Кратка история на сепуко
Думата сепукo се среща доста постоянно в кръстословиците и нормално е последният късмет на един самурай в опита си да резервира фамилната чест. Както се досещате, сепукото е самоубийство. Обикновено се ползва, когато гибелта е сигурна, а корените на този обред са точно Феодална Япония. Ако самураят е военнопленник, изгубил е борба и не желае да се завръща надвит, той би трябвало да направи нужното. Има две съществени сили в бушидо – чест и позор. Срамът е нещо, което се трансферира и върху фамилията, затова множеството самураи предпочитали да пресечен линията на живота си и в никакъв случай да не разрешат името да бъде опетнено.
Но няма по-голям позор за един самурай от повдигането на бялото знаме по време на борбата. Онези, които до последно се борят и нямат излаз от борбата, получават правото на почетно сепуко, тъй като мечът им се е борил до последно. Каква е повода ножът да бъде забит в стомаха? Според японските историци, самураите вярвали, че душата им е позиционирана точно там. Ритуалът е форма на освобождение на душата, а изсипването на вътрешностите е доказателство за непорочност.
За близките това е свръхестествен акт, който за следващ път потвърждава, че самоубиецът има извънреден кураж и храброст, откакто секундите, преди да почине, може да види корема си. Сепукото не е занятие самотно и се прави със специфичен обред и аудитория. Необходима е аудитория, която да удостовери гибелта. Гостите се настаняват покрай самурая и стоят безшумно. Осъденият на гибел наложително би трябвало да бъде облечен в бяло и настанен на специфична възглавница в центъра на стаята, а в случай че се прави на фронт или намерено, той би трябвало да бъде обкръжен от феновете.
Използва се късо острие – танто, а придвижването нормално е от ляво на дясно, разкъсвайки стомаха. При възможен триумф, острието разрязва аортата и с предизвиква всеобща кръвозагуба, която води до доста бърза гибел. Излишно е да загатваме, че тази традиция се извършва единствено един път, затова познанията идват само и единствено от наблюдения, както и от теории за осъществяването на придвижването. Самураите назначавали и помощник при осъществяването на този обред – кайшакунин. Неговата задача е да обезглави самоубиеца, когато забележи, че болката е непоносима.
Често са инструктирани да обезглавяват в секундата, в която придвижването е приключено. Хората, които са упрекнати в закононарушение, имат правото да създадат по-жестоко сепуко като разрезите са два и би трябвало да опишат кръст. Тази форма е доста по-жестока и приканва всичката храброст на света. Тази форма на сепуко се назовава „ джумонджи гири “. При него липсва индивидът, който да обезглави страдалеца и той би трябвало да почине от кръвозагуба. Онези, които не избират услугите на кайшаку, показват откровеното си страдание и се надяват, че ще изкупят греховете си. Женската версия на сепуко се назовава джигай и вместо в корема, острието се слага на врата за прерязване на основните артерии.
Жената би трябвало да бъде сигурна, че краката ѝ са завързани, тъй като при рухването не би трябвало да разкрива своите полови органи. Странно или не, дамите са били учени от доста дребни да правят този обред. Очевидно самураите не вярвали доста на техните умения. По време на Втората Световна война самурайските мечове били доста по-малко и японците употребявали щиковете на пушките си.
Обикновено правораздаването се раздавало непосредствено върху фамилията, а освен върху причинителя и сепуко можело да прекъсне глобата за всички. На този принцип е ръководена Япония почти IV века. Онези самураи, които отказвали да извършат този обред и избягат от отговорност, знаели жестоката истина – всеки един човек, на който в миналото са държали ще страда за това нарушение. Наказанието е доста по-жестоко, в сравнение с самоубийството и множеството избирали да запазят фамилията си, вместо да костват още повече болежка на роднините.
Заглавна фотография: By signed Kunikazu Utagawa (歌川 国員), pupil of Kunisada – scan of photograph of ukiyoe woodblock print now in my possession, original work by artist kunikazu utagawa, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4299341
