ДВ: Вие имате син в гимназията: как той и неговите

Дъждовни води: Вие имате наследник в гимназията: по какъв начин той и неговите съученици гледат на образованието, на учебното заведение, на цялата система?

Кьосев: Това не е елементарен въпрос. От дълго време в българската просветителна система – а допускам, че това е проблем и на целия свят – се случва нещо, което може да бъде наречено „ културна шизофрения “. В учебно заведение децата учат едни неща, до момента в който те самите са културно дейни в една известна детска и юношеска сфера, където има извънредно огромно предложение на културни артикули за деца и за юноши.

Дъждовни води: Културни или субкултурни артикули?

Кьосев: Като културолог аз не върша изключително основна разлика сред двете. Гледам на по този начин наречената „ субкултура “ по един пълноправен и либерален метод. Тя задоволява избран вид прочувствени и духовни потребности на избрани хора – и затова е пълноценна просвета. Друг е въпросът, че тя би могла да бъде развивана и тези хора биха могли също да се развиват по-нататък. Но съдбовно е, в случай че се отнасяме към нея с неуважение, защото децата, юношите, нашите синове, нашите дъщери живеят в нея и неведнъж са надълбоко, идентичностно свързани с нея.

Дъждовни води: С две думи: техните потребности се разминават с това, което получават в учебно заведение?

Кьосев: Точно по този начин! Това, което се случва в учебно заведение, е един типичен, висок канон: канонът на европейската литература, на европейското изкуство. Той е подложен на критика доста пъти поради своите недостатъци, тук няма да встъпвам в тази тематика. Но в страни като България този канон е изтеглен мощно в националистическа посока и неведнъж скрива, че в действителност става дума за образование по национализъм. В резултат това, което се учи в учебно заведение, тази висока и претенциозна непозната просвета, и това, което децата и юношите вършат в свободното си време, стартират да се раздалечават, сред тях поражда културна бездна. В сферата на известната културна продукция те проектират своите фантазии и мечти, те построяват своите идентичности, неведнъж те даже са маниакално свързани с сходни неща. Докато в учебно заведение вършат наложителни работи. Ефектът е, аз го виждам точно по моя наследник: той има удивителна памет и разсъдък за нещата, които го интересуват, и с лекост не помни всичко това, което е „ наложително “. Това ми се вижда доста сериозен проблем, тъй като тази бездна не понижава – тя пораства. Ние живеем в една цифрова гражданска война и който не го е видял – нищо не е видял. Тези младежи аз ги назовавам „ човекоиди “, тъй като те по този начин са свързани със своите телефони, таблети и преносими компютри, че тези устройства все едно са част от тяхното тяло.

Дъждовни води: През последните няколко седмици Вие неведнъж призовахте към коренна смяна в просветителната система, с цел да се преодолее една инерция, която смятате за нездравословна. Какво тъкмо имате поради?

Кьосев: Реших, че би трябвало да изкажа едно извънредно изказване, което в българския подтекст звучи съвсем като химера, с цел да мога да раздвижа блатото. Защото другояче инерцията на просветителната система е толкоз мощна и има толкоз доста експертни, училищен, законови, административни и какви ли не други спънки, че в случай че тръгнем да се съобразяваме с тях, в никакъв случай няма да можем да мислим коренно. Затова аз взех решение този път да се изкажа коренно, с цел да предизвикам полемика и някакво оживление. Не става дума за някаква моя прищявка, възгледите ми се базират на резултатите от нашето проучване „ Читателски практики в България “, за които се надявам някой различен път да приказваме по-подробно. За последователите на едно класическо обучение тези резултати по никакъв начин не са утешителни. Носят се клюки, че новите резултати от Пиза на българските възпитаници са незадоволителни…

Дъждовни води: Те бяха задоволително неприятни и предишния път.

Кьосев: Така е. Те ще излязат публично през декември, само че аз имам неофициални канали и знам, че са даже по-лоши от преди. С две думи: проучванията демонстрират, че това, което приказвам, не е изсмукано от пръстите, то е действителен проблем. И българската просветителна система би трябвало да се изправи против този проблем. А по какъв начин ще го взема решение – това е въпрос на дълга полемика, решението не може да бъде предписано с една публикация. Тоест, аз приканвам за слагане на една радикална цел: превъзмогване на тази културна бездна. За да стане това, децата би трябвало да стартират да четат по избор, а не по обвързване. И би трябвало да се употребяват силите на тяхната лична известна просвета.

Дъждовни води: Да четат не (само) на хартия, само че и на своите устройства, нали по този начин?

Кьосев: Да, без подозрение. Става дума за премахването на тези „ китайски стени “ сред цифрова, образна и словесна просвета.

