Слабакови хранят с хляб цяло село
Двама художници – Красимир и Мария Слабакови, са най-благославяните хора във Фазаново. По-големият наследник на незабравимия Петър Слабаков следва завета на майка си Стефания: в селото да няма нито един гладен човек. Затова той и брачната половинка му всеки месец влагат освен състрадание и съпричастие, само че и по към 400 лв., с цел да обезпечат самун за народа. Носят го от Царево, което е на 15 километра от мястото, където се развива действието. Красимир и Мария го поръчват, опаковат и доставят с автомобила си – всеки ден до всяка врата във Фазаново. Когато през зимата пътищата стават непроходими, в благородното дружество се включват още хуманисти – като Марин Костадинов от кметството, който разчиства улиците и носи хляба на най-възрастните поданици. „ Всички са доста признателни – непрекъснато ни носят домашни яйца, зеленчуци от градините си, ракия от избите си “, споделя Красимир. Според него и Мария в България има задоволително заможни персонажи, с цел да няма ненахранени – просто се желае малко човечност и повече организация. Засега задачата им е хлябът да бъде споделен най-малко из Странджанския район – по този начин написа и върху особено направения етикет. За да се знае, че тук не става дума за подаяния, а за човечност. А опаковката е с фрази от описа на Чудомир „ Старият вестник ”. Красимир е наследил освен възприятието за комизъм от огромния артист, само че и неговия манталитет – да споделя всичко едно към едно, да няма непотребни любезности в общуването, да не се икономисва истината за мощните на деня.
Слабакови обаче не стопират и да творят. Дърворезбите и скулптурите на Красимир са купувани освен от БГ колекционери и галерии. Дълги години той и Мария живеят в Щатите. Слабаков, който е от първия брак на огромния артист и е негово същинско копие, преди време е измежду най-оборотните майстори в Лос Анжелис. В началото на 90-те работи в имението на международния дизайнер Джани Версаче. „ Беше неповторим актьор. Гениален художник. Изключителен сценограф – това беше специалността му. Докато работех по дизайна на интериорите, той дострои обсерватория към една постройка! ”, връща лентата Красимир. Мария пък е кралица на ювелирните творения. Двамата се срещат на кандидатстудентските изпити в Художествената академия – от този момент не са се разделяли. Единодушно вземат решение да емигрират в Америка, когато у нас започва първичното струпване на капитала, а мутренската реалност трови по-чувствителните души. „ Не се бях прибирал най-малко 5 години. Когато се върнах за първи път, татко ми сподели: Добре, че те няма – другояче сигурно щеше да пребиеш някого и да те вкарат в пандиза. Идиотско време “, разказвал е Красимир. Мария също е доста бойна дама, която не се огъва пред живота – нито по света, нито у нас. Докато са в Щатите, не помни, че има тапия от Академия и работи безусловно всичко. Особено добра се оказва като крупие в казино. Но след 20 години в Америка носталгията побеждава. И те се прибират – във Фазаново, където е живяла Стефания, първата брачна половинка на Слабаков, почитан книжовник, жена с извънредно богата просвета, с нюх към хубостта във всичките й измерения, която разпалва фантазията и прави живота на всички към нея забавен. Въпреки раздялата си със Слабаков, в никакъв случай не споделя неприятна дума за него, а постоянно си спомня забавни случки от взаимното им съществуване. Тя е тази, която му чете на глас от учебниците, с цел да приключи той университета във Варна, и разисква с него функциите му. Стефания ражда на Слабаков и щерка – Боряна, виолончелист в камерен отбор „ Дианополис ” в Ямбол, където повече от 35 години тя и брачният партньор й работят за популяризирането на камерната музика в България и Европа. Техният наследник е оперният ас Георги Султанов. А през днешния ден името на Боряна носи племенницата й – фотограф и уеб дизайнер.
