Президентът Румен Радев упражни правото си на вето срещу определени

Президентът Румен Радев упражни правото си на несъгласие против избрани разпореждания от Закона за поощряване на вложенията, които заплашват конституционно обезпеченото право на българските жители на здравословна околна среда. Без да оспорва нуждата от ускорение на построяването на обектите със стратегическо значение, президентът връща за ново разискване в Народното събрание текстовете, чието използване би довело до понижаване на равнището на отговорност на администрацията за отбрана на живота и здравето на хората при осъществяването на огромни планове. Според президента законодателството би трябвало да разрешава бързо и качествено създаване на значимите за България обекти, само че по едно и също време да е съобразено със задължението на страната да закриля своите жители и природа. Тази кардинална позиция на президента е поредно изразявана при практикуване правото му на несъгласие. Това е третият път, след указите му от 2017 година и 2019 година, когато Румен Радев възразява против ограничения, сходни на признатите в този закон. За ново разискване са върнати наредбите, които редуцират времето на способените органи да се произнесат по въздействията на даден план върху околната среда и вкарват принцип на безмълвно единодушие за неговото осъществяване. Оспорени са и ограничението на опциите за правосъден надзор, както и удължаването на валидността на избрани решения, чийто период изтича или към този момент е изминал. Държавният глава оспорва и основаването на предпоставки за придобиване на имущество, благосъстоятелност на обществени предприятия, което води до риск от ощетяване на публичния интерес. Съгласно претекстовете на президента още едно разискване в Народното събрание е належащо и тъй като тези промени, импортирани сред първо и второ четене в процедурата по приемане на закона, са гласувани без да е извършено публично разискване, при липса на предварителна оценка на въздействието, както и на финансова аргументация. По-долу са оповестени и претекстовете МОТИВИ ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 19 АПРИЛ 2024 Г. Уважаеми народни представители, Споделям убеждението на болшинството в Народното събрание, че законодателството би трябвало да разрешава бързо и качествено създаване на обекти със стратегическа значимост за развиването на България, само че по едно и също време с това трайно и поредно застъпвам тезата, че това следва да е съобразено със задължението на страната да закриля конституционните права на жителите (вж. Указ № 124/2019 година за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост). Системно съм изтъквал също, че ускоряването на процедурите по създаване на  обектите със стратегическо значение не може да става за сметка на уронване на полезности от парламентарен порядък, каквито са отбраната на здравословна околна среда и достъпът до правораздаване (вж. Указ № 175/2017 година за връщане за ново разискване в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за запазване на околната среда). Ако в законодателството съществуват проблеми, които препятстват своевременното реализиране на плановете със стратегическо значение, то съгласно член 18б от Закона за нормативните актове, органите със законодателна самодейност би следвало да пристъпят към следваща оценка на използването на съответните нормативни актове и въз основа на нея да предложат анулация, изменение или допълнение на настоящите нормативни актове. Вместо това, под претекст за ускорение на построяването на такива обекти и то в прорез с правилата на бистрота и гласност на законодателния развой, в Народното събрание от време на време се прокарват еднотипни и противоречиви промени, които накърняват конституционните права на жителите. 1. Относно измененията в правния режим на обществените предприятия С § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за поощряване на вложенията (ЗИД ЗНИ) е планувано изменение в член 22а, алинея 10 от ЗНИ, чрез което се дава опция на всички обществени предприятия по искане на вложител със документ за клас инвестиция да правят продажба, подмяна или да учредяват безплатно лимитирано вещно право върху парцели без търг или конкурс, както и на цени по-ниски от пазарните, само че не по-ниски от данъчната оценка на парцела. Към момента това е допустимо единствено за еднолични сдружения с държавно или общинско присъединяване, както и за търговски сдружения, чийто капитал е благосъстоятелност на еднолични търговски сдружения с държавно присъединяване. С § 12 от ЗИД ЗНИ е планувано изменение на член 22ж, алинея 2 от ЗНИ, което разрешава на всички обществени предприятия да стават съучредители за формиране на комерсиално сдружение посредством директно договаряне с вложител. Понастоящем тази опция е планувана единствено за еднолични сдружения с държавно или общинско присъединяване и за бюджетните