ДВ: На 19 август 1963-а година е излъчено първото предаване

Румяна Таслакова: Не бяхме антикомунистическо радио

Дъждовни води: На 19 август 1963-а година е излъчено първото предаване на Дъждовни води на български. Румяна, ти по кое време и по какъв начин постъпи в редакцията?

Румяна Таслакова: През 1963-а година. В началото бяхме единствено трима души - съвсем дребна редакция, която приготвяше по едно 15-минутно предаване на ден.

Дъждовни води: А по какъв начин въобще се оказа в Германия и в Кьолн?

Румяна Таслакова: По прекомерно комплициран метод цялото ми семейство съумя да избяга в Германия. Майка ми е германка от Кьолн, по тази причина и аз пристигнах в Кьолн. Когато взех решение да последвам, един преподавател по френски, който познавахме, ми сподели: " Знаете ли, има една радиостанция, която желае да пусне на съветски изречението " Честита Нова година! ". Можете ли да го кажете Вие? " Да, несъмнено, отговорих - и отидох. Казах ЧНГ, само че внезапно редакторът на предаването постави пред мен един лист и сподели: " Прочетете този коментар ". Отвърнах му: " Не, това не е моят майчин език. Не мога да приказвам съветски ". " Какък език говорите? ", попита той. " Български " - казах. " Ами кажете тогава нещо на български пред микрофона. " Аз споделих нещо - и си отидох. След месец и половина ми се обадиха, че ще откриват българска редакция.

Дъждовни води: 1963 - това е в разгара на Студената война. С какво стартира Българската редакция тогава?

Румяна Таслакова: Започнахме единствено с вести и един коментар. Всички бяхме много неопитни, само че ни улесняваше това, че неналичието на информация в България беше голяма.

Дъждовни води: Коя е най-смешната преживелица за тези 45 години, която си спомняш и до момента?

Румяна Таслакова: Ами смешно беше да вземем за пример, че тогава нямахме доста осведомителни източници, подготовката на 15-минутното предаване не беше особена комплицирана, тъй че бързо свършвахме работа. И в края на работния ден отивахме в отсрещната механа, която се наричаше " Студио 13 ". Там прекарвахме отлично с сътрудници от другите редакции.

Дъждовни води: А кой е най-неприятният ти спомен, обвързван с работата?

Румяна Таслакова: Нямам неприятни мемоари, само че имам един доста покъртителен. Когато през 1990-а година бях в София, след съвещанието на Кръглата маса аз излязох на открито и се натъкнах на към 20 души, които започнаха да скандират " Дойче веле, Дойче веле! ". Тогава напряко се разплаках, само че даже и в този момент, като го описвам, ме побиват тръпки.

Дъждовни води: За тези 45 години ти си се срещала с доста хора, които са оставили ярки следи в историята. Кои за теб са останали като най-ярък, най-силен спомен?

Румяна Таслакова:Най-силният ми спомен и до през днешния ден си остава президентът Желю Желев, който ценях и не преставам да оценявам доста. Той беше един от политиците, които не се опозориха по време на ръководството си, които останаха с чист имидж и с чиста съвест. Филип Димитров също остави у мен доста надълбоко усещане, което се е запазило до ден-днешен. Но множеството политици от началото на смяната в България много се трансформираха и в действителност не ми се приказва за тях.

Дъждовни води: През тези години, в които ти работеше за Българската редакция, а от един миг нататък я и оглави, медията се промени напълно. Тя мина през най-различни формати. На теб персонално какво ти е най-вече на сърцето? Започнала си като радиожурналист, след това се захвана с журналистика, по-късно издаде и лична книга.

Румяна Таслакова: Първите няколко години имахме доста стеснен информативен поток за подготовка на предаванията. Тогава имаше телекс - по-младите през днешния ден несъмнено даже не знаят какво е това. По телекса идваха вести - шест екземпляра за седем редакции. Можете да си визиите по какъв начин е било! Когато напуснах Дъждовни води, имахме достъп до десетки информационни организации и до куп други източници на информация. Работата ни стана доста по-интересна, само че и доста по-трудна. Техническите благоприятни условия се разшириха, което пък наложи да се образоваме непрекъснато и това беше добре. Едно от най-големите достижения на Дъждовни води е, че непрестанно ни образоваха - не единствено механически, само че и журналистически.

