Галъп интернешънъл: 22% от българите смятат, че изборите у нас са свободни и честни -
Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Около половината от участниците в проучването пък считат, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и почтени. Множеството избори през предходната година не са оставили българите с усещането за повече народна власт.
Това са някои от резултатите от последното световно проучване „ Гласът на хората “. Проведено е от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в навечерието на 2022 година Изследването за демокрацията покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители – които съставляват към две трети от международното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи – доколкото засягат фундаментални въпроси. А и доколкото в доста страни, изключително в Украйна и Русия, войната значи и изключително положение на всеобщото схващане, то меродавни за обичайните публични настройки в тези страни са точно данните от времената преди военните дейности. През последните седем десетилетия международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ постоянно наблюдава усещанията на хората по света отношение на ръководството и честността на изборите.
Демократичност в ръководството по света
42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.
Нагласите по този въпрос по света наподобява са се запазили спрямо предходната вълна на проучването година по-рано. Индия и Азия (особено източните елементи на континента) изпъкват измежду районите и огромните страни с най-голяма убеденост, че ръководството им е съгласно волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или дори мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа.
Най-изразено неодобрение от демократичността на ръководството на районно равнище и равнище огромни народи показват хората в Русия, само че и в Европа, Съединени американски щати и Латинска Америка.
Както е споменавано и преди в анализите на проучванията „ Гласът на хората “ на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, открива се забележителна разлика в публичните упования за демокрацията, в праговете на търпимост, в степента на преданост на отговорите към властта и така нататък Разликите сред обществата са големи – те се дефинират от разнообразни културни особености, политическата система, историята, настоящата политическа обстановка и други Тези условия биха могли да повлияят на степента, в която другите общества са склонни да подлагат на критика своите ръководства.
Хората във Виетнам (84% там са съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%) са най-ентусиазирано свидетелстват за демократична природа на ръководството в страните си.
Обратно, жителите на Босна и Херцеговина (92% там са несъгласни или мощно несъгласни, когато стана дума, че страната им се ръководи съгласно националната воля), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (и в двете страни 76%) и Украйна (73%) са най-критични към демократичността на ръководството в своите страни. Данните, несъмнено, са от времето преди войната.
Свободни и почтени избори
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
Сред огромните народи и райони още веднъж хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната страна с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват Европейски Съюз и Съединени американски щати. Най-много подозрения по отношение на честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските страни отвън Европейски Съюз (52%).
Интересно е, че до момента в който европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите притеснителни настройки по отношение на честността на изборите. В Европейски Съюз, да вземем за пример, две трети от респондентите имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкава необятна – 38% и даже понижава спрямо предходната година.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в страната си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с изказванието, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) показват в най-голяма степен угриженост по отношение на изборите в своята страна.
Индексът „ Гласът на хората “ (1&2)
Индексът „ Гласът на хората “, създаден от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, комбинира публичните настройки към двете изказвания „ Държавата ми се ръководи съгласно волята на народа “ и „ Като цяло, изборите в моята страна са свободни и почтени “ и по този начин отразява публичните усещания по основни демократични полезности.
Според Индекса, 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на мощна народна власт – гласът на хората там се самовъзприема като мощен. т.е. мнозина са по едно и също време съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа и че изборите са свободни и почтени. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба народна власт – където, съгласно публичните усещания, нито изборите са почтени, нито ръководството се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в страна, в която най-малко едно от изискванията за мощна народна власт не е осъществено, т.е. статусът е разбъркан.
Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Имайки поради първо, че измежду повече от една четвърт от популацията на света (Китай, доста страни от Близкия изток и някои в Африка) откривателите не могат да проведат свободни и самостоятелни проучвания на публичните настройки, и второ – че повече от една трета от гласоподавателите в страни, одобрявани за демократични, има вяра, че в действителност демокрацията не действа вярно, то можем да заключим, че живеем в свят, в който демокрацията не доминира. Глобализацията, която върви ръка за ръка с демокрацията, явно е прекъсната и към този момент е почнал противопоставен развой. Изглежда, че глобализацията не може да бъде рестартирана в свят, който е политически толкоз нехомогенен и даже се връща към така наречен блокова система “.