предприятия. Измененията в член 22а, алинея 10 и в член 22ж, алинея 2 от ЗНИ водят до значително разширение на приложния обсег на наредбите, които към този момент ще засягат всички обществени предприятия по смисъла на Закона за обществените предприятия. Годишният систематизиран отчет за държавните обществени предприятия за 2021 година включва 265 обществени предприятия, в които страната упражнява преобладаващо въздействие чрез разнообразни министерства и холдингови структури. Държавните обществени предприятия са от значително значение за стопанската система на страната и са водещи в основни браншове като енергетика, опазване на здравето, превоз, ВиК и други. Те разполагат със забележителен брой недвижими парцели, само че новият ред за предписание с тях по § 9 от ЗИД ЗНИ не дава никакви гаранции против рисковете от корист. В аргументацията към предлагането на народните представители с вх. № 49-454-04-82/04.04.2024 година се акцентира, че все още обществените предприятия „ не могат да правят продажби без търг или конкурс, надлежно техните вложители не могат да се възползват от насърчителната мярка по член 22а, алинея 10 от ЗНИ “. По предлагането обаче не е показана нито предварителна оценка на въздействието, нито финансова аргументация, не са показани и мнения от заинтригуваните органи на изпълнителната власт. Това препятства осъществяването на преценка по отношение на нуждата и обосноваността на наредбите при баланс сред икономическите изгоди от решаването на съответен проблем на вложителите и рисковете, които смяната може да провокира от позиция на други законово предпазени обществени полезности и законни частни ползи. 2. Относно съкращаването на периодите за деяние на администрацията по избрани капиталови планове и въвеждане на правилото за безмълвно съгласие С § 13 от ЗИД ЗНИ е планувано основаването на нов раздел III в глава четвърта на ЗНИ, включваща две нови разпореждания – член 22к и член 22л от ЗНИ. Посредством член 22к, ал.1 от ЗНИ се вкарва обвързване за централните и териториалните органи на изпълнителната власт при реализирането на избран кръг предпочитани капиталови планове да работят в периоди, които са с една втора по-кратки от плануваните в съответния нормативен акт. С промените в член 22к, алинея 2 от ЗНИ същите съкратени периоди се ползват за издаване на мнения или при осъществяване на съвещания по Закона за запазване на околната среда (ЗООС) в хода на процедурите по екологична оценка, или при оценка на въздействието върху околната среда. Предвидено е също, че в случай че способените органи не се произнесат или не изразят мнение в инструкции период, това ще се счита за безмълвно единодушие. Съгласно член 3 от Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2011/92/ЕС по отношение на оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда, оценката на въздействието върху околната среда дефинира, разказва и прави оценка по подобаващ метод, съгласно особеностите на всеки обособен случай, директните и непреките обилни въздействия върху околната среда на даден план, в това число и въздействието му върху популацията и човешкото здраве. В този смисъл съкращаването на периодите във връзка с процедурите по Закон за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове при реализацията на предпочитани капиталови планове, които са съпроводени от огромен размер информация и обгръщат обилни територии, заплашва постигането и гарантирането на стандартите при запазване на околната среда и човешкото здраве. Подобно внезапно стесняване на периодите за изговаряне, осъществено без задълбочено проучване и без ограничения за подсилване на потенциала на администрацията, съставлява риск за качеството на осъществяваните оценки, а оттова и за цялостната успеваемост на превантивните процедури. Друг нежелателен резултат от въведената смяна би бил способените органи да се окажат в справедлива неспособност да се произнесат в новия скъсен период. Това, съчетано с въвеждането на правилото за безмълвно единодушие, изцяло ще в профил основни органи от процеса на взимане на решение. Въвеждането на законова хипотеза за безмълвно единодушие при непроизнасяне на органа в период е в прорез с духа и правилата на екологичното законодателство, съгласно които анализът дали избрана активност поврежда съставни елементи на околната среда следва да е постоянно стимулиран с оглед въздействието на капиталовото желание върху почвите, въздуха, водите, предпазените територии, предпазените зони и други. Именно характерът на избрани обекти като стратегически значими или такива от национално значение допуска провеждането на авансово и задълбочено изследване на въпросите, които са от компетентността на администрацията, както и отчитане на гледната точка на допустимо най-широк кръг трети лица, чиито права и законни ползи може евентуално да бъдат наранени. Осъществяването на такива планове допуска на всеки стадий от