Енергия от Космоса: Как Япония превърна научната фантастика в реалност
Космическата слънчева сила (SBSP) е технология, чието време е пристигнало, написа The National Interest.
Замислена за първи път в края на 60-те години на предишния век от учения от НАСА Питър Глейзър като способ за основаване на чиста и надеждна сила, технологията остана в мазето в продължение на десетилетия. Продуктите на петролна основа останаха главната форма на произвеждане на сила.
И в случай че не енергийни артикули на петролна основа, тогава политическите и научните крила на Съединените щати избраха да търсят другаде - нуклеарна, водноелектрическа, вятърна или даже наземна слънчева сила - само че концепцията за SBSP беше значително забравена. Понякога тя се повдигаше във вътрешните кръгове на държавното управление, когато диалогът се насочваше към различни източници на сила (и недоволството от метода, по който се развиваха както слънчевата, по този начин и вятърната енергия).
Всъщност, през 2007 година Националната работа за сигурност и галактически проучвания написа брифинг, в който възхваляваше изгодите от SBSP за тогавашната администрация на Джордж У. Буш. Според този отчет SBSP би бил метод Съединените щати и техните съдружници в света след 11 септември да пресечен зависимостта си от нефт от „ нестабилни елементи на света ". По това време цените на петрола скочиха от 15 $ за барел до 80 $ за барел. Докладът от 2007 година показва, че „ сигурността на енергийните източници на Америка и съдружниците ѝ в този момент е застрашена от участници, които се стремят да дестабилизират или управляват международните енергийни пазари, както и от засилената конкуренция в търсенето на сила от страна на разрастващите се международни стопански системи ".
Но в последната година от непопулярната администрация на Буш, до момента в който светът беше закрепен върху войната в Ирак, зараждащата се международна финансова рецесия и възхода на Барак Обама като явен правоприемник на президента Джордж У. Буш, SBSP изглеждаше като спомагателна мисъл - и несбъдната фантазия. Тази новаторска идея се върна в склада.
Нуждата от SBSP обаче единствено се усили през годините. За къс миг администрацията на Байдън изглеждаше любопитна за детайлностите на тази нова технология. Тогавашният вицепрезидент Камала Харис, чийто офис ръководеше галактическата политика за администрацията на Байдън, изрази интерес и поддръжка към SBSP. Но за следващ път това не докара до средата.
Как Япония безшумно направи SBSP действителност
Мечтата за SBSP още веднъж избледня в съзнанието на множеството американци, което е тъпо - и изненадващо, като се има поради какъв брой про-космическата е била администрацията на Тръмп. Ето нашите другари в Япония, софтуерна движеща мощ, която от ден на ден заема мястото, което Америка изоставя в доста разнообразни софтуерни области, както военни, по този начин и научни.
Науката зад SBSP е относително елементарна. Поставяте солидни слънчеви панели в орбита към Земята. Веднъж там, тези слънчеви панели събират големи количества слънчева сила и по-късно електромагнитно я излъчват към Земята изпод, където тази електрическа сила се улавя от наземни слънчеви панели като базова сила посредством непосредствено свързване към електрическата мрежа или вероятно превръщане в създадени въглеводородни горива.
Друга концепция, която беше обсъждана, беше просто да се излъчва силата, събрана в орбита, непосредствено към потребителите на земята. По създание силата щеше да бъде предавана до всеки дом, офис постройка или фабрика, която употребява услугите на SBSP.
Това, което прави SBSP толкоз забавна - основната разлика сред нея и стандартната слънчева сила, с която всички сме осведомени - е, че SBSP работи без значение от земното време. Докато стандартната слънчева сила изисква ясно небе и слънчева светлина (която е налична единствено през част от деня), SBSP непрестанно събира и предава слънчева сила на Земята под нас - без никакви спирания или условия.
Няма спирания в производството на електрическа енергия, заради което, в случай че може да се мащабира, SBSP може да бъде един от най-големите пробиви в енергийния бранш от десетилетия.
Японският план OHISAMA е името на начинанието на страната SBSP. Той излъчва безжично микровълнова сила от дребен сателит (колектор) в околоземна орбита, след което преобразува тази излъчена микровълнова сила в използваемо електричество. Въпреки че това беше единствено проява, тя потвърди, че концепцията може да работи в по-голям мащаб.
Ето за какво това е значимо. Японците към този момент имат способността да излъчват сила на всички места по Земята. Ако има военна част или челен пост, надалеч от даже съществена енергийна инфраструктура, те биха могли да получават тази сила, в случай че имат колектор на земята със себе си.
