ДУХОВНОСТТА ЛИ? Сега, когато толкова много се говори за духовност,

ДУХОВНОСТТА ЛИ?

Сега, когато толкоз доста се приказва за нематериалност, просвещение, възобновление на полезности и прочие ми се коства, че думите, мислите и асоциациите, които пораждат не са в унисон на ония първи понятия положили основите на човешката цивилизация и отворили пътя към висините на човешката мисъл и блян към истината.

Приближава ли се човешкия жанр към съвършенство, може ли да огледа на себе си като самостоятелен мислещ човек, или още веднъж се завърта спиралата на вярата в Бог и безусловното приемане на религиозния канон?

Нима би трябвало да търсим благополучие и задоволеност в хаоса от религиозни откровения , или можем да мислим независимо, да изпитваме откровена обич и да търсим истината водени само от актуалните познания и напредъка на науката за природата и обществото?

С излагането на тия мисли не си слагам за цел да диспутирам или увещавам, бих бил благополучен просто всеки самичък да си зададе и отговори на въпросите, които слагам.

Ние си мислим, че се претворяваме, с цел да има нашият живот надеждна основа. Да не обръщаме внимание на преследващото ни в всекидневието безпокойствие, паника и разстройване. За някого връщането към религията е не толкоз за благочестие, що се касае за сигурност, за други - единствен път към безсмъртието.

Но ние би трябвало да си спомним, че това не постоянно е било по този начин и не постоянно човек се е оставял на страха от прегрешението и безусловната религия, а на престижа на разсъдъка . И за какво са толкоз забравени Сократ, Платон и Аристотел? И за какво назоваваме възобновление интервала, когато античната традиция е била възродена?

Вярвайки в разсъдъка, философите-просветители утвърждавали, че човек е задължен да бъде свободен както от оковите на политическите идеологии, по този начин и от оковите на предразсъдъка и незнанието.

Условие за благополучие, споделят те, се явява вътрешната независимост на индивида . Забравяйки това ние се лутаме в ежедневните провокации на бита и суетата, не обръщаме внимание на хора и организации, съдействали в последните години толкоз доста за напредъка на науката, в търсене на истината, а още веднъж поемаме по най-лекия път на религиозните откровения.

След тези най-общи мисли ми се желае да се върна на тематиката, а точно какво разбираме или по-точно какво ни се постанова (от медии, поредност духовни книги, публични ”авторитети”) да разбираме под духовно.

Аз разбирам духовно - душа - най-специфичните за индивида явления: обич, разсъдък, съвест, независимост на духа, любознание, подозрение .... Накъде ни тласкат „ добронамерени’’ радетели за повече нематериалност давайки ни образци за нравствен човек, отказал се от естествения ентусиазъм за битка и развиване, просейки въодушевен от вярата си, уверен, че давайки събраната милостинята на църквата, ще получи безконечен живот.

Нима би трябвало да пропагандирам да си напомним Ницше - този популярен представител на рационализма тъкмо в този момент, при започване на второто хилядолетие?

Децата са нашето бъдеще ! Колко елементарно и безконтролно приказваме за децата си, поставяйки въпроса - да се учи ли вяра в учебно заведение. Това ни се показва като път към духовността! Не инцидентно тематиката се поддържа от представители на всички религиозни общности.

Вместо да помислим по какъв начин да открием пътя на непредубедения младеж към свободата на духа, да предизвикваме естественото му любознание, да му помогнем да стигне самичък до извода, че до същинския морал и нравственос не се стига по лесния път на вярата и подчинението, а по сложния път на свободния избор.

Нима религиозният човек не е конвертируемата валута за въздействието на църквите в международен мащаб? Забравяме, че в актуалното обучение би трябвало да се обръща повече внимание (наред с проучването на актуалната наука) и на положителната остаряла философия незаразена от предразсъдъка за божественото начало?

Не е ли време да си напомним, че сме съвременници на една нова ера в развиването на цивилизацията, когато от дълго време знаем, че земята не е център на Вселената, че е открит генома и е доказана теорията на Дарвин?