Къде сме ние?
Равносметката: множеството избори през предходната година не са оставили българите с усещането за повече демокрация
Българите обичайно са скептични към своите ръководства. В равносметка за отминалия неотдавна плевел интервал на политическа неустойчивост 17% изричат единодушие с изказванието „ Страната ми се ръководи съгласно волята на народа “, а 77% дават отговор негативно.
Населението ни е по традиция измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. В съпоставяне с предходната вълна на проучване настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични. Следващото издание на проучването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 година до момента е донесла смяна в тези кардинални настройки.
Що се отнася до чувството за свободни и почтени избори оценката на българите наподобява е по-благосклонна, въпреки и още веднъж обществото ни да е измежду най-критичните. 22% от запитаните считат, че изборите у нас са свободни и почтени, а 65% са на противоположното мнение.
Така и по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.
Изглежда, че недоволството от ръководство, което не се управлява в задоволителна степен от волята на народа, е относително по-силно изразено в източните страни от Европейски Съюз, с които страната ни демонстрира сходни резултати. Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по отрицателно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки.
Следва въпреки всичко да се добави, че извършените три следващи парламентарни избори в нашата страна предходната година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс, евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки у нас.
Но и без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година, Индексът на демокрацията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.
Това са някои от резултатите от последното световно проучване „ Гласът на хората “. Проведено е от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в навечерието на 2022 година Изследването за демокрацията покрива 45 страни по света и към 42 000 пълнолетни жители – които съставляват към две трети от международното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, само че са кардинално настоящи – доколкото засягат фундаментални въпроси. А и доколкото в доста страни, изключително в Украйна и Русия, войната значи и изключително положение на всеобщото схващане, то меродавни за обичайните публични настройки в тези страни са точно данните от времената преди военните дейности. През последните седем десетилетия международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ постоянно наблюдава усещанията на хората по света отношение на ръководството и честността на изборите.
Демократичност в ръководството по света
42% от изследваните в международен мащаб са по-скоро съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи съгласно волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не смятат ръководството си за задоволително демократично. Делът на тези, които не могат да преценяват дали страната им се ръководи демократично, е най-малък.
Нагласите по този въпрос по света наподобява са се запазили спрямо предходната вълна на проучването година по-рано. Индия и Азия (особено източните елементи на континента) изпъкват измежду районите и огромните страни с най-голяма убеденост, че ръководството им е съгласно волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или дори мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа.
Най-изразено неодобрение от демократичността на ръководството на районно равнище и равнище огромни народи показват хората в Русия, само че и в Европа, Съединени американски щати и Латинска Америка.
Както е споменавано и преди в анализите на проучванията „ Гласът на хората “ на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, открива се забележителна разлика в публичните упования за демокрацията, в праговете на търпимост, в степента на преданост на отговорите към властта и така нататък Разликите сред обществата са големи – те се дефинират от разнообразни културни особености, политическата система, историята, настоящата политическа обстановка и други Тези условия биха могли да повлияят на степента, в която другите общества са склонни да подлагат на критика своите ръководства.
Хората във Виетнам (84% там са съгласни или мощно съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%) са най-ентусиазирано свидетелстват за демократична природа на ръководството в страните си.
Обратно, жителите на Босна и Херцеговина (92% там са несъгласни или мощно несъгласни, когато стана дума, че страната им се ръководи съгласно националната воля), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (и в двете страни 76%) и Украйна (73%) са най-критични към демократичността на ръководството в своите страни. Данните, несъмнено, са от времето преди войната.
Свободни и почтени избори
Малко над половината от изследваните по света считат, че изборите в тяхната страна са свободни и почтени. 43% са на противоположното мнение, а 5% не могат да образуват мнение.
Сред огромните народи и райони още веднъж хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната страна с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват Европейски Съюз и Съединени американски щати. Най-много подозрения по отношение на честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските страни отвън Европейски Съюз (52%).
