Д. Димитров: В Украйна се решава бъдещето, да помогнем военно, Русия е обречена
Два горещи външнополитически въпроса са на път да взривят тънкото равновесие в ръководещата коалиция: договарянията с Република Северна Македония по осъществяването на Договора за добросъседство и военната помощ за оцеляването на Украйна.
Поредната гневната вълна на ненавист към България и българите, отприщена след откриването на българския културен дом в Битоля на името на Иван (Ванче) Михайлов още веднъж демонстрираха нежеланието за признание на българска еднаквост от политиците на Вардарска македония. Това наля още вода в мелницата на евроскептиците от двете страни на границата и ускори усещането, че връзките със Скопие започнаха да се преекспонират. Дали не би трябвало да оставим встрани най-малко за известно време македонския въпрос. Той не може да бъде решен тук и в този момент. Политиците там не са подготвени да скъсат с идеологията на титовизма, вкопчили са се в него и са подготвени да го бранят още десетилетия, под знамето на македонскиот идентитет. Но това е малък щрих в Европейската история и той може да бъде решаван през идващите десетилетия.
Въпросът на въпросите сега за Европа и света е Украйна. Там се взема решение ориста на новия интернационален ред и нашето бъдеще. Това не е класическа война и няма да бъде от решаващо значение кой в последна сметка е победил на бойното поле. Дори армията на Руската Федерация да реализира военна победа с цената на колосални жертви, както лични, по този начин и измежду цивилното украинско население, Кремъл е жертван да загуби тази война.
Нека си представим, че реализира задачата си и сътвори някаква Новорусия в завладените земи в източна и южна Украйна, наред с Крим, а може би и Приднестровието в Молдова. Кой, като се изключи режимите в Северна Корея или Сирия ще я признае? Кой би разрешил на Кремъл да седне на масата на спечелилите, с цел да кове новия интернационален ред след украинската война? Кой може да подсигурява, че геополитическият вкус на Кремъл, при възможен триумф в Украйна, няма да отприщи нови завоевателни желания към страните от Източна Европа?
Изглежда, че за Путин сегашна Русия е дребна и желае да я разшири до териториалните граници на Съветския съюз, с прилежащите сфери на въздействие над източноевропейските и близкоизточни страни. Без всякакво подозрение това би ни върнало десетилетия обратно. Ето за какво Путин би трябвало да бъде спрян в своите планове. Вероятно доста настоящи и идни политици у нас ще бъдат разочаровани, тъй като се държат по този начин, все едно сме единствено за малко в Европейски Съюз и НАТО, до момента в който не ни повикат още веднъж в Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт. Повтарят до примиране опорните точки на Кремъл, че войната ще приключи победоносно за три дни, за седмица, месец или до парада на успеха на 9 май, че няма смисъл да изпращаме въоръжение и военна техника в помощ на Украйна, тъй като щяло да бъде унищожено още по пътя. Лицемерно декларират, че са за налагане на мир и по-бързото приключване на войната, с цел да не страдало повече цивилното население, което издава подсъзнателния разказ, че Русия безусловно би трябвало да победи.
Тъкмо противоположното. В името на свободата, демокрацията и бъдещето на децата ни, Украйна би трябвало да издържи до дъно. Макар никой да не е очаквал, достойният украински народ даде храбър образец по какъв начин се бранят Свободата и Родината. Не изиска от нас да го пазиме. Справя се самичък, доколкото може, само че го прави сърцато и много сполучливо. За своето оцеляване изиска наше въоръжение от руската ера, което е несъвместимо със стандартите на НАТО и по този начин или другояче ще се наложи да го утилизираме (унищожим) в недалечно бъдеще.