Бившият немски външен министър Ханс-Дитрих Геншер пред микрофона на Румяна Таслакова (1981)Снимка: Privat

Дъждовни води: Дъждовни води е мултимедийна компания, чието финансиране идва непосредствено от държавния бюджет на Федерална република Германия. Последното събитие даде мотив на Русия да разгласи Дъждовни води за " задграничен сътрудник ", а и в България постоянно може да се чуе, че Дъждовни води е " държавната радиостанция " на Германия. Какво би споделила ти по този въпрос? И къде се крие тънката разлика?

Румяна Таслакова: Дъждовни води в никакъв случай не е била държавна радиостанция, без значение, че получава парите от страната. За всичките тези 45 години, през които работех в Дъждовни води, нито една държавна институция не се е опитвала да ни влияе. Имаше единствено един случай, когато канцлерът Хелмут Кол беше останал неудовлетворен от един коментар на колежка от Германската редакция. Той се обърна към шефа на Дъждовни води, с цел да види дали могат да се наложат някакви наказания против тази колежка. И, естествено, получи отговора, че това е неприемливо. Знам, че тогава публицистичният съвет на Дъждовни води написа писмо до канцлера, с цел да го осведоми, че ние не позволяваме интервенция в нашите излъчвания.

Дъждовни води: С ръка на сърцето: за тези 45 години получавала ли си някакви инструкции от генералния шеф, от програмните шефове, от основните редактори? Какво да излъчва или да не излъчва Българската редакция, кои тематики да избира и кои да отбягва?

Румяна Таслакова: Имала съм голямото благополучие да извървя целия си професионален път, без да получавам такива инструкции. И напряко не мога да си показва друга медия, която да е толкоз свободна, колкото Дъждовни води. Това се дължи както на статута на Дъждовни води, по този начин и на вътрешната организация. Защото в Дъждовни води действа публицистичен съвет, действат и синдикатите - тези органи наблюдават да няма интервенция. Най-важният ми извод: колкото повече независимост имаш, толкоз повече самичък си налагаш да преценяваш кое е вярно и кое не, каква е оптималната степен, до която може да си справедлив - защото никой не може да бъде 100 процента обективен. Моите репортери постоянно се чудеха: " Ама ти в никакъв случай не ни казваш какво да вършим ". Когато първоначално след измененията в България доста се плюеше по комунистите, аз им споделях: " Говорете всъщност, не желая прилагателни - те единствено отблъскват ".

Дъждовни води: Следиш ли сегашната продукция на Българската редакция на Дъждовни води?

Румяна Таслакова: Разбира се, че проследявам, съвсем всеки ден - и поставям лайкове. Има много забавни нови създатели, а коментарният небосвод е доста необятен, което изключително ми харесва. Дори от време на време изпитвам завист!

Дъждовни води: Това ме подсеща за още нещо. Понякога чета в обществените мрежи мнения от вида: " Ех, къде е това хубаво радио, което слушах по комунистическо време, въпреки че го заглушаваха. Тогава Дъждовни води беше с ясна антикомунистическа позиция, а в този момент какво сте? Ту на едната, ту на другата страна ". И наистина ДВ Български получава най-противоположни обвинявания: ту че е лява, ту че е дясна или демократична медия, ту комунистическа, ту антикомунистическа и така нататък Как тълкуваш това?

Румяна Таслакова: Разбирам за какво хората задават такива въпроси. Още преди време, след съвещанията на Кръглата маса, аз в един миг се усетих, че съм интервюирала единствено новите демократи, дисидентите, Съюз на демократичните сили. Веднага се втурнах към Луканов и направих изявление с него, след това и с Лилов, тъй като не трябва по Дъждовни води да се получава такова противоречие и дисбаланс. Ние не бяхме " антикомунистическо радио ", само че критикувахме оня режим. И с помощта на тогавашния ни началник Михаил Антонов ние търсехме други пътища. Например, непрестанно говорехме за правата на индивида, с цел да схванат хората в България, че би трябвало да имат права.

Предлагаме ви да видите юбилейното видео на Дъждовни води български: