За първи път от четвърт век в България лети излюпен на свобода черен лешояд
Двадесет и осем години след последното гнездене и 36 години откакто типът е бил публично разгласен за липсващ в страната, черният лешояд (картал) още веднъж сполучливо гнезди в България през 2021 година. За това заяви сдружението " Зелени Балкани ", което дружно с сътрудници и излюпеното малко. Размножителният интервал се счита за сполучлив, откакто младата птица полети на независимост.
Кадри от първите махове с криле преди политане
Ивелин Иванов, специалист на " Зелени Балкани ", описа за " Дневник ", че първото денонощие е минало сполучливо и в този момент младият черен лешояд се е върнал в родното гнездо. " В момента той е като бебе, което прохожда. Учи се да излетява, да каца и през първия месец ще е изключително уязвим и ще се връща вкъщи. "
През последните десетилетия в границите на природозащитниците са освободили за първи полет седем родени в зоопаркове черни лешояда в Котелския Балкан. Тези млади птици са се учили да летят в продължение на към месец към изкуственото гнездо, след което са отлитали за зимата на юг. Последвало е обичайното за типа скитничество за три години преди да уседнат и да са подготвени да станат родители. Очаква се първият роден на независимост млад черен лешояд да има сходно държание и да отлети през зимата, само че той е почнал да прави първите опити за хвърчене малко по-късно - септември вместо август - и специалистите не са сигурни за факторите, които ще повлияят на държанието му.
В продължение на първите си три години бездомнически (наричан от биолозите " вагрантски " ) интервал черните лешояди изминават големи дистанции и са изключително уязвими. От седемте млади птици, излюпени в зоопаркове и освободени за полет в България до момента, единствено две са към момента живи и на независимост. Една от потърпевшите стана жертва на бракониери (повече за ориста на Ултрон ), други не съумяват да прелетят над Средиземно море при миграцията си на юг, трети претърпяват нещастни случаи и в този момент още веднъж са в зоопаркове, където вземат участие като родители в стратегиите за освобождение на птици в дивата природа.
Поведението на свободния млад черен лешояд, с който типът се възвръща като свободно гнездящ за България, ще бъде следено с внимание от специалистите в идната година. За бъдещите наблюдения той носи пръстен с идентификация и сателитен предавател, сложени му в гнездото на 25 юли 2021 година
От " Зелени Балкани " прецизират, че младият лешояд е кръстен с името Мичев-Боев на двама орнитолози и природозащитници - Таню Мичев и Николай Боев. " Те първи, още през 1980 година, когато към този момент изследванията им демонстрират, че типът е липсващ от страната, оферират възобновяване му посредством импорт на птици от чужбина и освобождението им в българската природа. Макар да не доживяха реализирането на концепцията си, Мичев и Боев въодушевиха потомство природозащитници, които целеустремено работиха за постигането на този триумф. Днес черният лешояд се развъжда единствено в две страни на Балканите - Гърция и към този момент България, и единствено в пет в Европейския съюз - като бъдат добавени Испания, Португалия и Франция, " прецизират природозащитниците.
В известието си сдружението благодари за " историческия триумф, който стана вероятен с помощта на взаимните старания на няколко локални и интернационалните организации - Зелени Балкани,, (България),, (Германия), Правителството на Екстремадура (Испания) " и на финансовата стратегия ЛАЙФ на Европейски Съюз в границите на план
Зелени Балкани прецизират също, че дейностите по възобновяване на черния лешояд са подкрепени директно от Министерството на околната среда и водите на Република България, дирекциите на естествените паркове " Сините камъни " и " Врачански Балкан ", Европейската стратегия за размножаване на редки типове отвън естествената им среда (EEP), Асоциацията на зоопарковете и аквариумите (), зоопарковете,,,,, и десетки донори и кръстници на лешояди.
