ДВ: Професор Зафер, през 1989 година, когато е най-високата вълна

И тогава ни изгониха от България: разказът на Зейнеп Зафер

Дъждовни води: Професор Зафер, през 1989 година, когато е най-високата вълна с прокудени хора от турския етнос, от турското малцинство, Вие в действителност към този момент сте в Турция, нали по този начин?

Зейнеп Зафер: Да, тъй като ние бяхме експулсирани още на 3 февруари 1989 като членове на " Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида " и като представители на турското и мюсюлманското малцинство, с които френският президент Франсоа Митеран искаше да се срещне. Но нас ни задържаха дружно с Петър Манолов и срещата не се състоя.

Дъждовни води: При визитата на Митеран в София през януари 1989 година, когато той даде закуска за български дисиденти?

Зафер: Да. И след неговото тръгване на нас ни извадиха паспорти и ни изгониха от България. Така че майските събития аз ги следях към този момент от Турция. И в действителност цялото прогонване на турците от България.

Дъждовни води: А по какъв начин реагираха тогава турските медии?

Зафер: С шок. Всички малките екрани имаха репортери на границата, непрестанно имаше репортажи и фотоси с идващи. Това беше централна тематика, по този начин продължи от началото на юни до 20 или 22 август, когато затвориха границата. Всичко това аз го следях. А когато през август започнах работа в Анкара в предаванията на радиото на български език, ние живеехме в едно общежитие дружно с изгонените от България турци, тъй че аз с очите си видях по какъв начин живееха тези хора. Живееха напряко струпани там в една стая по няколко семейства…

Дъждовни води: Човешка покруса.

Зафер: Да, да, точно.

Одрин, юни 1989 година. Снимка на турския фотограф Сюлейман Акман.Снимка: Suleyman Akman

Дъждовни води: Помните ли излъчванията на Дъждовни води на български по това време за ориста на прокудените турци?

Зафер: Дъждовни води беше една от радиостанциите, с които ние израснахме и непрестанно слушахме - заедно със " Свободна Европа ", " Гласът на Америка " и БиБиСи. Продължихме да слушаме и в Турция, а Дъждовни води изигра доста значима роля по време на майските събития, тъй като в обедните си излъчвания заяви за митингите на 20 май и когато всички в региона чуха за тези митинги, хората започнаха да се стичат. И по този начин се събраха към 10 000 от селата, които потеглиха към Каолиново. Там беше общината и, знаете, стреляха по хората.

Един човек почина, имаше доста ранени. Властите желаеха да ги спрат, само че в последна сметка протестиращите стигнаха до постройката на съвета и сложиха своите претенции за връщане на имената, за прекъсване на репресиите против хората от опозиционните групи, които намерено се бореха против асимилацията по отношение на турското население.

Дъждовни води: Професор Зафер, Виесте книжовник - т.е., човек с доста професионално отношение към езика. Казвате, че тези хора, за които приказваме, не желаят да бъдат наричани " български турци ". Защо?

Зафер: Защото " български турци " се възприема като " турци от български генезис ". Знаете, че асимилаторската политика по отношение на турското малцинство стартира още през 1975 година, през 1984 доближи първата си кулминационна точка, когато през зимата 1984-1985 бяха заменени и побългарени всички имена на турците. Властите го аргументираха с изказванието, че те са в действителност от български генезис. Тоест, обозначението " български турци " насочва таман към това: хора от български генезис. А самите хора от турското малцинство не употребяват това означение, когато приказват между тях.

Дъждовни води: А какво избират?

Зафер: Турци от България, турско малцинство.

Дъждовни води: А религията каква роля играе?

Зафер: Религията, да, несъмнено, те са мюсюлмани. Но преди всичко им е значимо да ги назовават " турци от България ".

Дъждовни води: А какво мислите за обозначаването на помашкото население като " българомохамедани "?

Зафер: През османския интервал там се разделят на религии - мюсюлмани и немюсюлмани. Така че помаците се считат като част от мюсюлманската общественост. А турците са мнозинство, така че те даже се назовават " турци ". Думата " помак " аз за пръв път я чух в учебно заведение, от учителите. И заради това част от помаците са с турско съзнание, само че в течение на времето, на историята, с пропагандата, последователно започнаха да постановат този термин. Неофициално ги назоваха " помаци ", а публично " българомохамедани ", което значи " българи ". И, несъмнено, те се опълчиха. Накрая се стигна до това, че избраха да ги назовават " помаци ", само че никога " българомохамедани ". Не е значимо какви са били преди време, значимо е по какъв начин се чувстваш сега, а религията и традициите са доста значими.

Дъждовни води: Професор Зафер, Вие несъмнено поддържате връзка с турци, прокудени тогава от България. Има ли у тях още болежка, мъка от това, което им беше породено? Какво мислят за България, за българите?

Зафер: Има, да… По-младите генерации са позабравили, само че възрастните с мъка описват спомените си оттогава. В последна сметка те изоставиха къщи, цели села, родните си места и в Турция трябваше да стартират от нула. Не са не запомнили. А въпросът дали са дали прошка би трябвало да се задава настрана към всеки, тъй като никой няма право да елементарни от името на всички. Има доста хора, които не са дали прошка.

