Клепалото събирало 500 монаси в Балшенския манастир
* Два пъти в годината обителта уважава патрона си св. великомъченик Теодор Стратилат * Братята си имат плантация, манастирският магазин е като пещерата на Аладин
В огърлицата от манастири на Софийската Мала света гора има един настоящ манастир, който не е изключително известен. А там в миналото обратно във времето клепалото събирало за обща молитва над 500 монаха. Любителите на набожен туризъм ще бъдат прелестно сюрпризирани при посещението в Балшенския манастир " Св. Теодор Стратилат ", в случай че към този момент не са били там и не идват още веднъж, с цел да се потопят в благодатта на това свято място. На 8 февруари, когато Църквата уважава светеца войн Теодор Стратилат, манастирът има храмов празник, който и тази година ще бъде маркиран с празнична архиерейска света Литургия. Светията се уважава и на 8 юни.
Манастирът " Св. Теодор Стратилат " се намира наоколо до софийското село Балша, в региона на Нови Искър. До него води нов асфалтов път след отклоняване от шосето от Доброславци към Балша. Отсечката е към километър и половина. Самият манастир е ситуиран върху открита височина в южните скатове на Западна Стара планина. Оттам се разкрива необятна панорамна панорама към Софийското поле, а природата към манастира е привлекателна и доста красива.За историята на манастира се съди главно по локални предания и митове. Не е известно по кое време тъкмо е зародил, само че има поверие, че бил учреден по време на царуването на цар Самуил (997 -1014 г.) и бил издигнат от неговия шурей Сеслав и дъщерята му Варвара. Има легенда, че селото е съществувало още в праисторическите времена, когато Софийската долина била езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша.
По това време три сестри се омъжили в разнообразни селища, които били кръстени на техните имена - Балша, Яна и Бояна.
Но друга легенда споделя, че селото носи името на локален болярин, който бил главен спомоществовател на църквата в селото " Св. Петка ", датирана към ХIV век (сега в руини) и намиращия се над него манастир “Св. Теодор Стратилат ”.
Има и едно поверие, че манастирът е учреден през ХII век.Самото място е било известно на локалните хора като „ Манастиро ” и там в действителност има следи от остарели зидове. Около църквата личат основите на разрушени здания - жилища, магерница, селскостопански и други постройки. Наблизо минавал римски път, водещ към северните елементи на империята. Има съмнение, че манастирът е издигнат върху мястото на изчезнало средновековно населено място, за което приказват откритите остатъци, само че систематични археологически изследвания не са направени.
Местните описват, че в най-хубавите си времена монасите в манастира били 500. Известно е че в края на XIX в. манастирът вече е бил развалина, само че в следствие е възобновен от монахини. Пазят се мемоари, че към 20 монахини живеели в двуетажна жилищна постройка, където е била инсталирана и камбаната. Не е известно тъкмо по кое време е съборена тази жилищна постройка. Последната монахиня в светата обител е била от Костинброд, като умряла е била заровена в манастира, само че по-късно гробът е изместен дружно с други тленни остатъци в костинбродското гробище. Предполага се, че жилищната постройка е паднала след нейната гибел.През 70-те години на ХХ век по гледище на Левкийския свещеник Партений, тогава викарий на Софийския митрополит, е актуализирана манастирската черква от отец Емануил Кожухаров.
Истинското обновяване на манастира стартира след 1989 година, когато църковното настоятелство с ръководител протойерей Кирил Танчов взема решение да възвърне и възроди изцяло светата обител. През 1996 година е определено ново църковно настоятелство с ръководител отец Георги Стоянов, енорийски духовник от столичния храм „ Свети Дух ” в „ Надежда ”. Благодарение на неговата неотложност, непримиримост, активност и разпоредителност манастирът възкръсва за нов живот. Той има дейни помощници в лицето на Тинка Кръстева, която още през 1977 година първа забелязала опустошения манастир, юриста Николина Василева, проектант Петър Петров, основната дарителка Величка Керчева, някои компании.
Имената на донорите са на ктиторския надпис в храма. За шест години напълно с дарения е реставрирана изцяло остарялата черква, изработен е нов иконостас и е издигната нова жилищна постройка. Поръчана е нова камбана и е сложена на новопостроената камбанария.На 8 юни 2003 година за летния храмов празник, когато Православната черква празнува преместването на светите мощи на св. Теодор Стратилат в неговия роден град, Негово светейшество Българският патриарх Максим в съслужение с други митрополити и свещеници извършва освещение на църквата и новата жилищна постройка. На 8 февруари 2016 година за храмовия празник има архиерейска св. Литургия, управлявана от Негово Преосвещенство Браницки свещеник Григорий (сега Врачански митрополит), а след нея става и освещаването и откриването на новопостроения път към светата обител.
В момента манастирът е настоящ и в обителта всекидневно звучи молитва.
Негов и. д. свещеник е иконом Христо Попов от столичния храм " Св. Параскева ". През последните няколко години манастирът има и своите непрекъснати поселници. Това са йеромонасите Тимотей и Леонтий, а от скоро към тях се причисли и по-младият йеромонах Силуан, който преди този момент беше брат на Църногорския манастир, а като и. д. свещеник на Жаблянския манастир " Св. Йоан Кръстител " постави съществени старания за неговото обновяване.Още по времето, когато за Балшенския манастир се грижи отец Георги, край манастира е основана плантация. Сега стопанството е доста разширено и под управлението на монасите там се отглеждат овце, кози и крави.
Млякото се преработва и млечните артикули се продават в манастирската продавница
А това магазинче наподобява на пещерата на Аладин, по този начин богато е заредено с доста и разнородни манастирски артикули с високо качество. Освен хранителни артикули, питиета, сладка, подправки, тук може да се купят и разнообразни сувенири с църковна тема. Пазарувайки от манастирското магазинче, посетителят ще направи принос и ще даде своята лента за благоукрасяването и грижата за светата обител.
Последните проекти на монасите са да се създадат два идентични дребни параклиса в манастирския двор.
В региона на манастира има голям брой оброчища. Има традиция локалните да се събират край оброците на празниците на светиите, на които са отдадени. Най-популярен е оброкът на светите братя Кирил и Методий, показа отец Тимотей. Оброци има и край самия манастирски храм. Посветени са на Пресвета Богородица и на св. Теодор Стратилат. Според локално предание от село Балша произлиза и св. Пимен Зографски, за който се твърди, че първо в Софийското, а след това и по другите краища, където живеели българи, е възстановил и построил към 300 църкви и 15 манастира и е изписал множеството от тях. Твърди се, че по това време той е възстановил и Балшанския манастир. Затова концепцията е да се реализира отдавнашно желание да има параклис, отдаден на Божията майка, а другият да е отдаден на св. Пимен Зографски.
В огърлицата от манастири на Софийската Мала света гора има един настоящ манастир, който не е изключително известен. А там в миналото обратно във времето клепалото събирало за обща молитва над 500 монаха. Любителите на набожен туризъм ще бъдат прелестно сюрпризирани при посещението в Балшенския манастир " Св. Теодор Стратилат ", в случай че към този момент не са били там и не идват още веднъж, с цел да се потопят в благодатта на това свято място. На 8 февруари, когато Църквата уважава светеца войн Теодор Стратилат, манастирът има храмов празник, който и тази година ще бъде маркиран с празнична архиерейска света Литургия. Светията се уважава и на 8 юни.
Манастирът " Св. Теодор Стратилат " се намира наоколо до софийското село Балша, в региона на Нови Искър. До него води нов асфалтов път след отклоняване от шосето от Доброславци към Балша. Отсечката е към километър и половина. Самият манастир е ситуиран върху открита височина в южните скатове на Западна Стара планина. Оттам се разкрива необятна панорамна панорама към Софийското поле, а природата към манастира е привлекателна и доста красива.За историята на манастира се съди главно по локални предания и митове. Не е известно по кое време тъкмо е зародил, само че има поверие, че бил учреден по време на царуването на цар Самуил (997 -1014 г.) и бил издигнат от неговия шурей Сеслав и дъщерята му Варвара. Има легенда, че селото е съществувало още в праисторическите времена, когато Софийската долина била езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша.
По това време три сестри се омъжили в разнообразни селища, които били кръстени на техните имена - Балша, Яна и Бояна.
Но друга легенда споделя, че селото носи името на локален болярин, който бил главен спомоществовател на църквата в селото " Св. Петка ", датирана към ХIV век (сега в руини) и намиращия се над него манастир “Св. Теодор Стратилат ”.
Има и едно поверие, че манастирът е учреден през ХII век.Самото място е било известно на локалните хора като „ Манастиро ” и там в действителност има следи от остарели зидове. Около църквата личат основите на разрушени здания - жилища, магерница, селскостопански и други постройки. Наблизо минавал римски път, водещ към северните елементи на империята. Има съмнение, че манастирът е издигнат върху мястото на изчезнало средновековно населено място, за което приказват откритите остатъци, само че систематични археологически изследвания не са направени.
