Душата е бог, който е намерил подслон в човешкото тяло,

Душата е господ, който е намерил заслон в човешкото тяло , споделя великият римски мъдрец Сенека. Той е един от хилядите мислители и създатели търсили отговор на какво е душата. Ние, хората знаем, че тя ни отличава от всички останали живи същества, само че към момента не сме разгадали тайната й.

Древните гърци не възприемали душата като духовна субстанция, която населява единствено човешкото тяло. Според тях душата била животворна сила, която дава живот на всички живи организми и е едно цяло с тялото.



Платон предложил концепцията, че душата е нещо безсмъртно, което може да надживее тялото. И разделил душата на три елементи:

Logos , обвързвана с интелекта, мисълта, разсъдъка.

Thymos , обвързвана с духа, духовитостта и страстите.

Eros или още апетитите, които произлизат от тялото.

Аристотел също разделил душата на 3 равнища. Първото равнище , за него, се намирало във всички живи организми, в това число растенията и ръководело естествените функционалности като репродукцията.

Второто равнище се отнасяло за животните и човешките същества и определяло сетивата.

Третото равнище се отнасяло единствено за хората. Мъдрецът говорел да интелектуалната или рационалната душа, която дава способността да мислим. Аристотел не вярвал в концепциите на Платон, че душата е нещо радикално друго от тялото.

Според индуистите и будистите, Ахман е най-съкровената ни същина, самостоятелната душа, а Брахман - душата на света. Ахман е виталната мощ, която дава живот на всички форми на живот. Тя е есенцията на всички същества.

Брахман пък е божествената основа на цялата материя, сила, времето, пространството, цялото съществуване и всичко във Вселената и оттатък нея.

Всичко, притежаващо живот е Брахма, в неговите разнообразни форми, покрито с илюзорно покривало, наречено Мая. Целта на йогата е съюзът с Брахма.

В Християнството концепцията за душата се дефинира от  възкресението. Душата е свързвана с вярата, че индивидът, както и земното му тяло, ще възкръсне в Рая, а неговата Душа.



Идеята, че душата е нематериална същина в материално тяло, има определящо въздействие върху цялата християнската мисъл. Свети Августин дефинира душата като безсмъртна. Тя получава живот от Бога, както тялото получава живот от душата. Според него душата може да почине, в случай че Бог я изостави, тъкмо както тялото умира, когато душата го изостави.

Науката търси душата във функционалностите на мозъка и в съзнанието. И през днешния ден двама учени считат, че са разгадали тайната на душата и най-много – намерили са къде в човешкото тяло живее тя.

Стюарт Хамероф, професор в департамента по анестезиология и логика на психиката в Университета на Аризона и английския физик Роджър Пенроуз настояват, че същността на душата се съдържа в структурите, наречени микротубули, които се намират в нашите мозъчни кафези.

Това, което назоваваме схващане, е резултат от резултата на квантовата гравитация на Вселената. Тази доктрина е наречена Orch-OR („ оркестрирана справедлива редукция ”).

Нашата душа не е просто взаимоотношение на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето.



Според учените съзнанието може да се преглежда като стратегия, която се употребява от квантов компютър в мозъка ни.

Тя може да се задържи в космоса, даже и след гибелта. Това е нещо, което съгласно откривателите може да изясни другите усещания на тези, които имат близки до гибелта прекарвания.

Ако пациентът е реанимиран, квантовата информация се връща в микротубулите. Ако това не се случи и пациентът почине, квантовата информация остава отвън тялото, съществува безпределно в качеството си на душа.

Според спорна доктрина по този начин наречените микротубули губят квантово положение и излизат от човешката нервна система.

Въпреки това информацията, съдържаща се в тях, не се унищожава. Вместо това тази информация напуща тялото и се събира още веднъж във Вселената.