Дъждовни води: Разкажете ни малко повече за политическите ядра на опозиция, които сформирахтетогава, през 1980-те години.

Зафер: Аз съм претърпяла и асимилацията през 1960-те години, бях на 6 години, доста добре помня и 1970-те, когато бяхме изселени.

Дъждовни води: Изселени от кое място?

Зафер: От Гоцеделчевското село Корница в село Славовица, Плевенско - цялото ни семейство беше изселено. Ние в началото не си сменихме имената, това стана принудително чак през 1985 година. Това беше тази последна акция. Сред опитите на Живковото държавно управление, на комунистическата тирания да организира насилствени асимилационни акции тази беше най-светкавичната, най-организираната и най-шокиращата. Ние тогава живеехме в едно село в Толбухинско, само че на хората в Южна България малко преди този момент на събрания им споделяха: " Вие сте си чисти турци, на вас нищо няма да ви стане, тук няма да сменяме имената ". И на доста хора им се искаше да повярват. Само малко на брой знаеха, че това няма по какъв начин да не стане, само че не можеха нищо да създадат, тъй като се говореше за убити, за проливане на кръв… Когато на нас в Северна България ни смениха имената, управляващите измислиха един метод за угнетяване на митингите в Южна България. Някъде към 850 мъже, по-образовани и интелигентни, бяха събрани сякаш на военно обучение…

Дъждовни води: Взеха ги ресурс?

Зафер: Да, взеха ги на ресурс и ги изпратиха надалеч от регионите. Това също шокира хората, само че имената бяха заменени. В единични села имаше митинги, само че в Северна България ние много по-бързо се организирахме. И в случай че 1984-1985 героите на митингите бяха от Кърджали и покрайнината, през май 1989 година се надигнаха турците в Североизточна България - и там бяха жертвите. След промяната на имената стартира отърсването от шока и хората започнаха да показват митинга си - посредством излизане на улицата, посредством бягство през граница или по различен метод. А тогава селата в Североизточна България бяха цялостни с турски изселници и ние бяхме измежду тези изселници след излизането от затвора…

Дъждовни води: Кой беше в пандиза?

Зафер: Аз бях в пандиза, в Сливен, през 1985 година. После първо ни изселиха в Михайловградско, по-късно в Толбухинско. Всички околни села бяха цялостни с такива изселници, фамилно или единично. Онези, които бяха лежали в Белене, след това ги пръснаха по селата.

Гара Топчии, Разградско. 14 октомври 1969 година. Снимка на турския фотограф Сюлейман Акман.Снимка: Suleyman Akman

Дъждовни води: Да се върнем към въпроса за проведената политическа опозиция.

Зафер: Именно, ние се виждахме едни с други и там стартира към този момент организацията за реагиране. Чрез " Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида " започнахме съпротивителни дейности, след това по " Свободна Европа ", напълно намерено, разказвахме за всичко, което сме претърпели и което е станало в България през последните десетилетия. Включиха се и други репресирани и ние в Североизточна България последователно започнахме да се приготвяме за проведена и открита акция срещу това, което се случваше. Хората бяха окуражени от излъчванията на западните радиостанции и започнаха да идват, да се включват в Дружеството, подкрепяха гладните стачки, примерно гладната стачка на Петър Манолов - той беше подсилен най-вече от турците в Североизточна България. Това беше събуждането на хората, възвръщането на смелостта, която беше парализирана по време на промяната на имената. Властта се опита да смаже тази опозиция с оръжие през доста студената зима на 1984-1985 година, само че ние продължихме да работим интензивно с Дружеството…

Дъждовни води: Това е сдружението на Илия Минев, нали?

Зафер: Да, " Независимото дружество за отбрана на правата на индивида " на Илия Минев. Аз отговарях за Варненска област. И оттова започнаха в действителност митингите, които - смело мога да кажа - всъщност бяха началото на пътя към демокрацията. Защото таман турците дадоха жертви. И мисля, че българският народ дължи доста на турците. За това не се приказва, само че то би трябвало да се знае. За смелостта си тези хора бяха осъдени: дадоха жертви, бяха бити и задържани, а най-после - изгонени.

Дъждовни води: И един натурален, настоящ въпрос: следите ли от Анкара какво се случва в България в политически проект?

Зафер: Да, проследявам тези чести избори. Демократичните сили в България някак не могат да се съюзят, доста са разединени. И в последна сметка от това печелят партии, от които не може да се чака доста. Но нищо не може да се направи, тъй като решаващи са изборите. Виждаме, че същото става и в доста други страни.

*Зейнеп Зафер е професорка по литературна история в университета в Анкара. Заради съпротивата си против асимилационната политика по отношение на турците в България тя е наложително изселена от България през февруари 1989 година. Професор Зафер е авторка на редица изявления за репресиите против турците в България - на турски и на български език.

**Зейнеп Зафер взе участие в полемика, отдадена на България, в границите на Европейския исторически конгрес в Грац на 11.11.2023. Там беше показан планът на " Жените с кожените палта. Визуална памет за насилствената асимилация на турците в България ", в който взе участие и проф. Зафер.

***В рамките на това изявление проф. Зафер отклони въпроси, свързани с Движение за права и свободи (бел. авт.).

*****

Вижте и това видео от архива ни: