Душата ми се къса. Дъщеря ми расте обградена от любов, а синът ми живее в сиропиталище
Душата ми е раздрана на части, тъй като щерка ми пораства обградена от обич, а синът ми живее в дом за деца, лишени от наставнически грижи.
Бащата на сина ми не знае нищо за съществуването му, защото единствено един път преспах с него от нелепост. Когато родителите ми схванаха за бременността ми, незабавно ми обявиха, че няма да ми оказват помощ.
Преди две години направих ужасна неточност и даже след време не мога да се отърва от възприятието за виновност.
Когато бях на двадесет години, станах самотна майка.
Биологичният татко не знаеше нищо за това, че ще става татко, защото в никакъв случай не сме се срещали. Беше инцидентен секс.
Родителите ми незабавно ме предизвестиха, че няма да ми оказват помощ. Цяла година живях като в призрачен сън, защото останах сама с детето си без средства за прехрана.
Приятелите ми се забавляваха и живееха нормалния си живот, само че аз бях прикована към сина си.
След това някак си, изцяло инцидентно, срещнах момче на име Андрей и започнахме спекулация.
Връзката ни се разви бързо и той доста бързо ме предложения да стана негова брачна половинка, само че единствено при едно изискване: „ Не желая да отглеждам непознати деца, нямам потребност от твоя наследник. “
А аз по най-глупавия метод се съгласих.
Когато синът ми беше на две години, написах отвод от него и го изпратих в сиропиталище, а година по-късно брачният партньор ми Андрей и аз се сдобихме с щерка.
Сега нашето бебе е към този момент на годинка и повече от всичко желая да взема сина си от вкъщи за деца. Как е допустимо щерка ми да получава цялата ми обич, а синът ми да живее пропуснат в сиропиталище.
Многократно съм се опитвала да приказвам с мъжа си за това, само че постоянно срещам еднакъв отговор: „ Не желая да отглеждам непознати деца! “
Аз обаче съм твърдо решена. Ще си върна сина, тъй като другояче се усещам мъртва от вътрешната страна. Ще си го върна, каквото и да ми коства.