Нима можем да спорим и разясняваме, че една вяра е добра, а друга била фундаментална и неприятна? Отивайки все по-далеч в Космоса и откривайки, че даже остарелият вакуум не е вакуум, ние забравяме за дълбините на човешката душа и елементаризираме казуса с търсене на псевдо духовни пътища, за превъзмогване на тревогата от осъзнатата нужда за разкриване на път към духовно равновесие без помощта на религиозната неизбежност.

Отчайващо е да чуеш от млад и просветен човек „ Аз не мисля, Аз вярвам”. Не искам да диспутирам или обменям причини. Причините са обяснени и изследвани ослепително от учени като Фройд, Ерик Фром и други.

Да, признавам приноса на главните религии за оформяне на един нов морал в избран интервал на човешката цивилизация. Не мога да съм срещу и главните полезности дефинирани съвсем по еднакъв метод от главните религии.

Моля, апелирам в името на бъдещето, в името на нашата морална отговорност да мислим и приказваме високо в този момент, през двадесет и първи век от новото летоброене по-откровено, по-отговорно, гледайки единствено напред.

Да определим духовността в подтекста на съвременността. Да се помъчим да открием ново възобновление, без да се спускаме назад по лесния път на към този момент отминали времена.

ЧОВЕШКО,ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО

Признавам, имам персонален претекст да се замисля надълбоко по тематиката. Бях прекомерно търпелив, бях прекомерно лековерен. Приемах показното връщане към религията повече като мода на прехода, като припознаване на полезности, като традиция (само за православието), като отбрана, надълбоко пропита от мистиката на народопсихологията ни.

Като човек прекарал половината си съзнателния си живот преди 1989 година, бях облъчван от комунистическата идеология (по създание религия). Като родител имах опита от моите родители. Заети, небогати, борещи се за малко повече уют, да ни обезпечат заслон и храна, със заръката написана на бележки за храната, за облеклата, за учебното заведение, самички по през целия ден, играещи и общувайки с връстниците си, а вечер радостно да ги целунем и заспим до идващия ден. Мислех, че това е задоволително.

Поставен съвсем в същите условия, без личен дом, със брачна половинка още последваща медицина, вменил си самичък отговорността за моето семейство, към този момент с тапия за моряк, поех по пътя на специалността и професионалната реализация.

Годините минаваха, синът ми растеше избухлив и прочувствен, общуването ни ставаше все по-пълноценно. Бях един благополучен родител и брачен партньор.

По време на една от следващите ми отпуски научих от брачната половинка си, че сина ми посещава Евангелистка черква . Емисари от църквата са посетили гимназията в час на класния и са поканили всички да отидат, да видят...

От посетилите църквата десетина деца, пет-шест са останали трайно. Поговорихме (не тъкмо по този начин както споделих в първата част), само че не се разтревожих изключително. Лично посетих църквата, слушах проповедите на пастора, помъчих се да схвана какво кара хората да се молят... А всичко е изследвано, разказано, потвърдено (Ерик Фром, Фройд..).

Незнанието не е опрощение!!! Постепенно светските другари отпаднаха, не виждах естественото поведение за един младеж на тая възраст. Ходенето в църквата стана неотменима част от живота му. Личните връзки с девойки не продължаваха дълго, макар че разпознавах влюбения мъж.

„ Татко, в случай че ми се падне на приемния изпит Дарвин, ще предам празен лист” - това ме стресна доста. По-късно когато разбрахме, че е признат да следва медицина се оказа, че Господ е чул молбите му. Все отново се пробвах да схвана, да изкажа деликатно и друго мнение, до момента в който не чух да споделя с горделивост „ Аз не мисля, Аз вярвам”, а по-късно и по различен мотив „ Аз не съм Българин, Аз съм вярващ”.

Отчуждаването продължи дълго и трудно.... Основна полезност, без компромис, без благосклонност, без амнистия - Бог! А Аз си оставам все по този начин търпелив...

Разказ на един мислещ, може би незадоволително ерудиран по тематиката, уверен в правото на персонален избор, на осведомен избор - БАЩА. Човешко прекомерно човешко.

*Разказът е включен в секцията за хрумвания и отзиви от читатели. Подчертаното е на редактора. Публикуваме с незначителна интервенция.