Черният лешояд (наричан още " картал " ) пък бе вписан в Червената книга на България със статут " липсващ " като гнездящ от фауната на България от 1992 година. На международно равнище той е и доста по-рядък от белоглавия и египетския. Карталът е предпазен от българския Закон за биологичното многообразие и ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Кадри от първите махове с криле преди политане
Ивелин Иванов, специалист на " Зелени Балкани ", описа за " Дневник ", че първото денонощие е минало сполучливо и в този момент младият черен лешояд се е върнал в родното гнездо. " В момента той е като бебе, което прохожда. Учи се да излетява, да каца и през първия месец ще е изключително уязвим и ще се връща вкъщи. "
През последните десетилетия в границите на природозащитниците са освободили за първи полет седем родени в зоопаркове черни лешояда в Котелския Балкан. Тези млади птици са се учили да летят в продължение на към месец към изкуственото гнездо, след което са отлитали за зимата на юг. Последвало е обичайното за типа скитничество за три години преди да уседнат и да са подготвени да станат родители. Очаква се първият роден на независимост млад черен лешояд да има сходно държание и да отлети през зимата, само че той е почнал да прави първите опити за хвърчене малко по-късно - септември вместо август - и специалистите не са сигурни за факторите, които ще повлияят на държанието му.
В продължение на първите си три години бездомнически (наричан от биолозите " вагрантски " ) интервал черните лешояди изминават големи дистанции и са изключително уязвими. От седемте млади птици, излюпени в зоопаркове и освободени за полет в България до момента, единствено две са към момента живи и на независимост. Една от потърпевшите стана жертва на бракониери (повече за ориста на Ултрон ), други не съумяват да прелетят над Средиземно море при миграцията си на юг, трети претърпяват нещастни случаи и в този момент още веднъж са в зоопаркове, където вземат участие като родители в стратегиите за освобождение на птици в дивата природа.
Поведението на свободния млад черен лешояд, с който типът се възвръща като свободно гнездящ за България, ще бъде следено с внимание от специалистите в идната година. За бъдещите наблюдения той носи пръстен с идентификация и сателитен предавател, сложени му в гнездото на 25 юли 2021 година
От " Зелени Балкани " прецизират, че младият лешояд е кръстен с името Мичев-Боев на двама орнитолози и природозащитници - Таню Мичев и Николай Боев. " Те първи, още през 1980 година, когато към този момент изследванията им демонстрират, че типът е липсващ от страната, оферират възобновяване му посредством импорт на птици от чужбина и освобождението им в българската природа. Макар да не доживяха реализирането на концепцията си, Мичев и Боев въодушевиха потомство природозащитници, които целеустремено работиха за постигането на този триумф. Днес черният лешояд се развъжда единствено в две страни на Балканите - Гърция и към този момент България, и единствено в пет в Европейския съюз - като бъдат добавени Испания, Португалия и Франция, " прецизират природозащитниците.
В известието си сдружението благодари за " историческия триумф, който стана вероятен с помощта на взаимните старания на няколко локални и интернационалните организации - Зелени Балкани,, (България),, (Германия), Правителството на Екстремадура (Испания) " и на финансовата стратегия ЛАЙФ на Европейски Съюз в границите на план
Зелени Балкани прецизират също, че дейностите по възобновяване на черния лешояд са подкрепени директно от Министерството на околната среда и водите на Република България, дирекциите на естествените паркове " Сините камъни " и " Врачански Балкан ", Европейската стратегия за размножаване на редки типове отвън естествената им среда (EEP), Асоциацията на зоопарковете и аквариумите (), зоопарковете,,,,, и десетки донори и кръстници на лешояди.
Черният лешояд (наричан още " картал " ) пък бе вписан в Червената книга на България със статут " липсващ " като гнездящ от фауната на България от 1992 година. На международно равнище той е и доста по-рядък от белоглавия и египетския. Карталът е предпазен от българския Закон за биологичното многообразие и ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