тяхното обмисляне и осъществяване да има ясно мнение или решение от страна на всеки способен орган на изпълнителната или локалната власт. Само по този начин може да бъде обезпечен главният принцип на демократичното ръководство – отговорността. Специално във връзка със отбраната на околната среда Правото на Европейски Съюз допуска страните членки да одобряват всички нужни ограничения, с цел да подсигуряват, че преди да бъдат утвърдени, плановете, които биха могли да окажат доста влияние върху околната среда са предмет на условие за приемане на позволение за реализиране и на оценка по отношение на тяхното влияние (чл. 2, пар. 1 от Директива 2011/92/ЕС от 13 декември 2011 година по отношение на оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда). 3. Относно ограничението на достъпа до съд С § 19 от ЗИД ЗНИ е планувано изменение на член 88, алинея 4, на член 93, алинея 10, на член 99, алинея 9 от Закон за опазване на околната среда, което планува при обекти с национално значение и от стратегическа значимост избрани категории правосъдни разногласия да се позволяват единствено в една правосъдна инстанция. В Указ № 175/2017 година към този момент съм имал случай да отбележа, че грижата за околната среда е посочена измежду главните начала на нашата Конституция и чрез нея се подсигурява правото на живот и се пази здравето на българските жители. Недопустимо е  точно по тази тематика да бъдат въвеждани изключения от общия принцип за двуинстанционния правосъден надзор върху административните актове. В подтекста на конституционния принцип за правовата страна, правото на здравословна и удобна околна среда (чл. 55 от Конституцията) се намира в неразривна връзка с правото на правосъдна отбрана (чл. 56 от Конституцията). То безспорно включва както изговаряне на самостоятелен съд по законността на решенията на административните органи, по този начин и опция засегнатите страни да задействат правосъдния контрол над законността на издаваните първоинстанционни правосъдни решения. 4. Относно удължаването на периода на правно деяние на избрани решения на администрацията по ЗООС С § 19 от ЗИД ЗНИ са планувани промени на член 93, алинея 8, на член 99, алинея 12 от Закон за опазване на околната среда, чрез които се усилва от 5 на 10 години срокът, в който решенията по Оценка на въздействието върху околната среда, респективно решението да не се прави Оценка на въздействието върху околната среда, губят правно деяние, заради това, че не е почнало реализирането на капиталовото предложение. Едновременно с това по §20 от ЗИД ЗНИ правното деяние на решенията по тези текстове, признати до влизане в действие на закона, се удължава с до 10 години от датата на издаването им. И двете обсъждани тук разпореждания са признати в нарушаване на Конституцията, защото имат назад деяние и засягат правилото на разделянето на управляващите. Забраната за противоположното деяние на законите е парламентарен принцип, който се съдържа в самото разбиране за правова страна, закрепено в преамбюла и в член 4, алинея 1 от Конституцията. На законово равнище този принцип е очакван и в член 14 от Закона за нормативните актове. Той позволява предвиждането на противоположна мощ на нормативен акт, само че единствено като изключение и то с експлицитна наредба. Това допуска тя да бъде съответно стимулирана и да се основава на отбраната на по-висша конституционна полезност. От предлагането на народните представители за въвеждане на обсъжданите тук разпореждания не излиза наяве с какви по-висши полезности е обосновано тяхното назад деяние. Освен това Народното събрание се намесва голословно в пълномощията на изпълнителната власт, защото Оценка на въздействието върху околната среда е от нейната изключителната подготвеност и по този начин се нарушава правилото за разделяне на управляващите (чл. 8 от Конституцията). Удължаването на периода на годност на към този момент изтекли или изтичащи екологични решения несъмнено ще даде отражение върху реализирането и скоростта на развиване на капиталовия развой, само че залогът остава гарантирането на конституционното право на жителите на здравословна и удобна околна среда. При отсъствието на задълбочено публично разискване и експертна оценка на въздействието не може да бъде изключена изрично заплахата оспорваната наредба да прикрива скрити подбуди за „ възкръсване “ на планове, които към този момент неведнъж са предизвиквали публично неодобрение и напрежение. 