ДВ: По времето на НРБ българите живееха само с вярата

Дъждовни води: По времето на Народна република България българите живееха единствено с вярата в " светлото бъдеще "  и не се интересуваха от сивото си тъмно, скучно и несвободно настояще. Тогава те не си почистваха нито двора, нито тротоара пред у дома. Не го вършат и в този момент. Но през днешния ден са изпаднали в другата прекаленост - живеят единствено с легенди за предишното. Съгласен ли си с мен?

Георги Господинов: Не мога да кажа, че всички са живели по този метод, само че истината е, че грижата за настоящето, грижата за градината на настоящето, за стаята на настоящето в никакъв случай не била на равнище и на напред във времето. Това постоянно се случва във времена, когато настоящето е обезпокоително, когато настоящето е неуютно и имаш две направления - или напред, или обратно. Идеологията на социализма беше избрала " напред ". Всъщност за нея предишното беше зачеркнато, рисково в някаква степен, тя не искаше да работи с него. Както споделяха теоретиците на комунизма: " Нова е звездата на комунизма и няма нищо преди него. "  Така че ние по времето на комунизма бяхме някак си " оперирани от минало ", бяхме заставени да загърбим предишното. И може би това също има отношение към днешното връщане към него, защото преди то беше неразрешено. Ние живеехме със неразрешено минало и неосъществено бъдеще.

Дъждовни води: Това минало сега се идеализира. Във всички исторически спорове и войни България постоянно е била на вярната страна, провалите били резултат от нечие лукавство, българите постоянно са били положителни, вършели са всичко както би трябвало, а всички съседи са лоши… Мислиш ли, че българите имат потребност от това, което назоваваме " преосмисляне на историята "?

Георги Господинов: Да, доста зависи каква памет сътворяваме за предишното. Едната памет - тази, която съм описал във " Времеубежище ", това е паметта на възстановката, да го нарека по този начин. Тя просто умножава труфя и демонстрира едно театрализирано минало, без да се грижи за рефлексията. Тази памет е двуизмерна, тя лишава от рефлексия. Това, което доста мъчно съумяваме, не знам дали въобще сме съумели след 1989 година, това е точно рефлексивната памет. Сигурно ясно си спомняте, че при започване на 90-те години концепцията беше да не приказваме доста за предишното, а да забележим в този момент какво ще вършим в бъдеще.

Дъждовни води: Ще строим демокрация…

Георги Господинов: Да. И по този метод заметохме предишното под чергата. А предишното има тези вампирски особености, то се храни от забравата. Колкото повече го забравяш, толкоз повече то се цялостни с кръв. И по тази причина се появява на непредвидени места. Целият ни преход в действителност беше маркиран от това потребление на предишното, когато е належащо, за националистически цели.

Георги Господинов беше един от участниците на тазгодишния Humanities Festival във Виена.Снимка: Alexander Andreev/DW

Дъждовни води: Съоветно политически и геополитически.

Георги Господинов: Също, да. В моя разказ българският избор е плод на носталгията по 80-те години и на един шовинизъм от края на 19 век. Двете в действителност са доста свързани. Това не са две разнообразни неща, тъй като този вид шовинизъм се възроди точно през втората половина на 80-те години, когато страната последователно изгуби другите си опорни точки и търсеше нещо друго, което да отмести погледа от рецесията - политическа, икономическа и идеологическа. Носталгията по късния социализъм и по едно такова минало на възстановките има един и същи генезис.

Дъждовни води: А дали нападателната война, която Русия води против Украйна, не е също някаква война за предишното?

Георги Господинов: О, безусловно! Путин води точно война за предишното. На него даже териториалното не му е толкоз значимо, колкото връщането на едно символно друго време, което, несъмнено, няма по какъв начин да се върне. Водейки тази война, той се пробва да върне освен Русия в предишното...

Дъждовни води: А и целия свят.

Георги Господинов: Да, около това гори Европа, гори и целият свят. Тоест, с тази война той се пробва да върне и Украйна, и Европа в това минало, което съгласно самия Путин е неговото същинско време, неговото печелившо време. Всяка война е война за предишното. И също така всяка война ни отхвърля надалеч обратно - и с жертвите, и с разрушенията, със унищожената стопанска система. Войната е засечка във времето, засечка в естественото развиване на времето.

Дъждовни води: А за какво толкоз доста българи въпреки всичко споделят възгледите на Путин и изпитват някакъв сантимент точно по това минало, за което той се бори?

Георги Господинов: Това е нещо, на което и аз диря отговор. Една от аргументите вероятно е, че ние не успяхме за 30 години даже да си разкажем предишното - защото всяка рефлексия потегля от роман. Ние останахме в плен на този мит за щастливото минало. Аз споделих по време на полемиката какъв брой значимо да видим тази замяна сред персонално и историческо минало. Добре, само че какво би било другото? В момента Путин въплъщава това, което можем да назовем твърда и здрава ръка. Може би хората имат потребност от това. Понеже не знаеш какво да правиш с живота си, тъй като нямаш чувство за принадлежност към настоящето време, ти търсиш леговище там, където последно си се усещал сигурен. Твоето минало е тоталитарно минало. И това може би е повода.

Георги Господинов беше една от звездите на тазгодишния Humanities Festival във Виена, събрал сред 25.09 и 1.10 прочути писатели, академични преподаватели, социолози и политолози, които дискутираха най-актуалните проблеми на актуалния свят. Дискусията с тазгодишния лауреат на авторитетната английска литературна награда  " Букър "  беше модерирана от интернационално известния български политолог и създател Иван Кръстев, а аулата на виенската Академия за изящни изкуства беше претъпкана. След полемиката опашка от над 50 души чакаше Георги Господинов за подписи. Врамките на фестивала, чийто съорганизатор е Десислава Гаврилова, Александър Андреев беседва с Георги Господинов.