Ако ти е трудно да простиш на обидилия те, представи си го в образа на дете
Душата вижда образа веднага. На мозъка му е нужно време, с цел да си го показа.
Душата живее с чувствата, нейните облици – те са живи, дишащи, мъдри.
Умът живее с информацията, по тази причина неговите облици са безжизнени, бездушни, неподвижни.
Образите на мозъка са подобни на чучела, облиците на душата в същинския смисъл – това са живи същества.
Човекът на мозъка, благодарение на технологиите на принуждение може да придобие целия свят, да има здраве, пари, само че неговата душа освен това е мъртва и същинско благополучие, благосъстояние, обич няма да се допрян до неговото сърце.
Човекът на мозъка в същинския смисъл не живее, той имитира живот. Имитира основните му проявления: благополучие, благосъстояние, здраве, обич.
Човекът на душата може да има във свое разположение всичкото това, което има индивида на мозъка, само че за него това не е основното, а второстепенно, както обкова на драгоценен камък – душата.
За душата няма нищо невероятно, тъй като тя живее в свят, където чудесата – са закономерни и естествени.
Затова всичко, което се прави, от душата пораства „ единствено по себе си ”, има личен живот – тъй като желанията на душата се поддържат от цялата Вселена.
Светът, в който населява мозъка, е толкоз стеснен, стеснен, сгънат, че за него в тази действителност е повече невъзможното, в сравнение с вероятното, за това на него му се постанова да излиза от кожата на открито, непрестанно да се бори за реализиране на своите цели.
От това всичко основано от мозъка изисква непрестанни старания за поддържане.
Негативните прекарвания, трудности, компликации – това са нашите най-хубави учители. И те не са просто учители, те са нашите спасители, които ни указват пътя за възвръщане към живота от душата.
Те се стремят да ни измъкнат от блатото на умствения живот и да ни върнат безкрайните простори на щастливото, богато съществуване, изпълнено с обич.
Тоест отрицателните прекарвания ни алармират за това, че ние живеем погрешно, т.е. от мозъка. Че с това ние нарушаваме законите на Вселената.
Душата е способна да твори чудеса, тъй като този свят е основан за нейното битие. И цялата Вселена поддържа нейните действия, стъпки, старания.
В душата на всеки човек се съхраняват, като в благонадежден сейф основните обиди на нашия живот. И те към този момент толкоз от дълго време лежат там, че ни се коства, че тях въобще ги няма.
Но в реалност душевните обиди най-вече от всичко и не разрешават на нашата душа да живее, диша, лети, и на нас – да бъдем щастливи, богати, здрави, напълнени с обич.
Ако е мъчно да простиш на оскърбителя, то показа си го в облика на дете.
Violeta Apostolova/ Leti phоtography създател: В. Лермонтов