„ Животът е лотария “, е измежду главните правила на Красимир, наследени от Слабаков. Днес той и Мария имат ателие в Лозенец. Художникът „ си чеше крастата “ с още една пристрастеност – събира остарели радиоприемници, грамофони, транзистори, касетофони, антики... Има 70 довоенни радиоапарати, като е реставрирал половината от тях. Мечтае един ден да направи музей. „ Да затрием нещо е доста елементарно - и да го забравим. Но нищо не продължава напред, без да е имало нещо преди него “, твърди Красимир. Преди време с Мария даже издали локален вестник, който съумял да излезе в 50 броя. Но поради компликациите при производството на книжен вид, концепцията се трансформирала в откриването на локална радиолиния. „ Успях да се сдобия с излъчвател, пробите са направени “, разкрива художникът в БНР. „ Гордея се предците си, не се срамя от себе си, гордея се с децата и с внуците си. Мисията ми е изпълнена. Но единствено дето положително в хората няма. В нас се таи по един неприятен човек, на който, в случай че не дадем път, претърпяваме по-достойно дните си “, показа философията си Слабаков пред БНР.
Слабакови обаче не стопират и да творят. Дърворезбите и скулптурите на Красимир са купувани освен от БГ колекционери и галерии. Дълги години той и Мария живеят в Щатите. Слабаков, който е от първия брак на огромния артист и е негово същинско копие, преди време е измежду най-оборотните майстори в Лос Анжелис. В началото на 90-те работи в имението на международния дизайнер Джани Версаче. „ Беше неповторим актьор. Гениален художник. Изключителен сценограф – това беше специалността му. Докато работех по дизайна на интериорите, той дострои обсерватория към една постройка! ”, връща лентата Красимир. Мария пък е кралица на ювелирните творения. Двамата се срещат на кандидатстудентските изпити в Художествената академия – от този момент не са се разделяли. Единодушно вземат решение да емигрират в Америка, когато у нас започва първичното струпване на капитала, а мутренската реалност трови по-чувствителните души. „ Не се бях прибирал най-малко 5 години. Когато се върнах за първи път, татко ми сподели: Добре, че те няма – другояче сигурно щеше да пребиеш някого и да те вкарат в пандиза. Идиотско време “, разказвал е Красимир. Мария също е доста бойна дама, която не се огъва пред живота – нито по света, нито у нас. Докато са в Щатите, не помни, че има тапия от Академия и работи безусловно всичко. Особено добра се оказва като крупие в казино. Но след 20 години в Америка носталгията побеждава. И те се прибират – във Фазаново, където е живяла Стефания, първата брачна половинка на Слабаков, почитан книжовник, жена с извънредно богата просвета, с нюх към хубостта във всичките й измерения, която разпалва фантазията и прави живота на всички към нея забавен. Въпреки раздялата си със Слабаков, в никакъв случай не споделя неприятна дума за него, а постоянно си спомня забавни случки от взаимното им съществуване. Тя е тази, която му чете на глас от учебниците, с цел да приключи той университета във Варна, и разисква с него функциите му. Стефания ражда на Слабаков и щерка – Боряна, виолончелист в камерен отбор „ Дианополис ” в Ямбол, където повече от 35 години тя и брачният партньор й работят за популяризирането на камерната музика в България и Европа. Техният наследник е оперният ас Георги Султанов. А през днешния ден името на Боряна носи племенницата й – фотограф и уеб дизайнер.
„ Животът е лотария “, е измежду главните правила на Красимир, наследени от Слабаков. Днес той и Мария имат ателие в Лозенец. Художникът „ си чеше крастата “ с още една пристрастеност – събира остарели радиоприемници, грамофони, транзистори, касетофони, антики... Има 70 довоенни радиоапарати, като е реставрирал половината от тях. Мечтае един ден да направи музей. „ Да затрием нещо е доста елементарно - и да го забравим. Но нищо не продължава напред, без да е имало нещо преди него “, твърди Красимир. Преди време с Мария даже издали локален вестник, който съумял да излезе в 50 броя. Но поради компликациите при производството на книжен вид, концепцията се трансформирала в откриването на локална радиолиния. „ Успях да се сдобия с излъчвател, пробите са направени “, разкрива художникът в БНР. „ Гордея се предците си, не се срамя от себе си, гордея се с децата и с внуците си. Мисията ми е изпълнена. Но единствено дето положително в хората няма. В нас се таи по един неприятен човек, на който, в случай че не дадем път, претърпяваме по-достойно дните си “, показа философията си Слабаков пред БНР.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