Дъждовни води: Които учебното заведение държи още…

Кьосев: Да. И обвързване на словесната просвета в един цялостен комплекс, където децата са дейни, имат лична сила и лична мощ за – ще го кажа малко по-сложно – идентичностни проекции, за създаване на личната персона в общуването с културни артикули. Тези културни артикули могат да бъдат (пак ще го кажа сложно) мултимодални. Тоест, те могат да бъдат и словесни, и образни, и цифрови и така нататък Съвременният вид младеж с лекост минава от една „ писменост “ към друга: от визия към слово, от слово към тон и музика и прочие. Трябва да свикнем с това. Ние, по-възрастните, сме браншове в една парцелирана галактика, в която високата литература е отделена от изобразителното изкуство, да вземем за пример. А светът от дълго време не е подобен.

Дъждовни води: Нека да обобщим дотук: става дума за цифровата гражданска война, става дума за новите, по Вашите думи, „ човекоиди “…

Кьосев: Не, не, дано думата „ човекоиди “ да не звучи иронично, тя е напълно сериозна. Имам поради, че младежите имат изключителна вътрешна потребност от своите устройства, те живеят с тях и построяват себе си през тях. И това би трябвало да бъде уважавано, а не да бъде иронизирано.

Дъждовни води: Аз не го иронизирах, желаех да направя преход към различен значим въпрос: Какво ще се случи в образованието в следствие от бързото развиване на изкуствения разсъдък? Ключовата дума ChatGPT сега по целия свят провокира настръхване на косите у хората в просветителните системи…

Кьосев: Съвсем искрено си признавам: не знам какво ще се случи с нахлуването на изкуствения разсъдък. Следствията са толкоз големи и непредвидими, че никой в света не може да предвижда какво ще случи. Явно ще се случат доста неща, това е несъмнено. Технологиите постоянно провокират големи промени и историята на софтуерните революции обратно във времето демонстрира, че тези промени надалеч не са единствено радващи. Те могат да бъдат и тежки произшествия – който не е чел историята на индустриалните революции, той не знае. Изкуственият разсъдък е цифрова гражданска война на втора, в случай че не и на трета степен и тази нова технология ще провокира такива промени, които ние в действителност не можем да си представим. Старите софтуерни революции обаче са ни научили на едно: те основават великански екологични проблеми. Може би е пристигнало време да стартираме да мислим за културата по екологичен метод (в един метафоричен смисъл – бел.ред.). Някои неща в културния свят би трябвало да бъдат опазени, само че не заради музейни аргументи. Те би трябвало да бъдат опазени като културни хабитати, тъй като те са съществена културна среда на битие, която може елементарно да бъде разрушена – което ще докара до непредвидими последици. Ще дам единствено един образец. В момента в българските библиотеки има към 25-30% хартиен фонд, който е изцяло негоден.

Дъждовни води: Защо?

Кьосев: Ами това са книгите на съветски. Руският от дълго време към този момент не се учи в учебно заведение като наложителен език и огромна част от българското население към този момент не го владее. Та тези книги са един доста огромен фонд, който се употребява доста малко. Ако екстраполирам това, ще мога да кажа: напълно скоро същото може да се случи с печатните книги, в случай че не се вземат ограничения. Тогава гигантските фондове на българските библиотеки и всички български архиви ще станат неизползваеми. Без подозрение печатната просвета е в залез, а цифровата – в изгрев, само че би трябвало по някакъв метод да се запълни пропастта сред тях. Тоест, би трябвало да бъдат опазени хибридните форми на контакти и на преливане сред тях. Те би трябвало да бъдат култивирани, с цел да може този преход да протече по-малко катастрофически, с цел да бъде той по-малко грозящ за културната среда, в един „ екологичен “ смисъл във връзка с този хабитат, както споделих.

Дъждовни води: И най-после, във връзка следващия 15 септември: Какво пожелавате на учениците за първия образователен ден?

Кьосев: Пожелавам на учениците учители, които да ги въодушевяват. Учители, които със своите персони да преодоляват ненапълно гигантските структурни проблеми, за които приказваме сега. Имаше една вълнá от млади учители, които влязоха в българското учебно заведение, в това число и тъй като се подвигнаха заплатите на учителите. Всичко това е отлично, за жалост обаче доста от тях към този момент излязоха. Те мъчно се вписват в тази много консервативна среда. Говорил съм с много млади учители, които работят 1-2 години със относително положителни заплати, само че средата не ги задоволява – и те си потеглят. Това е доста тъжно. Трябва по някакъв метод да се сътвори нов вид среда в учебно заведение – и това е тематика на голяма полемика, която в този момент не можем да водим.

Дъждовни води: Ами тогава дано най-малко да пожелаем на учениците сполучлива нова образователна година! Благодаря Ви за този диалог!

Професор Александър Кьосев е специалист по културна история на модерната ера, шеф на Културния център на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “ и началник на проучването „ Читателски практики в България 2006-2022 година “. С него беседва Александър Андреев.