5. Относно разширението на определението на „ обект със стратегическа значимост “ С § 19 от ЗИД ЗНИ е планувано изменение на определението на „ обект със стратегическа значимост “. По настоящия текст на § 1, т. 76 от Допълнителните разпореждания от Закон за опазване на околната среда това са обекти, които са включени в Енергийната тактика на Република България до 2020 година за надеждна, ефикасна и по-чиста енергетика или в Интегрираната транспортна тактика до 2030 година. Към това определение се прибавят думите „ както и план, за реализацията на който е признато решение на Народното събрание “, което позволява определянето на обектите от стратегическа значимост да става отвън процеса на създаване и приемане на цитираните тактики. Определянето на обектите със стратегическа значимост е политически въпрос, който изисква способен метод и деликатен баланс сред необятен кръг разнообразни ползи и полезности. Според член 105, алинея 1 от Конституцията, Министерският съвет е претрупан с отговорността да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната. Това включва създаването и приемането на дълготрайни тактики за развиването на обособени стопански браншове и определянето на обектите със стратегическо значение. Разработването на тактиките, както и цялата активност на държавното управление, се развива под парламентарен надзор. При това обаче Министерският съвет и Народното събрание имат свои ясно обособени пълномощия. Посредством оспорената тук наредба, законът разпорежда на Народното събрание подготвеност, която е конституционно непокътната за държавното управление. Парламентарната процедура от последните години демонстрира, че в не един или два случая пълномощието на Народното събрание да се произнася по избрани въпроси с решения се употребява за разтоварване на държавното управление от отговорност, а това е неприемливо от позиция на конституционните правила за разделяне на управляващите, за правова и демократична страна. В своето Решение № 15 от 28.11.2022 година по к.д. № 10/2022 година Конституционният съд отбелязва, че „ поредно отстоява нужното и уместно за реализирането на предоставените държавни функционалности разграничение на пълномощията на държавните органи “. Според неговата трайна процедура „ изземването от страна на Народното събрание на конституционни функционалности, които принадлежат на Министерски съвет, е нарушаване на правилото на разделяне на управляващите, на правилото на правовата страна и на върховенството на Конституцията “ (Решение № 4 от 2008 година по к.д. № 4/2008 г.). 6. От позиция на разпоредбите на законодателната процедура Разглежданият тук ЗИД ЗНИ е признат въз основа на законопроект, създаден от  Министерския съвет и импортиран в Народното събрание на 9 февруари 2024 година. Предметът на този законопроект визира адаптиране на националното законодателство към последните промени и допълнения на Регламент (ЕС) № 651/2014 година за оповестяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар на Европейски Съюз. Разпоредбите на § 19, § 21 и § 22 от ЗИД ЗНИ са признати въз основа на оферти на народни представители, които са постъпили в Народното събрание след приемането на законопроекта на Министерски съвет на първо четене (вх. № 49-454-04-83 от 04.04.2024 г.). Те уреждат обособени детайли от правния режим на предпочитани капиталови планове с национално или районно значение и на капиталови оферти, които са избрани като национални обекти, при което вкарват основни промени в три разнообразни закона – Закон за опазване на околната среда, Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ). По своя предмет предложенията на народните представители, импортирани след първо гласоподаване, се разграничават значително от предмета на законопроекта на Министерски съвет. Измененията в Закон за опазване на околната среда, Закон за устройство на територията и ЗЕВИ, които се съдържат в § 19, § 21 и § 22 от ЗИД ЗНИ, са гласувани от Народното събрание единствено един път, което опонира на императивното условие на Конституцията законите да се разискват и одобряват с две гласувания, които се правят в обособени съвещания (чл. 88, алинея 1 от Конституцията). Освен това те са отвън обсега и претекстовете на признатия на първо четене законопроект и от тази позиция са признати в нарушаване на член 83, алинея 1 и 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание. По предложенията на народните представители не е извършено публично разискване, липсва предварителна оценка на въздействието, надлежна аргументация на всички аспекти от предложенията, както и финансова аргументация. По тези съображения смятам, че § 19, § 21 и § 22 от ЗИД ЗНИ  се отклоняват в забележителна степен от откритите в член 26, алинея 1 от Закона за нормативните актове стандарти за нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация и непоклатимост на плановете за нормативни актове, които са и основни гаранции за правна сигурност. Същото важи и за оспорените нагоре на разнообразни учредения § 9, § 12, § 13 и § 20 от ЗИД ЗНИ. Уважаеми народни представители, По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание § 9, § 12, § 13, § 19, § 20, § 21 и § 22 от Закона за изменение и допълнение на Закона за поощряване на вложенията, признат от Народното събрание на 19 април 2024 година. РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