Интересно е, че до момента в който европейските жители (както тези от страните в Европейски Съюз, по този начин и тези отвън него) показват мощна угриженост по отношение на демократичността на ръководството си, те не споделят същите притеснителни настройки по отношение на честността на изборите. В Европейски Съюз, да вземем за пример, две трети от респондентите имат вяра, че изборите са свободни и почтени. Увереността в демократичността на определеното ръководство обаче не е толкава необятна – 38% и даже понижава спрямо предходната година.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в страната си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с изказванието, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) показват в най-голяма степен угриженост по отношение на изборите в своята страна.
Индексът „ Гласът на хората “ (1&2)
Индексът „ Гласът на хората “, създаден от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “, комбинира публичните настройки към двете изказвания „ Държавата ми се ръководи съгласно волята на народа “ и „ Като цяло, изборите в моята страна са свободни и почтени “ и по този начин отразява публичните усещания по основни демократични полезности.
Според Индекса, 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на мощна народна власт – гласът на хората там се самовъзприема като мощен. т.е. мнозина са по едно и също време съгласни, че страната им се ръководи по волята на народа и че изборите са свободни и почтени. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба народна власт – където, съгласно публичните усещания, нито изборите са почтени, нито ръководството се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в страна, в която най-малко едно от изискванията за мощна народна власт не е осъществено, т.е. статусът е разбъркан.
Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “:
„ Имайки поради първо, че измежду повече от една четвърт от популацията на света (Китай, доста страни от Близкия изток и някои в Африка) откривателите не могат да проведат свободни и самостоятелни проучвания на публичните настройки, и второ – че повече от една трета от гласоподавателите в страни, одобрявани за демократични, има вяра, че в действителност демокрацията не действа вярно, то можем да заключим, че живеем в свят, в който демокрацията не доминира. Глобализацията, която върви ръка за ръка с демокрацията, явно е прекъсната и към този момент е почнал противопоставен развой. Изглежда, че глобализацията не може да бъде рестартирана в свят, който е политически толкоз нехомогенен и даже се връща към така наречен блокова система “.
Къде сме ние?
Равносметката: множеството избори през предходната година не са оставили българите с усещането за повече демокрация
Българите обичайно са скептични към своите ръководства. В равносметка за отминалия неотдавна плевел интервал на политическа неустойчивост 17% изричат единодушие с изказванието „ Страната ми се ръководи съгласно волята на народа “, а 77% дават отговор негативно.
Населението ни е по традиция измежду най-критичните във връзка с демократичната природа на ръководството си като цяло. В съпоставяне с предходната вълна на проучване настройките по този индикатор по-скоро се резервират и наподобяват даже по-критични. Следващото издание на проучването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 година до момента е донесла смяна в тези кардинални настройки.
Що се отнася до чувството за свободни и почтени избори оценката на българите наподобява е по-благосклонна, въпреки и още веднъж обществото ни да е измежду най-критичните. 22% от запитаните считат, че изборите у нас са свободни и почтени, а 65% са на противоположното мнение.
Така и по двата знака страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки незадоволство както от главния механизъм на посланичество в демокрациите (изборите), по този начин и от самия кардинален темперамент на упражняването на властта у нас.
Изглежда, че недоволството от ръководство, което не се управлява в задоволителна степен от волята на народа, е относително по-силно изразено в източните страни от Европейски Съюз, с които страната ни демонстрира сходни резултати. Отношението към метода на осъществяване на избори у нас обаче е очевидно по отрицателно на фона на Европейски Съюз като цяло, а и на страните от източната част на Съюза, които нормално са с близки до нашите настройки.
Следва въпреки всичко да се добави, че извършените три следващи парламентарни избори в нашата страна предходната година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс, евентуално са оказали в допълнение въздействие за отрицателните настройки у нас.
Но и без политическата неустойчивост в страната ни през 2021 година, Индексът на демокрацията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ обичайно отрежда позиция на страната ни в по-скоро отрицателния завършек на скалата. Тази година 13% от българите считат, че живеем в условия на мощна народна власт, за 12% страната ни не дава отговор на едно от изискванията за либералност, а близо две трети намират равнището на демокрацията у нас за едва.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