Думичката ако“, без която не можем, щом се замислим за

Думичката „ в случай че “, без която не можем, щом се замислим за нишките на личния ни живот. Неизбежно идва миг, в който се изкушаваме да си кажем: „ в случай че не бях направил това, животът ми щеше да бъде напълно друг... “ Пускаме се по течението на сходни разсъждения, въпреки че сме наясно – животът е като историята – в него няма „ в случай че “. Има единствено веднъж и няма по какъв начин да разберем какво би се случило по другите неосъществили се писти. А и даже събитията по-късно магическо „ в случай че “ да се бяха развили по другия метод, надали бихме изживели версията в розово, която обилно рисуваме в мислите си. Да, щяхме да изживеем друга сюжетна линия на личната си житейска история, само че единствено друга, не и безоблачна. Единствено компликациите, тестванията на пътя ни щяха да са разнообразни. Разбира се, допустимо е при различен изработен избор животът ни да би се случил по-щастливо, по-успешно, само че също толкоз евентуално е непознати от сегашната ни позиция препъни камъни да го бяха довели и до по-лоша развръзка.

Освен това при другите благоприятни условия на другата обстановка, ние сме нещото, което е непрекъсната големина, тъй като факт е, че човек не може да избяга от себе си. Ако е необщителен и некомуникативен, той ще живее затворено освен в какъв да е български град, само че и в центъра на Париж. Ако е упорит и кадърен, ще успее на всички места. Само вероятните за подчинение върхове ще са от друг мащаб.

Когато се плъзгаме по лъжливо привлекателните разсъждения на тематика „ какво би станало, в случай че бях постъпил по различен метод “, забравяме и друга основна детайлност. Върху съответния ни избор в тъкмо избран миг са ни влияели цялост от условия, които след време или сме не запомнили, или ни се костват маловажни, само че тогава са били от решаващо значение. Именно те са наклонили везните в избрана посока. След като си приключил образованието си, ти си се върнал в родния град, а не си отпътувал някъде надалеч, където са огромните благоприятни условия, тъй като си се страхувал да бъдеш самичък против и в света, имал си потребност от сигурността, която дава фамилията, познатата конюнктура. Ако водещият претекст е била твоята колебливост и плашливост, ето разковничето – постъпил си съгласно логиката на личната си същина. Сега се чудиш на избора си, тъй като си доста по-смел и съдбоносен човек, минал през разнообразни тествания на живота, само че тогава това е било твоето друго, изпълнено със страхове, младежко аз. Или чудиш се за какво в миналото си избрал един неуместен и по тази причина жертван брак, само че забравяш какъв брой уединен си бил тогава, по какъв начин си имал възприятието, че животът минава, а ти оставаш отвън него. Да, в този момент знаеш, че на 25 или на 30 години човек е безумно млад и даже застоят от година-две е нищо на фона на целия живот, само че тогава са надвили други движещи сили.

Магическото „ в случай че “ надали ще спре да ни подмамва най-малко в мислите ни. Едва ли ще престанем от време на време, от време в точния момент, да чертаем измислени проекции – какво би станало с живота ни, в случай че бяхме постъпили друго в един или различен миг. Това е хлъзгава повърхнина, по-добре е да останем твърдо стъпили в сегашното, което е плод на нашите избори, а те пък – резултат на личната ни същина. Защото постоянно сме били правилни на себе си, на своята природа – авантюристично-оптимистична, плаха и несигурна или сляпа и глуха за всичко в гонене на задачата.

Да приемем действителността, въпреки че въпреки всичко...това различно мислене постоянно ще е в нас. То е нещо доста човешко, стига да не гледаме единствено обратно и към пропуснатото, вместо към другите вероятности, върху които можем да влияем – сегашното и бъдещето. Защото през днешния ден е бъдещото през вчерашния ден, над което след време също ще умуваме „ какво би станало, в случай че... “