Думите на Юлий Цезар veni, vidi, vici“, по-известни на български

Думите на Юлий Цезар „ veni, vidi, vici “, по-известни на български като „ Дойдох, видях, победих “, без подозрение са едни от най-популярните от древността. Те разказват и един от най-известните епизоди от осъществявания със събития живот на Цезар, наред с прекосяването на река Рубикон, аферата му с египетската кралица Клеопатра и преждевременното му ликвидиране от ръцете на недоволни римски сенатори и техните скрити кинжали.

Veni, vidi, vici към момента се чува, тъй като е повтаряна и перифразирана от доста международни владетели. „ Дойдохме, видяхме, Бог победи “, споделя Ян III, полският крал, през 1683 година след борбата при Виена, адаптирайки думите на Цезар за християнската ера. Уинстън Чърчил, огромен обожател на римския деспот, написа: „ Дойдоха, видяха, избягаха “, когато англо-египетските сили завладяват Судан в края на XIX век. „ Дойдохме, видяхме, той умря “, разгласи тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън при гибелта на либийския бунтовник Муамар Кадафи през 2011 година Гласът на Цезар се появява даже в поп шлагери.

Но макар че доста хора знаят за цитата, малко на брой може би са осведомени с цялостния му исторически подтекст. Първоначалното му значение е доста по-нюансирано от това, което е има през днешния ден, предвещавайки внезапния преход на Рим от република към империя. Според трудовете на антични и модерни историци „ veni, vidi, vici “ изиграва решаваща роля за издигането на Цезар до безспорна власт.

Тя може да се наблюдава до три антични източника, всеки от които споделя за малко по-различна поредност на събитията. Всички източници са единомислещи, че Цезар изрича трите емблематични думи в отговор на акцията си против Фарнак II, царя на Понт, който побеждава в борбата при Зела през 47 година прочие н. е., с което приключват Митридатовите войни. Те обаче не са единомислещи по отношение на метода, по който Цезар е предал посланието си, и по отношение на това на кого.

Според „ Успоредни животописи “ на гръцкия историк Плутарх, роден близо век след събитията при Зела, генералът измислил фразата в диалог с приятеля си Амантий. Гръцкият историк Апиан, който е на няколко генерации разстояние от Плутарх, твърди, че фразата не е била изречена, а написана; в своя текст „ Истории “ той твърди, че Цезар е написал думите в писмо, с което осведоми Рим за бързата си и решителна победа против Турското кралство. Римският историк Светоний, по-млад от Плутарх, само че по-възрастен от Апиан, също твърди, че думите са били записани, само че не в писмо. Вместо това в известната си история „ Дванадесетте цезари “ отбелязва, че думите са били изписани на плочи и изложени по време на триумфалното завръщане на Цезар във Вечния град през 46 година прочие н. е.

Историците от дълго време спорят кой от тези три сюжета е по-вероятен. В публикацията си „ Veni Vidi Vici и триумфът на Цезар “ историкът Ида Остенберг клони към Светоний. Въпреки че е допустимо Цезар да е изрекъл думите пътем, преди да ги запише, тя твърди, че краткостта на посланието и алитерацията – които го вършат „ съвършената реторична фраза за всеобща аудитория “ – подсказват, че задачата ѝ е точно обществена.

2000-годишна колона на замъка в Зиле, Турция, където Юлий Цезар споделя „ Veni, vidi, vici “.

Големите надписани плочи, или титули, упоменати от Светоний, са били значима част от римската военна просвета. Всеки път, когато генералите се прибирали в Рим от сполучлива акция, те организирали обилни паради, с цел да отпразнуват успехите си. По време на тези паради титулите служели за сходна цел, каквато през днешния ден имат знамената и билбордовете – да показват значима информация пред необятна аудитория. Обикновено тези плочи съобщавали на практика детайлности за съответните акции, като да вземем за пример броя на убитите врагове и пленените пленници, общата стойност на иззетите съкровища или описи на разрушените градове.

Цезар прекатурва тази вековна традиция, като показва на аудиторията си девиз, а не статистика. Към несъгласията се прибавя и фактът, че той самичък е написал лозунга и то от първо лице. По този метод, написа Остенберг, той „ се възползва от средството, което обичайно се употребява за изложение на римската власт и надзор над победените врагове, с цел да покаже персоналния си триумф.

За една толкоз елементарна фраза, тя наподобява е имала няколко разнообразни смисли. Според Светоний „ Дойдох, видях, победих “ показвало не „ събитията от войната …, а скоростта, с която тя била приключена “.

Остенберг твърди, че акцентът върху бързината на фразата служи освен за демонстриране на личните гении на Цезар, само че и за омаловажаване на тези на политическите му противници, в това число на някогашния му съдружник и член на триумвирата Помпей Велики. Помпей, дружно с генералите Луций Корнелий Сула Феликс и Луций Лициний Лукул, води война с Понт в продължение на съвсем 20 години – акция, която Цезар съумява да приключи в границите на пет дни след идването си в Зела. Остенберг основава този мотив на съчинението на Апиан, който отбелязва, че откакто реализира победа, Цезар нанася следната засегнатост:

„ О, щастливият Помпей, който беше считан и именуван Велик, тъй като се би против такива мъже като тези по времето на Митридат, бащата на този човек [Фарнак II] … “

Преди всичко обаче „ veni, vidi, vici “ е деликатно подготвенa самореклама. Склонността на Цезар към красноречие и агитация надалеч надвишава уменията му на бойното поле, а невижданата му приложимост на първо лице само число бележи значима смяна в римската политическа история. Докато предходните генерали приписват персоналните си триумфи на републиката, която съставляват, Цезар поема напълно заслугата за военните си достижения. „ В късия израз на Цезар – допуска Остенберг, – не се загатва нито Рим, нито някаква магистратура или титла; стилът подсказва, че успеха му е просто извоювана от самия него и за самия него “.

Като декларира „ пристигнах, видях, победих “, Цезар престава да бъде винтче в републиканската машина, а утвърждава властта си като деспот, самостоятелен и безспорен държател, който ще преобрази Рим по собствен облик и сходство. След това, несъмнено, настъпват мартенските иди.