10 разтърсващи цитата за любовта от Мария Лалева
Думите на Мария Лалева имат изумителното свойство да доближават право до сърцето. Докосват те толкоз мощно, че оставят диря, от време на време те разплакват, различен път те карат да се усмихнеш с усмивката на мъдростта, само че постоянно те трансформират.
Това беше и повода да помолим авторката на "Живот в скалите " и "Пасиансът на архангелите " да избере особено за Woman.bg 10 разстърсващи цитата, които да ви вдъхновят в деня на любовта и виното.
1. „ … Но едно сърце за двама не стига. За една обич трябват две цели сърца. "
2. „ … А любовта постоянно е верният отговор. На всеки въпрос под това небе. Единственият верен. "
3. „ … И да бегаш от нея, она пред тебе оди. Не можеш да надбегаш любовта. Се едно да се мачиш да надбегаш Господ. Е, по какъв начин ке стане тая работа - да надбегаш Господ, да го излажеш? "
4. „ … другарството и любовта са най- безспорното доказателство, че Бог съществува. "
5. „ Ние, хората, не осъзнаваме какъв брой доста хубост можем да сътворяваме с силата си, с мислите си, с думите си, с любовта си. Ако знаехме какво оставяме към себе си във въздуха, в случай че можехме да го забележим, щяхме в действителност да приличаме на ангели, които разпръскват единствено светлина и положително. Затова нямам доверие, че гибелта съществува. Тя е безсилна пред любовта. Любовта остава след тленното тяло във въздуха. Щом тя е там, и аз ще съм там. И Бог също. Така се раждаме всеки ден ние, хората, любовта ни, душата ни и Бог. “
6. „ … В живота ни наложително би трябвало да има една такава обич – с дъга и без бъдеще, с цел да се научим да сътворяваме нашето „ в този момент “ като единственото съществуващо време. Вярвам, майко Христина – любовта е единствената мощ, която може да ни покаже, че Вселената има единствено настоящо време.
7. „ Вече знам, че би трябвало да имаш обич в себе си, с цел да я извикаш пред себе си. Любовта е на всички места, само че с цел да те приближи и да те прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети. Минаха доста и тежки години, преди да се разлисти това знание като книга пред мен и да прочета в края ѝ, че в действителност край няма. Нито любовта има край, нито животът. Има единствено мигове, в които те са. Сега обичах и бях обичана, бях в този миг и на това място. И не можеше да бъде друго. За никого. "
8. „ И ще имам вяра, че любовта е единствената същинска човешка същина, че тя е материалът, от който индивидът е построен, и че тя е пътят, който му е даден свише – накъдето и да върви той, който и да върви с него. Важното е да продължава да върви. "
9. „ … И тогава си зададох различен въпрос – кое не е обич?… И си отговорих – страхът не е обич. Ревността не е обич. Страстта не е обич. Да властваш над някого и да го подчиняваш, не е обич. Да го променяш, с цел да ти пасне, не е обич. Дългът и отговорността не са обич. Меренето на обещано и взето не е обич. Зависимостта не е обич. Самосъжалението и съжалението, отчаянието от това, че си зарязан и необичан, не е обич. Времето, прекарано с някого, не е мерило за обич. Ужасих се, че след всички тези отговори не остана нищо, което да е любовта. И тогава прозрях, че любовта е това нещо, което няма диаметралност. Тя просто е, случва се и я живееш с това нейно лице, с което е пристигнала при теб. И единственото, което можеш да направиш, е да дадеш най-хубавото от себе си и да приемеш най-хубавото от другия. "
10. „ – Но знаеш ли, Кора… Сърцето в никакъв случай не закъснява за една обич, в никакъв случай! Само разсъдъкът закъснява. “
Това беше и повода да помолим авторката на "Живот в скалите " и "Пасиансът на архангелите " да избере особено за Woman.bg 10 разстърсващи цитата, които да ви вдъхновят в деня на любовта и виното.
1. „ … Но едно сърце за двама не стига. За една обич трябват две цели сърца. "
2. „ … А любовта постоянно е верният отговор. На всеки въпрос под това небе. Единственият верен. "
3. „ … И да бегаш от нея, она пред тебе оди. Не можеш да надбегаш любовта. Се едно да се мачиш да надбегаш Господ. Е, по какъв начин ке стане тая работа - да надбегаш Господ, да го излажеш? "
4. „ … другарството и любовта са най- безспорното доказателство, че Бог съществува. "
5. „ Ние, хората, не осъзнаваме какъв брой доста хубост можем да сътворяваме с силата си, с мислите си, с думите си, с любовта си. Ако знаехме какво оставяме към себе си във въздуха, в случай че можехме да го забележим, щяхме в действителност да приличаме на ангели, които разпръскват единствено светлина и положително. Затова нямам доверие, че гибелта съществува. Тя е безсилна пред любовта. Любовта остава след тленното тяло във въздуха. Щом тя е там, и аз ще съм там. И Бог също. Така се раждаме всеки ден ние, хората, любовта ни, душата ни и Бог. “
6. „ … В живота ни наложително би трябвало да има една такава обич – с дъга и без бъдеще, с цел да се научим да сътворяваме нашето „ в този момент “ като единственото съществуващо време. Вярвам, майко Христина – любовта е единствената мощ, която може да ни покаже, че Вселената има единствено настоящо време.
7. „ Вече знам, че би трябвало да имаш обич в себе си, с цел да я извикаш пред себе си. Любовта е на всички места, само че с цел да те приближи и да те прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети. Минаха доста и тежки години, преди да се разлисти това знание като книга пред мен и да прочета в края ѝ, че в действителност край няма. Нито любовта има край, нито животът. Има единствено мигове, в които те са. Сега обичах и бях обичана, бях в този миг и на това място. И не можеше да бъде друго. За никого. "
8. „ И ще имам вяра, че любовта е единствената същинска човешка същина, че тя е материалът, от който индивидът е построен, и че тя е пътят, който му е даден свише – накъдето и да върви той, който и да върви с него. Важното е да продължава да върви. "
9. „ … И тогава си зададох различен въпрос – кое не е обич?… И си отговорих – страхът не е обич. Ревността не е обич. Страстта не е обич. Да властваш над някого и да го подчиняваш, не е обич. Да го променяш, с цел да ти пасне, не е обич. Дългът и отговорността не са обич. Меренето на обещано и взето не е обич. Зависимостта не е обич. Самосъжалението и съжалението, отчаянието от това, че си зарязан и необичан, не е обич. Времето, прекарано с някого, не е мерило за обич. Ужасих се, че след всички тези отговори не остана нищо, което да е любовта. И тогава прозрях, че любовта е това нещо, което няма диаметралност. Тя просто е, случва се и я живееш с това нейно лице, с което е пристигнала при теб. И единственото, което можеш да направиш, е да дадеш най-хубавото от себе си и да приемеш най-хубавото от другия. "
10. „ – Но знаеш ли, Кора… Сърцето в никакъв случай не закъснява за една обич, в никакъв случай! Само разсъдъкът закъснява. “
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