Ако някъде има база, чиято електрическа мрежа е уязвима от хакване или заличаване, тя би могла да разчита на колектор в орбита - и единствената опасност за тези колектори биха били противосателитните (ASAT) оръжия. Дори тогава има способи за по-добра отбрана на тези орбитални слънчеви колектори и за съществуване на аварийни, ако бъдат унищожени.
Китай искаше SBSP първо - и знае тъкмо за какво това е значимо
Това е технология, в която Китай също копнее да господства.
Въпреки че американците пренебрегнаха тази технология в продължение на десетилетия, китайците демонстрираха бездънен интерес към нея. Този интерес единствено се ускори през последното десетилетие, защото Пекин признава стратегическите преимущества на тази технология.
Представете си базите им на тези изкуствени острови в Южнокитайско море, които разчитат на лъчева сила от космоса, а не на това, на което разчитат през днешния ден.
Ако тази технология може да се разшири с течение на времето, Китай би могъл да стане доста по-малко подвластен от вносни петролни артикули - добавяйки пласт сигурност към Китай, който сега липсва на водачите на Пекин (американците биха могли да навредят на Китай, като навредят на вноса на сила в Китай).
За известно време изглеждаше, че Китай ще изпревари Запада в създаването на работещ SBSP. Вместо това Япония е постигнала тази херкулесова задача.И това е напълно поради стратегическите условия, в които се намира Токио. Така че, сходно на оръжията с ориентирана сила (DEWs), Япония реализира прогрес в цялата конструкция на алианса, водена от Съединени американски щати.
SBSP е за мощ, а не за електричество
SBSP към този момент не е научна фантастика. Това е тактика. Япония преди малко сподели, че космосът може да се трансформира в надеждна, непрекъсната електроцентрала с директни военни, стопански и геополитически последствия.
Въпросът в този момент не е дали SBSP работи, а дали Съединените щати имат намерение да водят - или да гледат по какъв начин друга фундаментална технология мигрира в чужбина, до момента в който съперниците ѝ я приспособяват за свои лични военни цели.
Енергийната сигурност е национална сигурност. А през 21-ви век най-висшата точка е земната орбита. Ако Вашингтон продължи да се колебае, до момента в който съдружниците и съперниците вървят напред, Америка още веднъж ще се окаже подвластна, реактивна и стратегически закъсняла в борба, която в миналото имаше цялостно преимущество да завоюва.
Замислена за първи път в края на 60-те години на предишния век от учения от НАСА Питър Глейзър като способ за основаване на чиста и надеждна сила, технологията остана в мазето в продължение на десетилетия. Продуктите на петролна основа останаха главната форма на произвеждане на сила.
И в случай че не енергийни артикули на петролна основа, тогава политическите и научните крила на Съединените щати избраха да търсят другаде - нуклеарна, водноелектрическа, вятърна или даже наземна слънчева сила - само че концепцията за SBSP беше значително забравена. Понякога тя се повдигаше във вътрешните кръгове на държавното управление, когато диалогът се насочваше към различни източници на сила (и недоволството от метода, по който се развиваха както слънчевата, по този начин и вятърната енергия).
Всъщност, през 2007 година Националната работа за сигурност и галактически проучвания написа брифинг, в който възхваляваше изгодите от SBSP за тогавашната администрация на Джордж У. Буш. Според този отчет SBSP би бил метод Съединените щати и техните съдружници в света след 11 септември да пресечен зависимостта си от нефт от „ нестабилни елементи на света ". По това време цените на петрола скочиха от 15 $ за барел до 80 $ за барел. Докладът от 2007 година показва, че „ сигурността на енергийните източници на Америка и съдружниците ѝ в този момент е застрашена от участници, които се стремят да дестабилизират или управляват международните енергийни пазари, както и от засилената конкуренция в търсенето на сила от страна на разрастващите се международни стопански системи ".
Но в последната година от непопулярната администрация на Буш, до момента в който светът беше закрепен върху войната в Ирак, зараждащата се международна финансова рецесия и възхода на Барак Обама като явен правоприемник на президента Джордж У. Буш, SBSP изглеждаше като спомагателна мисъл - и несбъдната фантазия. Тази новаторска идея се върна в склада.
Нуждата от SBSP обаче единствено се усили през годините. За къс миг администрацията на Байдън изглеждаше любопитна за детайлностите на тази нова технология. Тогавашният вицепрезидент Камала Харис, чийто офис ръководеше галактическата политика за администрацията на Байдън, изрази интерес и поддръжка към SBSP. Но за следващ път това не докара до средата.
