ДВ: Г-н Фелингер, в социалната мрежа Х (бивша Туитър) Вие

Дъждовни води: Г-н Фелингер, в обществената мрежа Х (бивша Туитър) Вие написахте: „ България е чудесна! Обичам България! “ Това от сърце ли е – или малко преувеличавате?

Фелингер: Това е откровеното ми удивление от напредъка на България, която е една чудно красива страна с прелестни хора и супер климат. Направо съм вдъхновен!

Дъждовни води: А в политическо отношение?

Фелингер: В политическо отношение сега в София ръководи същински прозападно държавно управление, което желае да организира същински промени. Възхищавам се от поддръжката на това държавно управление за Украйна.

Дъждовни води: Колко дълго бяхте в България, какво видяхте?

Фелингер: Бях единствено два дни, в Русе и в Пловдив, само че това е към този момент четвъртото ми пътешестване до България. Аз съм бизнес-консултант и диря вложители в България в региона на стоманената индустрия и на енергетиката. А по отношение на моите политически задължения сега се пробвам да оказа помощ на България за приемането в Шенген. В същото време за мен е доста значимо България да поддържа Австрия за участие в НАТО, за което аз мощно се застъпвам.

Дъждовни води: Вие писахте в обществените мрежи, че остро протестирате против австрийската обсада за приемането на България в Шенген. Бяхте го дефинирали по този начин: „ България е проевропейска страна. Австрия е проруска. Австрия блокира приемането на България в Шенген. Чии ползи обслужва Австрия? “

Фелингер: Във войната, която Русия води против Украйна, България ясно застана на страната на Запада и оказва сериозна поддръжка на Украйна – с муниции, с оръжие и горива. Смятам, че това е доста добра идея. В същото време Австрия се крие зад своя неутралитет и продължава солидно да купува съветски газ. Смятам, че тази политика на Австрия е неправилна, страната в действителност би трябвало незабавно да приключи газовите покупко-продажби с Русия. България го направи. Тя е най-бедната страна в Европейски Съюз, а реализира най-големия прогрес за тези година и половина от началото на войната. България е образец за подражателство.

Дъждовни води: Специално внимание отделяте на Дунава. Смятате ли, че страните по източното поречие на тази огромна европейска река не получават задоволително внимание от Европейски Съюз и от НАТО, изключително в този момент, на фона на войната?

Фелингер: Абсолютно, тъкмо това мисля. България и Румъния влязоха в Европейски Съюз през 2007 година, а в НАТО още през 2004. Ние обаче през тези десетилетия много сме занемарили грижата си за страните по източното поречие на Дунав. А в този момент, по време на тази война, внезапно откриваме, че пътищата за връзка с Украйна са доста сложни, неприятни са както железопътните връзки, по този начин и връзките по Дунава – цялата тази инфраструктура е трябвало да я изградим по стабилен метод през тези десетилетия. А не го направихме, въпреки че от 2014 година към този момент знаем какъв брой рисково е ситуацията на изток. Това беше великански пропуск! Крайно време е в този момент солидно да се влага в инфраструктурата в цялото дунавско пространство, тъй че на Украйна да могат да се доставят оръжия, а, естествено, в противоположна посока да идват доставките с украинско зърно. На Дунав би трябвало да се гледа и като на военно-стратегическа река, значимо е също по този начин Русия да бъде изключена от Дунавската комисия и Дунав да бъде подсигурен като продоволствен път за и от Украйна, военно и логистично.

Дъждовни води: Вие пледирате за повече европейски вложения в Северна и в Източна България. Явно смятате, че тези райони изостават стопански.

Фелингер: Според Евростат тези райони са измежду най-бедните в Европейски Съюз. И те в действителност за много изостанали. София се развива доста добре през последните 10-15 години, само че тези райони изостават. На европейско ниво е належащо преразпределяне, с цел да получат тези райони повече помощ, тъй като през последните години Европа влага прекомерно малко в инфраструктурата, в енергетиката и в дунавското мореплаване. За страдание и Австрия, и Германия проспаха доста благоприятни условия. Те бяха много сдържани още за приемането на България и Румъния в Европейски Съюз, а след това неведнъж блокираха капиталови пакети. Сега най-сетне нещата последователно се трансформират, само че има ужасно доста за наваксване. А нападателната война на Русия против Украйна ясно демонстрира какъв брой значимо е да се разширят инфраструктурата и транспортните връзки по източното течение на Дунав. Виждаме го във връзка със зърнената рецесия, с рецесията към логистиката. Американски специалисти като Бен Ходжис го повтарят към този момент от 10 години, само че ние не предприехме нищо. В Румъния нещата са по-добре, само че България изостава. В България транспортните връзки запад-изток са положителни, само че връзките север-юг в действителност са доста неприятни. Пътуването от Пловдив до Русе е както преди 30 години – това не е ОК.

Дъждовни води: Г-н Фелингер, знам, че се занимавате с тази тематика: в България сега се води разгорещена полемика за паметниците на Съветската войска. Следите ли я? Каква е практиката в други страни от някогашния Източен блок?

Фелингер: Моето мнение е еднопосочно: всички руски монументи би трябвало да отидат в музея. Да се демонтират и да бъдат конфигурирани в специфични музейни пространства, отдадени на закононарушенията на комунизма в Източна Европа. На тези монументи мястото не им е в центъра на градовете. (Това важи и за Виена, прочее.) Разбира се, в България има и доста монументи от времето на съветската освободителна война през 1877-1878 година, които би трябвало да бъдат непокътнати. Важно е да се направи тази разлика сред Освобождението през 1878 и руската окупация след 1944-1945. На руските монументи мястото им е в музея, където на младежите да се изяснява както за какво Съюз на съветските социалистически републики завоюва войната, по този начин и какви закононарушения извърши по-късно. Трябват същински пояснения, разнообразни от тогавашния руски разказ. Сега ние имаме потребност от един общоевропейски разказ, който да изяснява, че в действителност тогава е бил надвит фашизмът, само че след това в продължение на повече от 40 години тези страни са били плячка на Съветския съюз. Под руска окупация две генерации българи бяха лишени от опцията да работят и живеят в благополучие, да пътуват, да водят естествен живот. Всичко това би трябвало ясно да се документира и показа на всички нови генерации. Ще го кажа отново: време е да се надживее руския и сталинисткия роман за тези времена.

С Гюнтер Фелингер, който е и ръководител на Австрийския комитет за разширението на НАТО, беседва Александър Андреев.