Местните описват, че в най-хубавите си времена монасите в манастира били 500. Известно е че в края на XIX в. манастирът вече е бил развалина, само че в следствие е възобновен от монахини. Пазят се мемоари, че към 20 монахини живеели в двуетажна жилищна постройка, където е била инсталирана и камбаната. Не е известно тъкмо по кое време е съборена тази жилищна постройка. Последната монахиня в светата обител е била от Костинброд, като умряла е била заровена в манастира, само че по-късно гробът е изместен дружно с други тленни остатъци в костинбродското гробище. Предполага се, че жилищната постройка е паднала след нейната гибел.През 70-те години на ХХ век по гледище на Левкийския свещеник Партений, тогава викарий на Софийския митрополит, е актуализирана манастирската черква от отец Емануил Кожухаров.
Истинското обновяване на манастира стартира след 1989 година, когато църковното настоятелство с ръководител протойерей Кирил Танчов взема решение да възвърне и възроди изцяло светата обител. През 1996 година е определено ново църковно настоятелство с ръководител отец Георги Стоянов, енорийски духовник от столичния храм „ Свети Дух ” в „ Надежда ”. Благодарение на неговата неотложност, непримиримост, активност и разпоредителност манастирът възкръсва за нов живот. Той има дейни помощници в лицето на Тинка Кръстева, която още през 1977 година първа забелязала опустошения манастир, юриста Николина Василева, проектант Петър Петров, основната дарителка Величка Керчева, някои компании.
Имената на донорите са на ктиторския надпис в храма. За шест години напълно с дарения е реставрирана изцяло остарялата черква, изработен е нов иконостас и е издигната нова жилищна постройка. Поръчана е нова камбана и е сложена на новопостроената камбанария.На 8 юни 2003 година за летния храмов празник, когато Православната черква празнува преместването на светите мощи на св. Теодор Стратилат в неговия роден град, Негово светейшество Българският патриарх Максим в съслужение с други митрополити и свещеници извършва освещение на църквата и новата жилищна постройка. На 8 февруари 2016 година за храмовия празник има архиерейска св. Литургия, управлявана от Негово Преосвещенство Браницки свещеник Григорий (сега Врачански митрополит), а след нея става и освещаването и откриването на новопостроения път към светата обител.
В момента манастирът е настоящ и в обителта всекидневно звучи молитва.
Негов и. д. свещеник е иконом Христо Попов от столичния храм " Св. Параскева ". През последните няколко години манастирът има и своите непрекъснати поселници. Това са йеромонасите Тимотей и Леонтий, а от скоро към тях се причисли и по-младият йеромонах Силуан, който преди този момент беше брат на Църногорския манастир, а като и. д. свещеник на Жаблянския манастир " Св. Йоан Кръстител " постави съществени старания за неговото обновяване.Още по времето, когато за Балшенския манастир се грижи отец Георги, край манастира е основана плантация. Сега стопанството е доста разширено и под управлението на монасите там се отглеждат овце, кози и крави.
Млякото се преработва и млечните артикули се продават в манастирската продавница
А това магазинче наподобява на пещерата на Аладин, по този начин богато е заредено с доста и разнородни манастирски артикули с високо качество. Освен хранителни артикули, питиета, сладка, подправки, тук може да се купят и разнообразни сувенири с църковна тема. Пазарувайки от манастирското магазинче, посетителят ще направи принос и ще даде своята лента за благоукрасяването и грижата за светата обител.
Последните проекти на монасите са да се създадат два идентични дребни параклиса в манастирския двор.
В региона на манастира има голям брой оброчища. Има традиция локалните да се събират край оброците на празниците на светиите, на които са отдадени. Най-популярен е оброкът на светите братя Кирил и Методий, показа отец Тимотей. Оброци има и край самия манастирски храм. Посветени са на Пресвета Богородица и на св. Теодор Стратилат. Според локално предание от село Балша произлиза и св. Пимен Зографски, за който се твърди, че първо в Софийското, а след това и по другите краища, където живеели българи, е възстановил и построил към 300 църкви и 15 манастира и е изписал множеството от тях. Твърди се, че по това време той е възстановил и Балшанския манастир. Затова концепцията е да се реализира отдавнашно желание да има параклис, отдаден на Божията майка, а другият да е отдаден на св. Пимен Зографски.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