Как Япония безшумно направи SBSP действителност
Мечтата за SBSP още веднъж избледня в съзнанието на множеството американци, което е тъпо - и изненадващо, като се има поради какъв брой про-космическата е била администрацията на Тръмп. Ето нашите другари в Япония, софтуерна движеща мощ, която от ден на ден заема мястото, което Америка изоставя в доста разнообразни софтуерни области, както военни, по този начин и научни.
Науката зад SBSP е относително елементарна. Поставяте солидни слънчеви панели в орбита към Земята. Веднъж там, тези слънчеви панели събират големи количества слънчева сила и по-късно електромагнитно я излъчват към Земята изпод, където тази електрическа сила се улавя от наземни слънчеви панели като базова сила посредством непосредствено свързване към електрическата мрежа или вероятно превръщане в създадени въглеводородни горива.
Друга концепция, която беше обсъждана, беше просто да се излъчва силата, събрана в орбита, непосредствено към потребителите на земята. По създание силата щеше да бъде предавана до всеки дом, офис постройка или фабрика, която употребява услугите на SBSP.
Това, което прави SBSP толкоз забавна - основната разлика сред нея и стандартната слънчева сила, с която всички сме осведомени - е, че SBSP работи без значение от земното време. Докато стандартната слънчева сила изисква ясно небе и слънчева светлина (която е налична единствено през част от деня), SBSP непрестанно събира и предава слънчева сила на Земята под нас - без никакви спирания или условия.
Няма спирания в производството на електрическа енергия, заради което, в случай че може да се мащабира, SBSP може да бъде един от най-големите пробиви в енергийния бранш от десетилетия.
Японският план OHISAMA е името на начинанието на страната SBSP. Той излъчва безжично микровълнова сила от дребен сателит (колектор) в околоземна орбита, след което преобразува тази излъчена микровълнова сила в използваемо електричество. Въпреки че това беше единствено проява, тя потвърди, че концепцията може да работи в по-голям мащаб.
Ето за какво това е значимо. Японците към този момент имат способността да излъчват сила на всички места по Земята. Ако има военна част или челен пост, надалеч от даже съществена енергийна инфраструктура, те биха могли да получават тази сила, в случай че имат колектор на земята със себе си.
Ако някъде има база, чиято електрическа мрежа е уязвима от хакване или заличаване, тя би могла да разчита на колектор в орбита - и единствената опасност за тези колектори биха били противосателитните (ASAT) оръжия. Дори тогава има способи за по-добра отбрана на тези орбитални слънчеви колектори и за съществуване на аварийни, ако бъдат унищожени.
Китай искаше SBSP първо - и знае тъкмо за какво това е значимо
Това е технология, в която Китай също копнее да господства.
Въпреки че американците пренебрегнаха тази технология в продължение на десетилетия, китайците демонстрираха бездънен интерес към нея. Този интерес единствено се ускори през последното десетилетие, защото Пекин признава стратегическите преимущества на тази технология.
Представете си базите им на тези изкуствени острови в Южнокитайско море, които разчитат на лъчева сила от космоса, а не на това, на което разчитат през днешния ден.
Ако тази технология може да се разшири с течение на времето, Китай би могъл да стане доста по-малко подвластен от вносни петролни артикули - добавяйки пласт сигурност към Китай, който сега липсва на водачите на Пекин (американците биха могли да навредят на Китай, като навредят на вноса на сила в Китай).
За известно време изглеждаше, че Китай ще изпревари Запада в създаването на работещ SBSP. Вместо това Япония е постигнала тази херкулесова задача.И това е напълно поради стратегическите условия, в които се намира Токио. Така че, сходно на оръжията с ориентирана сила (DEWs), Япония реализира прогрес в цялата конструкция на алианса, водена от Съединени американски щати.
SBSP е за мощ, а не за електричество
SBSP към този момент не е научна фантастика. Това е тактика. Япония преди малко сподели, че космосът може да се трансформира в надеждна, непрекъсната електроцентрала с директни военни, стопански и геополитически последствия.
Въпросът в този момент не е дали SBSP работи, а дали Съединените щати имат намерение да водят - или да гледат по какъв начин друга фундаментална технология мигрира в чужбина, до момента в който съперниците ѝ я приспособяват за свои лични военни цели.
Енергийната сигурност е национална сигурност. А през 21-ви век най-висшата точка е земната орбита. Ако Вашингтон продължи да се колебае, до момента в който съдружниците и съперниците вървят напред, Америка още веднъж ще се окаже подвластна, реактивна и стратегически закъсняла в борба, която в миналото имаше цялостно преимущество да завоюва.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