Илюзии “ под режисурата на Младен Алексиев в спектакъл „ Азарян “ се играят и сега. Авторът е показан на разнообразни подиуми в Полша, Германия, Чехия, Франция, Англия, Канада.
През март, когато Вирипаев разгласява писмо против войната в Украйна, неговите спектакли бяха свалени от репертоара на съветските театри.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