Придобиването на нови военни качества значи съгласуемост със съдружниците от НАТО, а това постанова да превъоръжим армията си с съвременни оръжия. Какво би ни коствало това? От години в НАТО се приказва за нуждата от повишаване на годишните военни бюджети на страните членки до 2% от брутния вътрешен артикул (БВП). При настоящето равнище на Брутният вътрешен продукт на България, това значи почти 2 милиарда лв. на година. Като отделим средствата за логистична поддръжка на военните подразделения, поправки на въоръжението и военната техника, образование и заплати на кадровия състав, средствата за ново придобиване на нова военна техника и въоръжение остават на половина, а може би и по-малко. Нека приемем цифрата от един милиард лв. годишно. За 10 години са 10 милиарда. Всеки може да пресметна, че за тези 10 милиарда може да закупим не повече от две ескадрили нови многоцелеви изтребители Ф-16. А с какво ще покрием потребността от превъоръжаване на Сухопътни войски, Военноморския флот, Противовъздушната и противокорабна защита, за което ще са нужни при най-скромни проекции най-малко още двадесет милиарда лв.. Колко време ще отнеме всичко това, имайки поради неустойчивото положение и небалансирано развиване на стопанската система, неоптичистичните упования за стопанския растеж през идващото десетилетие в изискванията на скъпи енергоносители, неналичието на солидни задгранични вложения, изключително в софтуерната сфера, лимитираните благоприятни условия за произвеждане на военна техника на родния военно-промишлен комплекс и прочие?! Как да се направи по този начин, че да не се отрази значително върху виталния стандарт на обеднялото от рецесиите и инфлационния напън население?
Трябва да си признаем намерено и почтено, че сами, без помощта на нашите съдружници от НАТО, няма да успеем да се оправим с построяването на съвременна войска. Затова разсъдъкът приказва в интерес на придобиването на функционираща военна техника втора употреба с задоволителен запас, в подмяна на руската военна техника, съхранявана като военновременни ресурси в складовете и даже такава във функционалност, в случай, че относително бързо бъде сменена със западни аналози. А по повод попълването на дефицитите и развиването на противовъздушната защита, най-рационално би било разполагането на детайли на противовъздушна и противоракетна защита на НАТО на наша територия, с следващо образование на наши военнослужещи.
Войната в Украйна сложи България в нежеланото състояние на колебаеща се във връзка с съзническата взаимност, заради което политическият ни хайлайф би трябвало да превъзмогне тяснопартийните си ползи и да направи всичко допустимо за възобновяване на доверието у нашите сътрудници и съдружници, в това число с даването на военна техника на Украйна.
Така или другояче, оръжия и муниции не са спирали да се доставят в Украйна и Русия от родни и непознати оръжейни търговци по частни канали. А те са още по-животозастрашаващи, нали?! /БГНЕС
-----------------------------------------
Анализ за БГНЕС на Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ.
Поредната гневната вълна на ненавист към България и българите, отприщена след откриването на българския културен дом в Битоля на името на Иван (Ванче) Михайлов още веднъж демонстрираха нежеланието за признание на българска еднаквост от политиците на Вардарска македония. Това наля още вода в мелницата на евроскептиците от двете страни на границата и ускори усещането, че връзките със Скопие започнаха да се преекспонират. Дали не би трябвало да оставим встрани най-малко за известно време македонския въпрос. Той не може да бъде решен тук и в този момент. Политиците там не са подготвени да скъсат с идеологията на титовизма, вкопчили са се в него и са подготвени да го бранят още десетилетия, под знамето на македонскиот идентитет. Но това е малък щрих в Европейската история и той може да бъде решаван през идващите десетилетия.
Въпросът на въпросите сега за Европа и света е Украйна. Там се взема решение ориста на новия интернационален ред и нашето бъдеще. Това не е класическа война и няма да бъде от решаващо значение кой в последна сметка е победил на бойното поле. Дори армията на Руската Федерация да реализира военна победа с цената на колосални жертви, както лични, по този начин и измежду цивилното украинско население, Кремъл е жертван да загуби тази война.
Нека си представим, че реализира задачата си и сътвори някаква Новорусия в завладените земи в източна и южна Украйна, наред с Крим, а може би и Приднестровието в Молдова. Кой, като се изключи режимите в Северна Корея или Сирия ще я признае? Кой би разрешил на Кремъл да седне на масата на спечелилите, с цел да кове новия интернационален ред след украинската война? Кой може да подсигурява, че геополитическият вкус на Кремъл, при възможен триумф в Украйна, няма да отприщи нови завоевателни желания към страните от Източна Европа?
