Почит към българската книга ♥ Емануил ПОПДИМИТРОВ
Думи на огромния наш стихотворец, белетрист, книжовен критик, мъдрец, държавник и преводач Емануил Попдимитров Попзахариев (1885 ~ 1943).
♥ Българската книга
Плам от огън безконечен тлее
отдолу под мойте пазви скрити,
предишното тук живее
и на бъдещето дните.
На човечеството цяло
аз съм паметта голяма,
на душата - огледало,
аз съм дребна книга скромна.
...
В антично време единствено най-важните за живота неща са се записвали върху книгата, по тази причина тя е била свещена. Книгата е била голямата и трайна памет на човечеството, неговото непреходно Слово.
И посредством нея се е съхранявал опитът на човешката мисъл и мъдрост, мощност, очакване и религия. А когато след изнамирането на книгопечатането се е постигнало хилядократното механично повтаряне на печатния образец, индивидът се е сдобил с най-мощния орган на просветата.
И най-последният израз на тая опция през днешния ден съставлява пресата, когато в един и същи час, на един и същи език милиони човешки същества могат да изживяват една и съща мисъл…
У българския народ постоянно, а изключително в епохата на възраждането, се е култивирала респект към книгата, като средство и източник на култура.
През тъмното иго тя е била олтар и дарохранителница на българското слово, тя е била весталка-пазителка на светлото пламъче на националния дух, до момента в който през възраждането се трансформира в бойна тръба за национално избавление.
Българската книга крие в своите пазви най-висшите полезности, които е основало нашето племе, тя съхранява заветите на един народ, който гледа към бъдещето и кове ориста си…
Даровете на печатното слово повече от всичко друго способстват за единомислието, за единното възприятие и воля у един народ.
Нека пожелаем в тия дни, отредени за честване на българската книга, щото тя да проникне във всички кътове, дето „ българин живее, страда и гине ”, с цел да носи разтуха и религия в по-честити дни…
Култът към българската книга е залога> за преуспяване на нашата национална просвета.
* Публикувано във вестник „ Литературен час ”, 1 май 1935 година
Източник:
Снимка: Емануил Попдимитров (1885-1943), Държавна организация „ Архиви “, bg.wikipedia.org