Изглежда, че за Путин сегашна Русия е дребна и желае да я разшири до териториалните граници на Съветския съюз, с прилежащите сфери на въздействие над източноевропейските и близкоизточни страни. Без всякакво подозрение това би ни върнало десетилетия обратно. Ето за какво Путин би трябвало да бъде спрян в своите планове. Вероятно доста настоящи и идни политици у нас ще бъдат разочаровани, тъй като се държат по този начин, все едно сме единствено за малко в Европейски Съюз и НАТО, до момента в който не ни повикат още веднъж в Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт. Повтарят до примиране опорните точки на Кремъл, че войната ще приключи победоносно за три дни, за седмица, месец или до парада на успеха на 9 май, че няма смисъл да изпращаме въоръжение и военна техника в помощ на Украйна, тъй като щяло да бъде унищожено още по пътя. Лицемерно декларират, че са за налагане на мир и по-бързото приключване на войната, с цел да не страдало повече цивилното население, което издава подсъзнателния разказ, че Русия безусловно би трябвало да победи.
Тъкмо противоположното. В името на свободата, демокрацията и бъдещето на децата ни, Украйна би трябвало да издържи до дъно. Макар никой да не е очаквал, достойният украински народ даде храбър образец по какъв начин се бранят Свободата и Родината. Не изиска от нас да го пазиме. Справя се самичък, доколкото може, само че го прави сърцато и много сполучливо. За своето оцеляване изиска наше въоръжение от руската ера, което е несъвместимо със стандартите на НАТО и по този начин или другояче ще се наложи да го утилизираме (унищожим) в недалечно бъдеще.
Придобиването на нови военни качества значи съгласуемост със съдружниците от НАТО, а това постанова да превъоръжим армията си с съвременни оръжия. Какво би ни коствало това? От години в НАТО се приказва за нуждата от повишаване на годишните военни бюджети на страните членки до 2% от брутния вътрешен артикул (БВП). При настоящето равнище на Брутният вътрешен продукт на България, това значи почти 2 милиарда лв. на година. Като отделим средствата за логистична поддръжка на военните подразделения, поправки на въоръжението и военната техника, образование и заплати на кадровия състав, средствата за ново придобиване на нова военна техника и въоръжение остават на половина, а може би и по-малко. Нека приемем цифрата от един милиард лв. годишно. За 10 години са 10 милиарда. Всеки може да пресметна, че за тези 10 милиарда може да закупим не повече от две ескадрили нови многоцелеви изтребители Ф-16. А с какво ще покрием потребността от превъоръжаване на Сухопътни войски, Военноморския флот, Противовъздушната и противокорабна защита, за което ще са нужни при най-скромни проекции най-малко още двадесет милиарда лв.. Колко време ще отнеме всичко това, имайки поради неустойчивото положение и небалансирано развиване на стопанската система, неоптичистичните упования за стопанския растеж през идващото десетилетие в изискванията на скъпи енергоносители, неналичието на солидни задгранични вложения, изключително в софтуерната сфера, лимитираните благоприятни условия за произвеждане на военна техника на родния военно-промишлен комплекс и прочие?! Как да се направи по този начин, че да не се отрази значително върху виталния стандарт на обеднялото от рецесиите и инфлационния напън население?
Трябва да си признаем намерено и почтено, че сами, без помощта на нашите съдружници от НАТО, няма да успеем да се оправим с построяването на съвременна войска. Затова разсъдъкът приказва в интерес на придобиването на функционираща военна техника втора употреба с задоволителен запас, в подмяна на руската военна техника, съхранявана като военновременни ресурси в складовете и даже такава във функционалност, в случай, че относително бързо бъде сменена със западни аналози. А по повод попълването на дефицитите и развиването на противовъздушната защита, най-рационално би било разполагането на детайли на противовъздушна и противоракетна защита на НАТО на наша територия, с следващо образование на наши военнослужещи.
Войната в Украйна сложи България в нежеланото състояние на колебаеща се във връзка с съзническата взаимност, заради което политическият ни хайлайф би трябвало да превъзмогне тяснопартийните си ползи и да направи всичко допустимо за възобновяване на доверието у нашите сътрудници и съдружници, в това число с даването на военна техника на Украйна.
Така или другояче, оръжия и муниции не са спирали да се доставят в Украйна и Русия от родни и непознати оръжейни търговци по частни канали. А те са още по-животозастрашаващи, нали?! /БГНЕС
-----------------------------------------
Анализ за БГНЕС на Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